Миглена Каканашева-Мегз винаги е била сред най-коментираните публични личности. Дълги години развиваше моден бранд, а през 2017 г. получи „Златна игла“ за „Модна къща на годината“. Името й често се е свързвало с различни скандали. Преди няколко години кардинално промени живота си – закри модната си марка, премести се в Дубай и започна да води трансформационни програми за жени. Сега отново е на екран като част от звездния отбор в Hell’s Kitchen.
– Миглена, виждаме ви в съвсем нова светлина в Hell’s Kitchen. Защо приехте поканата да се включите точно в това шоу?
– Две са основните причини – едната е, че след толкова години исках отново да се погледна отстрани, да видя как съм се променила. Втората причина може да прозвучи странно, но имам усещането, че това ми пътуване с храната изключително много ще ме доближи до най-голямото ми желание в момента – да стана майка. Аз съм по-абстрактен човек, творец, който е по-философски настроен, а готвенето сякаш ме заземява.
– Колебахте ли се, преди да кажете окончателно „да“?
– При мен нещата винаги се случват по един и същи начин. Бях в България и се замислих, че може би ми се иска да остана за малко повече време тук. Тогава ми се обадиха и ме поканиха да бъда коментатор в Big Brother. Не бяха минали и два дена и ми звъннаха от Hell’s Kitchen.
– Често ли ви се сбъдват желанията толкова бързо?
– Толкова бързо, че понякога се плаша (смее се). Не знам точната форма, под която желанието ми ще се случи – не си бях помисляла конкретно за участие по телевизията. Просто си казвам това, което искам, и то идва по най-добрия за мен начин.
– Направихте силно впечатление дори на шеф Ангелов със сериозната си подготовка. Кога започнахте професионалното си обучение?
– Още при първия ми разговор с продуцентите споделих, че искам много сериозно да се подготвя, за да участвам. Те ми казаха, че няма никакъв проблем. Може би това е една от големите разлики между мен преди и сега. В миналото просто скачах в тъмното, давех се, нагълтвах се с вода. Докато днес съм се научила да подкрепям себе си и да си давам времето да се науча. От началото на годината започна моето обучение и ходя абсолютно всеки ден, когато не съм на снимки, от 11 ч. до 19–20 часа. Първоначално се учех на най-елементарни неща, като видовете рязане, докато сега вече шефовете ме оставят сама да разработвам ястия. Дълги години творих, създавайки дрехи, но в модата творението ти остава извън теб. Докато при храната, вкусвайки напрвеното, някак се сливаш с него на физическо ниво. Ще продължа да се обучавам, докато съм в предаването. За мен това е формулата – да се отдам изцяло.
– Във визитката ви имаше препратка и към участието ви в „Черешката на тортата“. Днес как оценявате представянето си там?
– Наскоро гледах клипче с моменти от предаването и осъзнах, че съм коренно различна дори в начина, по който стоя. И на онова момиче, което бях тогава, бих казала: „Браво. Изключително много се гордея с теб и дългия път, който извървя“. Между другото, за визитката редакторите ми бяха подготвили пъдпъдъче яйце, което да пробия с бормашината. Очакваха, че то ще ми се разпадне в ръцете, но успях да направя идеален пробив в центъра на това малко яйце. Вече съм станала експерт (смее се)!
– Амбицирана ли сте за победа?
– Твърдо да. В живота съм победител. Не бих отделила три месеца просто ей така. Ако се заемам с нещо, искам да съм най-добрата. И за мен не е важно просто да победя, а да усетя, че съм дала максимума от себе си. Когато вляза в кухнята при шеф Ангелов, искам да го докарам до състояние да ме гледа и да не знае какво се случва.
– Кой за вас е най-голямата конкуренция?
– За момента такава няма, в приятелски отношения сме с другите. Когато влезем в кухнята, съм като бюро „Справки“ – за всяко нещо казвам как да се направи (смее се). Усещам, че допълнителната ми подготовка по-скоро помага на целия отбор, защото винаги разказвам рецептите. Конкуренцията може би ще дойде във втората част на предаването.
– На моменти в кухнята все пак става доста напрегнато, видяхме и първите конфликти в отбора ви. Те как ви се отразяват?
