Трябваше да избираме между два ресторанта. „Те са толкова различни и толкова хубави, че не мога да кажа кой предпочитам“, казва ми той, когато се срещаме в „Балев органик кафе“ срещу входа на Южния парк. Това място е нещо като импровизиран кабинет на артиста, бивш тв шеф и политически имиджмейкър, а сега заместник-ректор на театралния колеж „Любен Гройс“ в Бургас Михаил Михайлов. Ако искате се срещнете с него, задължително се отбийте в това приятно заведение. Там Мишо, както всички му казват, е много вътрешен човек. Кафеджиите се обръщат към него с „шефе“ и видимо харесват присъствието му там.
„Предлагам ти да отидем в Le Rose на бул. „Витоша“. Държат го две мои приятелки и това за мен е най-добрият италиански ресторант не само в България, а в нашия район“, казва Михайлови и се запътваме пеша натам. По пътя разбирам, че само преди месец е претърпял интервенция за смяна на тазобедрената става. Истински съм впечатлена, защото по нищо не личи, че неотдавна се е сблъскал с подобен проблем. Лекарите също определят случая му като медицинско чудо.
За първи път попадах в Le Rose, който се намира между НДК и сградата на Би Ти Ви. Заведението е малко, скромно на вид и с нищо не подсказва, че там се предлага изключително добра италианска кухня. Съдържателките му са две сестри и както казва Мишо, те са създали нещо секта, защото всички се познават.
И тук, както и в „Балев“, посрещат Михайлов като близък и скъп гост. Фактът, че той често похапва на това място, улеснява избора в менюто.
„Всички суперлативи, които ти казвам за това място, сигурно изрича всеки за любимия си ресторант, но разликата между мен и тях е, че моите твърдения са лесно доказуеми“, отбелязва с усмивка той. Пастата е немислима без вино и затова Михайлов поръчва бутилка от напитката, която навремето са пили римските сенатори. „Когато говоря за вино, се вълнувам“, отбелязва той. Неговите любими са бяло „Кокочиола“ и червено – „Мултепучано Абруцо“. Тъй като времето е хладно, поръчваме червено.
Дълги години не бях виждала Михаил Михайлов. Последната ни среща беше, когато го интервюирах за „Плейбой“. Помня, че когато снимахме фотосесията му около паметника на Царя Освободител срещу сградата на парламента, го придружаваше бъдещата му съпруга Христина. Тогава той все още беше шеф на Нова телевизия. След това го завъртя политическият водовъртеж първо като
имиджмейкър на служебния премиер Стефан Софиянски, а след това като пиар и говорител на Иван Костов.
Оттогава мина много време. Михайлов се оттегли от обществено-политическа сцена, установявайки се с вече бившата си съпруга Христина и двамата им синове Михаил-младши и Алекс в Испания. Сега изглежда, че се е завърнал трайно в родината. „Дойдох си като слона в долината“, шегува се той.
Когато го питам с какво се занимава в момента, отговорът му е кратък – преподава в „Любен Гройс“ и от немай-къде е заместник-ректор на колежа. В това обществено и професионално положение на Мишо няма нищо необичайно. Все пак той е завършил ВИТИЗ, играл е на сцената, занимавал се е с телевизия, а и е абсолютно наясно с политическия театър у нас.
Преди две години се ражда идеята театралният колеж със седалище в София да се развие и в Бургас. Михайлов е поканен за преподавател, като първоначално не приема с въодушевление предложението на директора на колежа Роберт Янакиев. Среща се обаче с бургаския кмет Димитър Николов, който според думите на му не осъзнава колко е изключителен. „Като истински политик, той обещава повече, отколкото може да даде, но го прави по изключително обаятелен начин. След разговора ми с него реших, че трябва да опитам да развием „Любен Гройс“ в Бургас“, разказва Михайлов. Днес времето му минава между София, където движи бизнес делата си, Бургас и понякога Испания, където отскача, за да се срещне със синовете си.
Мишо поема хвърлената ръкавица и в типичния си стил се развихря. Още през първата година в бургаския филиал на „Любен Гройс“ привлича сред лекторите Башар Рахал, Ники Илиев, Георг Киряков, Роберт Янакиев, Ваня Николова, Владо Пенев, Лилия Абаджиева От тази година класове има актьорът, който развя българското знаме на Оскарите, Димитър Маринов.
„Познавам Митко от 40 години. През 1987 г. той играеше Понго в „101 далматинци“, постановка на Ники Априлов. Играехме постановките в Зала 2 на НДК. През годините сме се виждали и в Америка, и България. Той е едно голямо 60-годишно дете, което обича приключенията повече от всичко друго. В същото време е много систематичен и умен в това, което прави. Само за две седмици след като пое класа си, направи от децата отряд за бързо реагиране и им даде своята огромна всеотдайност.“
„Много те обичам“, казва сервитьорката и оставя превъзходна храна на масата. „Аз затова ще говоря хубави неща за заведението“, отговаря й с усмивка Мишо Михайлов.
