София, центърът, голяма улица с много магазини. На кьоше е разположен немалък бутик с дрехи дамска мода. Още от витрината се вижда, че е изобилно и с прилични модели. Влезеш ли вътре, първоначалното впечатление се потвърждава – на щендера поне 7–8 модела панталони, на другия – още толкова сака, разнообразието от блузи тип риза е дори по-богато. Забелязваш обаче, че това са единични артикули от различни номера. А най-голямата изненада се намира в центъра на магазина – отпред е тениска в логото на Louis Vuitton, зад нея друга, на чийто етикет е изписано Ralph Lauren, на цена 30 лева.
Не е нужно да си голям спец, за да разбереш, че и двете дрешки са минали с бързия влак покрай оригиналните си посестрими. А жената зад щанда няма никакво намерение да заблуждава и с авторитетен тон обявява: „Това са реплики, иначе знаете ли каква щеше да е цената?“. Да, знаем, цената на блузи от въпросните брандове са няколко пъти по-високи. Реплики, остатъци от ишлемета или кой както иска да ги нарича, това са чисто и просто ментета, които незаконно пребивават на пазара. За по-наблюдателните не е невъзможно да разпознаят пиратския продукт по материята, шевовете, украсителните елементи. В случая с тениската на Louis Vuitton пайетите от надписа в предната част са започнали да падат още на закачалката.
Фалшифицирането на стоки се е превърнало в епидемия не само у нас, а времето преди коледните празници, когато хората бясно пазаруват, е раят на фейк продукцията. Не е животозастрашаващо, ако ти пробутат пиратска дреха или чанта, някои дори съзнателно ги купуват заради етикета. Може обаче да възникне сериозен здравословен проблем от разпространението на фалшиви храни, напитки, фармацевтични продукти, детски играчки или части за автомобили.
Напоследък у нас са зачестили случаите на неистински препарати за бита, експертите са открили фалшиви продукти с марките Ariel и Head & Shoulders. Те са в бутилки от некачествена пластмаса, в които буквално пръстите потъват, капачките са тънки и не могат плътно да се затворят.
От друга страна, търговията с пиратски стоки удря продажбите и печалбите на засегнатите фирми, намалява приходите им, съответно те внасят по-малко данъци в хазната и накрая страда общото благосъстояние на населението. Затова производството и разпространението на ментета се преследва от закона. Престъплението обхваща цели 2,5% от световната търговия, или 461 милиарда щатски долара. Положението в ЕС е още по-лошо – ментетата са около 5% от вноса. Притежателите на права, правителствата и официалната икономика понасят огромни загуби всяка година, докато престъпните мрежи, които стоят зад тази търговия, калкулират огромни печалби.
Но щетите надхвърлят непосредственото въздействие на една и друга загуба. Фалшифицирането е заплаха за устойчивите бизнес модели, основани на интелектуална собственост и патентоване, тъй като обезсмисля иновациите и работи срещу икономическия растеж.
Имитациите дебнат
и в големите
търговски вериги
Неоригиналността на продукта може да бъде изразена чрез използването на имитации на регистрирана марка или чрез възпроизвеждането и предлагането на някакъв регистриран дизайн. Но може да касае, което е по-опасното, качеството на стоката. Обикновено получаваме занижено качество, освободено от контрол, или такъв не е осъществен.
Възможните места за разпространение на фалшиви стоки са интернет, например Маркетплейс във Фейсбук. TikTok стана изключително популярен като място, където може да купите от разфасовано прасе до нещо марково и нишово. Там няма ограничение на възможностите да получим дадена стока, обясни д-р Николай Братов, ръководител на Дирекция „Експертиза и опозиция на марките и географските означения“ в Патентното ведомството.
„Питали са ме дали в големите търговски вериги сме защитени като потребители, ще кажа: Не. Дори и там сме установявали фалшиви стоки“, разказа той. Фалшификатите могат да са вътрешно производство в България – оказва се, че у нас се прави доста нишова парфюмерия, козметика, най-различни облекла, обувки. Основният внос на ментета обаче идва от Турция, Китай, Индия и за тях плащаме цена, често еквивалентна на оригиналната стока.