– В епизода, който зрителите видяха, аз водех в кухнята – и мислите ли, че мога да се оставя да загубя!? Бях готова да умра в тази кухня, но да спечелим. Виковете ми бяха с цел да се събере отборът, да се стегнем и да спечелим. Имало е смисъл от високия тон, когато накрая всички те прегръщат и искат ти да ги водиш. Ако имаше обидени, щях да разбера, че съм прекалила с перфекционизма си. Но за щастие, не беше така. С Дани Бачорски сме приятели от дълго време, със Светлана станахме по-близки покрай предаването. С Джулката се обичаме още от предишни формати, разбирам се добре и с другите. Дори с Петя. Всъщност аз може би я разбирам най-добре. Виждам творческата й своенравност и тя не ме дразни. Не я оставям да ми се качва на главата и я харесвам такава, каквато е. А и с нея никога не е скучно.
– Но доста хора се озадачиха от реакцията ви в кухнята.
– Да, много хора сега казват, че не съм се променила и не съм станала по-духовна, защото се развиках. Но за мен духовността не е да сдържаш емоциите си, когато са много силни заради голямо напрежение, а е връзката с нашата душа. Мирът идва от това да си позволиш да бъдеш автентичен във всеки миг. И ако в даден момент то е експлозия, да си позволиш да бъдеш тази експлозия. Тогава другите усещат, че си направил най-доброто спрямо ситуацията, и не се обиждат. Този момент в предаването беше тест и за мен да се приема, без да се осъждам. Доста неща предстои да видят зрителите в бъдеще. Дори да звучи нескромно, аз винаги съм била телевизионно събитие, защото си позволявам да бъда автентична.
– След Hell’s Kitchen ще се върнете ли в Дубай?
– Твърдо смятам да се върна. Откакто съм в Дубай, България много ми липсва, но сега осъзнавам, че там е моето място. Обичам родината си и ако не се прибирам тук през няколко месеца, съм като болна. Но животът ми там е много по-различен – по-спокойно и подредено е всичко. Искам в Дубай да градя семейство, а в България да си идвам много често.
– Преди няколко години кардинално променихте живота си и приключихте с Megz. Какво ви провокира да го направите?
– Усещах го от много по-рано, но се потисках. Може би се страхувах дали ще се справя, как така ще оставя всичко – цялото ми семейство работеше в Megz и повечето хора от екипа бях с мен от 10 години. Личните ми страхове ме караха поне година да се натискам, но така човек провокира ситуации, които също да го натискат. Тогава ми се случи и драматичната любов. Бях изключително нещастна. Докато болката и нещастието не стигнаха до краен предел и не ме изтласкаха към тази промяна, която се страхувах да направя доброволно. След като се обърнах към себе си и започнах да се обичам, всичко ми се случи много бързо – озовах се в Дубай, намерих любовта. Трудното беше поне веднъж в този живот да избера себе си.
– Защо точно Дубай?
– В началото на 2021 г. отидох с моя приятелка на почивка там. Това беше второто ми посещение. Моментът, в който стъпих, вътрешният ми глас започна да ми повтаря, че трябва да се преместя в Дубай, но си казвах, че това е невъзможно – бизнесът ми и всичко останало беше в България. Прибрах се, но тази мисъл не изчезваше. Реших да организирам работата си и да замина за месец. Събрах си багажите и тръгнах съвсем сама за Дубай, без да познавам никого. Когато стъпиш на пътя си, Вселената подрежда всичко – започнаха да ми се случват нещата. Отидох, срещнах любовта и не се върнах.
– За тези години преминавате през пълна трансформация. Какво научихте за себе си?
– Нямаше нещо за научаване, защото мен наистина ме нямаше. Започнах да шия дрехи, когато бях на 13 години и до 30 знаех само това. Когато се откъснах от Мегз, зейна огромна дупка. Наложи се стъпка по стъпка да градя Миглена. Основното, което се промени, е отношението ми към мен. Преди се натисках постоянно и правех жертви в името на бранда ми, критикувах се и имах нечовешки изисквания към себе си. Това провокираше и другите да се държат така към мен – каквото и да направех, все ме критикуваха. И когато промених това, започнах да се чувствам по-стабилна. Едно е да разклащаш сам себе си всеки ден, друго е да се държиш за ръката и да се изграждаш. Позволих си да бъда себе си, да се изживявам, без да се съдя. Вече имам изключително голямо доверие на интуицията си и дори не се замислям, защото знам, че е най-доброто за мен.
– Когато се преместихте, отново създадохте моден бранд. Днес модата в живота ви ли е?
