Михаил Белчев, който никога не се обръща с гняв назад, реши да сподели с публиката любопитни епизоди от битието си. В някои от тях доминират романтиката и носталгията, в други – точните преценки за времето, гилдията, социализма и прехода. В току-що излезлите му мемоари най-известният бард на България открехва врати към върхове, драми и неочаквани постдемократични обрати в кариерата му след 10 ноември – прави го с чест и достойнство, без намек за дисидентски хленч. Песни, прозрения, приятели, приключения, пътешествия.
От всичко по много има в официалната автобиография на Михаил Белчев, чието заглавие отпраща към едно от най-прекрасните му стихотворения – „Ти ме повика, живот“. Елегантното издание на „Софт прес“ вече беше представено в София, предстоят премиери в България и в Европа. Главният герой в книгата действително е в чудесни отношения с живота. Неслучайно Хиндо Касимов, един от най-големите актьори в родния театър, го нарича щастливец с маршалския жезъл във войнишката раница, при това без щрих сатира, а с обич, възхищение и душевно братство. Стефан Цанев пък твърди, че Михаил Белчев е последният поет на България, който е убеден, че изкуството ще победи пошлостта и простотията. „Той е един от най-наивните хора, които познавам. Все още вярва, че музиката и поезията могат да променят хората. Затова винаги пее с цялата си душа като древните шамани, когато са изпълнявали мистичните си ритуали“, казва авторът на „Български хроники“. „Късметлия съм, правих и продължавам да правя само това, което ми харесва“, споделя Михаил Белчев пред „Филтър“.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