Братов разказа още, че с полицаи от СДВР в склад близо до „Илиянци“ са открили парфюми, които вместо Dolce&Gabbana са били с името Dance&Gabriel. Въпреки разликата в наименованието шрифтът е пресъздаден по много типичен начин за нишовата козметика и потребителите можели да го купят, без да се усетят.
Колкото повече расте възможността да се заблудим, толкова повече се увеличават и творческите способностите на имитаторите, които искат да ни въведат в заблуждение, обобщава Братов. Той препоръчва, когато се купува различен вид аудиотехника например, потребителят да обръща внимание на основните форми и елементи – дали са метални и пластмасови и каква е меката част, която се поставя върху ушите – тя би трябвало да е висококачествена. Когато материята е друга или има несъответствие в някои от елементите, потребителят би трябвало да се замисли.
И още един съвет от експерта – в България оригинална чанта на Louis Vuitton трудно може да се намери на пазара. На много пазари в София, а и не само, има чанти с надписи на марката, но те са фалшиви. Дамите, които са купили подобен артикул за 100, 200, 300 лева, дори 500 лева, трябва да знаят, че това не е Louis Vuitton.
Каква е чантата, се разпознава по кожата, дълбочината на материята и шевовете. При ментетата дори поставените елементи на ципа са неравномерни. Но човек може и сам да се убеди какво купува – когато става дума за скъпи и известни марки, на самия сайт на производителя има доста детайлен изглед на артикулите.
Фалшификаторите нямат за цел да постигнат стопроцентово съответствие, защото искат с малко средства да направят голяма печалба. Затова, ако потребителят внимателно се загледа в опаковката, в надписа, в качеството на материята, в цветовете и използваните допълнителни елементи, ще може да се ориентира.
Сайтове имитират
официални страници
Зачестяват сигналите за сайтове, предлагащи стоки на световноизвестни скъпи брандове. Сайтовете имитират официалните уебстраници на реномирания производител и така заблуждават потребителите и ги подтикват да закупят стоки, предполагайки, че са оригинални. Тези сайтове имитират домейна на известни брандове, като към популярната марка добавят Bulgaria или Sofia. Сайтовете се хостват извън територията на ЕС и търговците не могат да бъдат установени.
От Комисията за защита на потребителите призовават хората да бъдат особено внимателни при пазаруване от сайтове, в които липсва информация за търговеца и които изискват заплащането да се извършва предварително с банкова карта. Не плащайте предварително стоката, освен ако не сте сигурни в търговеца. Преди да пристъпите към покупка, се уверете, че сайтът е на реномирания търговец, от който искате да закупите дадена стока.
Истинският сайт трябва да съдържа данни за търговеца – наименованието и адреса му, най-важните характеристики на стоката и услугите, крайната цена с включени ДДС и всички такси. Необходимо е да са изписани условията за плащане, доставка, датата, на която търговецът се задължава да достави стоките. Освен това да са ясни условията, срокът и начинът за отказ от договора от разстояние. Всички стоки имат 2 години гаранция, независимо дали имат гаранционна карта.
Платформите могат да действат като търговци или да предоставят пространството си за търговия на други лица – маркетплейс търговци. Проверявайте с кого сключвате договор – с маркетплейс търговец или със собственика на платформата. Ако сте купили стоката от маркетплейс търговец и се наложи да я откажете или рекламирате, ще трябва да се свържете с този търговец, а това може да бъде трудно, особено ако е извън ЕС. Преди да направите покупка, проверете дали търговецът има фирмен сайт, напомнят от КЗП.
86 млн. пиратски артикула
за над 2 млрд. евро
конфискувани в ЕС
Потребителите се подготвят за празненствата в края на годината и много от тях търсят големи намаления и ниски цени. Така лесно могат да попаднат в мрежата на престъпни групи, чиято цел е да печелят от апетита на купувачите с разпространението на фалшиви стоки.