– Първите 1–2 години бях посветена изцяло на пътя към себе си и пътувах много. След това ми се прииска да творя отново и направих бранда си там. Случи се абсолютно същото като тук – за 6 месеца го изстрелях от нулата като ракета във въздуха. Стана изключително разпознаваем, но пак изпаднах в крайност и живеех само за това. Прекарвах цели дни по цехове, излизах в 7 и се прибирах в 22 ч. Замислих се дали искам да живея така през следващите 15 години, отново да се отдам напълно. Отговорът беше не. Оставих го на пауза и за момента създавам дрехи само за мен. Сега правя трансформационни програми за жени. Хората тук видяха моята трансформация на живо – и разрушението ми, и промяната. Минах през ада, но успях да се събера, да създам нов живот за мен и видимо да се променя. Много хора ми пишеха и ме питаха как съм го направила и така съвсем естествено дойдоха тези програми. Всичко, което съм изживяла, го събрах в методика. В първите дни на 2022 г. написах, че започвам 6-месечно трансформационно обучение – записаха се над 1000 жени. От тогава не съм спряла. И това е единственото нещо, на което се отдавам, без да имам усещането, че спирам да съществувам. Може би защото изживявам нещата, а не създавам продукт извън мен. Не се уморявам, а се зареждам. Може да е странно, но черната страна, по-неприятните емоции, са изключително голямо богатство. За да го придобие човек, обикновено плаща висока цена.
– Споменахте няколко пъти любовта. Приятелят ви от Дубай ли е?
– Изпатила съм си от предишни връзки и искам тази да я запазя за мен. Така че не искам да споделям повече.
– Станахте популярна твърде млада. Как се отразява славата на едно двадесетгодишно момиче?
– Към славата бих добавила и парите. Бях много млада, изключително самостоятелна от финансова гледна точка, но и много неопитна в живота. Много бързо можех да получа всичко, което поисках, защото не зависех от мъж, който да ми поставя граници. Това ме направи много неограничена и в добрия, и в лошия смисъл. От една страна, ставаш уверен в себе си, че можеш да се оправиш с всичко. Но от друга, започваш да се изгубваш. Поемаш огромни отговорности за възрастта си, а си без опит. И когато си популярен, всичко това се случа пред очите на хората и се налага много бързо да пораснеш.
– Смятате ли това за грешка?
– Не, много съм благодарна за това, което ми се случи, защото нямаше да съм това, което съм сега. Жените, които се записват на програмите ми, знаят, че аз бях под дъното и въпреки това се оправих. Пътят, който извървях, и то публично, ме превърна в нарицателно за трансформация. Да, пътят ми не беше лек, дори бе страшен, но пък доста добре се справих и съм горда. Преди имах награди, слава, успехи, пари и бях нещастна. А сега работя без пари и се чувствам напълно осъществена.
– Всеки би се запитал как се издържате.
– Споделяла съм, че когато избрах да бъда партньор на себе си, в живота ми се появи моят приятел и в момента съм изцяло зависима от него и той се грижи за нашето семейство. До 30-годишнината си бях посветена на кариерата, сега смятам, че съм се наработила. Единственото друго, което искам, е да си имам детенце.
– В онзи труден период постоянно се пишеше за вас, включително и за данъчни злоупотреби. Как ви се отразяваше това?
– Тогава постоянно се опитвах да обясня на хората кое как е. Чувствах се неразбрана и все се борех. Докато не си казах, че се предавам и повече няма да се боря, няма да водя войни с никого и с нищо, и избрах вътрешния мир за себе си. Приех, че от човек с награди, може би най-младият носител на „Златна игла“, стигнах до пълен хаос. Беше много болезнено, но го приех и животът ми се промени. Но беше много страшно. Запечатал ми се е един спомен как когато човекът, с когото имах връзка, беше в затвора, трябваше да ръководя транспортната му компания и един ден влязох вкъщи и заплаках с глас. Толкова силно безсилие съм изпитвала тогава. Но всичко, което съм днес, е благодарение на онази болка. Вече не се страхувам да вървя през и с болката. Сега няма проблем, за който да не мога да намеря решение и да не мога да създам програма.
– Днес за Миглена, не за Мегз, кои са най-важните неща?
– На първо място съм самата аз – това е огромната промяна. Сега имам граница да не наранявам себе си и разбира се, другите. Всяко нещо, на което се посветя, е важно и това е красотата на живота. Иначе Мегз не е в миналото, тя е част от мен, тази амбициозна и властна моя страна, която ме прави често победител в живота. Обичам си я.