Le Rose е наистина добър ресторант. Почти спартански семпъл, но с такъв уют, че веднага се отпускаш като у дома. Двете сестри, които го стопанисват, са изключително мили. Разказват какво има във всяко ястие. Уникалното е, че всичко се приготвя в момента, включително салатите. Продуктите са подбрани от сертифицирани региони в Италия. Вината също.
Хората в ресторантчето си говорят увлекателно, звучи лек джаз, а Мишо набързо ми разказва за фестивала за младежко кино „Бургас извън сезона“. „Опиянявам се от този град през есента и зимата, през лятото той просто е един курортен център“, уточнява той.
Повече от 20 проекта кандидатстват за участие във фестивала, от тях са одобрени 10, които ще бъдат развити в кратки филмчета от по 15 минути. До дни продукциите ще бъдат предадени на ниво груб монтаж, ще бъдат направени препоръки, преди да се стигне до финала. В журито са поканени хора от различни поколения в киното като проф. Александър Донев, режисьора Иван Ничев, историка, журналист и тв водещ Димитър Стоянович, сценаристката Ваня Николова. Технически „Бургас извън сезонът“ приключва на 1 декември, като на 8 декември е предвидена прожекцията на наградените филми.
Накратко биографията на Михаил Михайлов звучи така.
Роден е през 1955 година. Завършва актьорско майсторство, започва кариера в театъра и телевизионния театър. През 90-те години влиза в медийния бизнес, като е сред създателите на Нова телевизия, а по-късно и на „Канал 3“. От 1997 г. е медиен съветник на служебния премиер Стефан Софиянски, а през 1999 г. оглавява пресцентъра на премиера Иван Костов. След 2000 г. се оттегля от държавните постове, но остава активен като медиен анализатор и консултант.
Комбинацията от артистичен талант, управленски опит и усет към езика на властта
го превръща в една от най-интересните фигури на българския преход.
„Дълбоко вярвам в това, че животът не е изпитание, награда или наказание, а училище. В него ти си длъжен да минеш през всички класни стаи и да научих всички уроци, които се преподават. В това училище имам друга координатна система. Съдя за нещата, през които минавам, по два показателя – дали ми е полезно, или не“, обяснява той и споделя, че в повечето случаи му е било полезно. По този повод разказва колко важно е било, че е учил в техникум и завършва ядрена електроника. Две години след това работи в АЕЦ „Козлодуй“ и е сред първите специално подготвени кадри там. Оказва се, че Мишо завършва тази техникум, защото е сред малкото, след които може да кандидатства за летец. Да лети е детската му мечта, както и на 85 процента от момчета тогава, отбелязва с усмивка той. Майка му обаче има огромна заслуга в душата му да покълне зрънцето на артистизма. Води го по кастинги, участва във филми. Излиза на сцената на някогашния профсъюзен театър в зала „Георги Димитров“.
Мишо Михайлов
решава да кандидатства във ВИТИЗ след първата година в казармата.
Причината не е, защото на всяка цена иска да стане актьор, а тъй като дават най-голяма отпуска за изпитите. Разбира се, късат го още на първия тур. Това го амбицира и веднага след казармата той е приет в театралната академия. А за това му помагат големите български артисти Любомир Кабакчиев и Мария Стефанова, както и режисьорът Кръстю Мирски. Завършва в класа на проф. Анастас Михайлов. Любопитна подробност е, че Михаил Михайлов е първо поколение артисти във фамилията. По стъпките му върви малкият му син Алекс, който в момента учи в Ню Йорк. Големият Михаил пък е завършил квантова физика, но сега играе футбол в Испания.
„Това, което са ми дали моите родители, е вътрешната свобода, бях твърдо решен да дам това и на моите синове. За мен децата са единственият честен отговор, даден от Бога на въпроса аз добър човек ли съм“, казва Михайлов, чието семейство повече от 18 години живее извън България.
През 2001 г. Симеон Сакскобургготски печели изборите, а Михаил Михайлов е разочарован от това, което политиката прави с хората. Уморен от неблагодарност, решава, че трябва да се занимава с неща, които няма да го депресират. Тогава го канят в „Петрол“ и той се заема със създаването на корпоративните правилници в холдинга.
„Не знам защо ние, хората, като се усетим живи, започваме да се съпротивляваме на живота и да не приемаме знаците, които той ни дава“, философства бившият пиар на Иван Костов. Това свое твърдение Михайлов подкрепя, като дава пример с покойния шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов. „Неговата драма беше, че много искаше да бъде политик и да управлява процесите в страната. Огледалният му образ за мен е Андрей Луканов. Той беше добър политик, но много искаше да е бизнесмен. Това изяде главите и на двамата, защото не следваха знаците на съдбата, а искаха да вървят по нечий чужд път“, обяснява той.