Според доклад на Европол и Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO) приблизително 86 милиона фалшиви артикула с приблизителна обща стойност над 2 милиарда евро са били конфискувани в ЕС само през 2022 г. Когато потребителите изберат фалшиви продукти или бъдат подведени да купуват ментета, те не само получават некачествени стоки, но също така допринасят за сивата икономика, която подкопава законния бизнес и подхранва други престъпни дейности, коментира Жоао Неграо, изпълнителен директор на EUIPO.
Здравето и безопасността на хората са застрашени, тъй като нестандартните или фалшифицирани фармацевтични продукти излизат от опасни тайни лаборатории. Интернет пък се превръща в бойно поле, тъй като киберпрестъпниците изработват сложни фалшиви уебмагазини, които не само продават пиратски стоки, но и събират чувствителната информация за плащане на потребителите.
Според Катрин де Бол, изпълнителен директор на Европол, организираните престъпни групи непрекъснато правят нововъведения, за да експлоатират потребителското търсене на пиратски стоки. Те не само продават фалшификати и излагат потребителите на опасни продукти, но и крадат лични данни. Излиза, че това е нож с две остриета – потребителите, от една страна, са жертви, а от друга, с покупките си помагат на престъпните мрежи.
Съвместният доклад на EUIPO и Европол беше в центъра на конференцията за престъпления в областта на интелектуалната собственост, която се проведе в Мадрид през октомври т.г. През следващата година България ще е домакин на форума.
Актьорите в тези операции избират юрисдикции, където е трудно за правоприлагащите органи на ЕС да ги затворят или където наказанията са ниски. В много случаи фалшивите стоки се произвеждат извън ЕС – в Китай, Хонконг и Турция, а след това получават фалшиви етикети, лога и опаковки в обекти на територията на Европа.
Широко е ветрилото на пиратските стоки – от дрехи, козметика, храна, напитки, резервни части, дори торове и препарати за растителна защита. Например италианските карабинери са конфискували приблизително 42 тона фалшифициран зехтин, който е предлаган на пазара като екстра върджин. Полицаите са разбили и престъпна мрежа, която разпространява фалшифицирани вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание. Престъпниците са подправили дори електронни регистри на изби. В резултат на това разследване са задържани около 60 000 литра вино.
Разкрита е престъпна мрежа, действаща в Италия и в Румъния, която внася фалшиви продукти от Китай и Сингапур, продавайки ги като биоторове и пестициди, използвайки фалшиви етикети. Всички вещества се оказват забранени в Европейския съюз поради високата си токсичност.
Няколко съвета как да разпознаем оригинала
Разгледайте опаковката: автентичните продукти често имат висококачествена опаковка. Търсете ясни лога, правилно изписване и последователно брандиране. Фалшивите артикули може да имат неправилно изписани думи или изображения с ниска разделителна способност.
Проверете цената: внимавайте със значително по-ниски цени от тези на реномирани търговци на дребно.
Купувайте от оторизирани търговци на дребно: проверете официалния уебсайт на марката за списък с одобрени търговци на дребно.
Проверете качеството на продукта: оригиналните артикули са направени с висококачествени материали и майсторска изработка. Ако продуктът изглежда евтин или лошо направен, може да е фалшификат. Обърнете внимание на детайли като шевове, тегло и текстура.
Проучете марката: запознайте се с характеристиките и спецификациите на марката.
Потърсете уникални идентификатори като серийни номера или холограми, които марката използва, за да отличава своите продукти.
Прочетете рецензии: проверете онлайн рецензии и отзиви от други потребители. Фалшивите продукти често имат отрицателни отзиви, свързани с качеството и ефективността.
Задавайте въпроси: реномираните продавачи трябва да могат да предоставят доказателства за автентичност като сертификати или гаранции.
Маргарита ДИМИТРОВА