Михаил Михайлов разказва всичко това от позицията на човек, познавал тези две важни и трагични фигури на българския преход. И докато с Илия Павлов и Андрей Луканов само е контактувал, то за премиерите Стефан Софиянски и Иван Костов е работил.
През 1997 г. Михайлов влиза в сърцето на властта като медиен съветник на служебния премиер Стефан Софиянски. Две години по-късно оглавява дирекция „Информация и връзки с обществеността“ в кабинета на Иван Костов. Тогава България е в труден период на реформи и противоречия, а той е човекът, който трябва да преведе езика на политиците на този на гражданите.
„Работата ми е да бъда преводач от български на български“, е крилатата фраза, която Михайлов изрича тогава. Тази негова
самоирония се превръща в най-точната дефиниция на професията му.
Мишо дискретно отклонява въпросите ми за Софиянски и Костов, но е факт, че присъствието му около тези двама политици в началото на прехода беше осезаемо.
„Не ми се коментират хората, с които съм работил, защото нещата, които мога да кажа, не са тези, които трябва да прозвучат – отбелязва многозначително той. – За мен всеки човек е длъжен да има базова почтеност и колкото се може по-голямо чувство за благодарност. Такъв човек винаги ще има реална преценка за себе си и за хората. Неблагодарникът много лесно става предател, почти винаги е лъжец.“
Хващам се за думите за благодарността и почтеността и питам Мишо до каква степен са валидни за Софиянски и Костов. Той се замисля и казва, че и от двамата е научил много и в крайна сметка е важно това, а не какви хора са те.
„Моите ценни уроци не съм научил от най-ценните хора, с които съм се срещал.“
Говорейки за двамата премиери, Михайлов уточнява, че те знаят какво той мисли за тях и защо е така. „Наясно са също, че аз съм този, който знае истината, а не че те казват истината за себе си. От моята ниска камбанария и Софиянски, и Костов са добри държавници, почти перфектни администратори, а всички останали човешки неща им пожелавам да ги имат.“ Тук се сеща, че неотдавна е прочел „Свидетелства за прехода – 2000 до 2009“ на Иван Костов, където не присъства като персонаж в книгата на бившия премиер. „Костов е описал себе си като автор на „Българският Великден“. В основата на тази кампания обаче съм аз и това не е самохвалство, а факт – категоричен е той. – Лично помолих Тончо Жечев, който е автор на книгата „Българският Великден или страстите български“ да стане кръстник на кампанията.“
От периода с Иван Костов Михайлов си спомня за срещата му със Силвио Берлускони. Впечатлява го фактът, че вече покойният италиански премиер е с вид на обикновен и смешен човек, но около него витае аура, която дава отговор на въпроса защо той е Берлускони, а другите не са.
Испанският премиер Хосе Мария Аснар е другият политик, впечатлил Михайлов. При срещата му с Иван Костов българският премиер го пита как се става Аснар? „С много пари, малка група умни хора и много голямо послушание“, е отговорът на испанския политик.
Питам Мишо Михайлов защо българинът не обича политиците си. „Защото не обича и комшиите си, а не ги обича, защото тайно мрази и себе си. Но за тази тема няма да ни стигне времето да я развия – отбелязва той. – През последните години често повтарям, че народ и политици са система от скачени съдове. Не може в системата да циркулира пикня, а в приливника да изтича амброзия. Не искам да казвам: тези или онези са боклуци. Опитвам се, гледайки като в уродливо огледало, да не правя като тях“, казва политическият пиар.
Днес Михаил Михайлов рядко застава под прожекторите, но анализира процесите от позицията на човек, който познава политическа система отвътре и има смелостта да я критикува. В българския преход той остава като фигура зад сцената и властта. Понякога герой, понякога режисьор, понякога и човекът, когото сочат с пръст. „Станахме такива социални шизофреници, че не можем да приемем себе си, камо ли безусловно някой друг. За толкова години свикнах и определенията на хората за мен нито ме обиждат, нито ме радват. Не си даваме сметка, че живеем живота си не като активни участници в него, а като коментатори. Не го живеем, а го говорим“, казва в края на този италиански обяд Мишо Михайлов.
МЕНЮ
Италиански ресторант Le Rose, бул. „Витоша“ 85
Салата круши и горгонзола – 21,30 лв.
Салата „Фриц“ – 20,90 лв.
Паста с манатарки – 20,90 лв.
Равиоли с аспержи и спик – 25,60 лв.
Червено вино „Монтепулчиана Дабруцио“ – 29,90 лв.
ОБЩО – 118,60 лв.
Петя Бахарова