Мика Зайкова е икономист и синдикалист, бивш депутат от партията „Има такъв народ“. Завършила е Минно-геоложкия институт, а по-късно и Икономическия институт „Карл Маркс“, днес УНСС. От 1964 до 1967 г. работи в ТЕЦ „Марица-изток 1“, а по-късно в „Заводпроект“. Била е началник-управление в Комитета по промишлеността. От 1994 до 2017 г. е икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
– Изненадахте ли се до какви мащаби стигнаха протестите в цялата страна, госпожо Зайкова?
– Този протест не е на ПП-ДБ или на някоя друга партия – това е протест на младите хора, които искат да живеят в България, да раждат децата си тук. Те искат да живеят достойно и не желаят да бъдат бедни. Сега е ред на политиците дали ще могат да направят промяна по най-разумен и безболезнен начин.
– Всичко тръгна от недоволство срещу бюджета и вече ескалира до искане за оставка на правителството.
– Асен Василев не го интересува бюджетът, интересува го властта. ПП имаше шанс да направи нещо за хората, но и той, и Кирил Петков просто провалиха партията. Не е добре да падне правителството преди влизането ни в еврозоната. Но дори това да стане, проблемът на тези млади хора е, че няма кого да изберат. Ни вътре в парламента, ни извън парламента. Това е трагедията на младото поколение.
– Какви са основните недостатъци на бюджета, който разбуни духовете, и какъв трябва да е новият проект?
– Мислех, че са се разбрали да променят бюджета, но след тези масови протести ясно е, че трябва да се направи наново. Главният недостатък на този бюджет, а и на предишните пет-шест бюджета, е липсата на реформи и на цел. Проектът, който сега се коментира, е продължение на това, което се правеше през последните години. Смятам обаче, че това е преходен бюджет, истинският, сериозният ще е за 2027 г. Тогава ще стартират важните реформи. Няма сектор в нашата икономика, който да не се нуждае от промени, но трябва все отнякъде да се започне. Първо ще се прави секторен анализ, за да се види кои са слабите места, къде има нужда от поправка. Тогава сами ще си изскочат кои са най-необходимите спешни реформи. Но освен това трябва да се гледа и дългосрочно. На първо място, у нас се нуждаем от структурна данъчна реформа. Предполагам, че сега ще направят бюджет, който да се хареса на всички. Но има неща, които могат да се направят и които не могат. Като свалиш парите от увеличение на данъците, тогава ще трябва да се увеличат местните данъци върху имотите, което обаче не вярвам да стане сега. Смятам, че в администрацията ще предприемат съкращаване на пенсионерите, ще закрият свободните щатове, ще реформират отдели. Но това няма да донесе много пари. На България й трябват капиталови инвестиции, за да произвеждаме стоки и услуги с висока добавена стойност. Трябва да събудим промишлеността и тя да е конкурентоспособна.
– От Международния валутен фонд (МВФ) препоръчват освен увеличение на пенсионната вноска, също и повишение на данъците. Наистина ли това трябва да се направи?
– Да, наистина трябва! И неслучайно това е една от препоръките на МВФ и Световната банка. В цяла Европа корпоративното и подоходното облагане е прогресивно. Освен у нас само в Латвия и Литва има плосък данък. Но той вече си изживя ролята и всеки трябва да плаща според размера на парите, които получава. И друго – ако не се махне изобщо максималният осигурителен доход, то просто е необходимо да се увеличава с големи скокове. Разберете, ние произвеждаме бедни пенсионери. Защо да има таван върху осигурителния доход на човек с 5–10 000 заплата и ще го осигуряваме, примерно, на 4200 или на 4300 лева? Нека всеки да се осигурява на реалното, което получава. Осигуровката за работниците не е данък, тя е залог за бъдещата пенсия.
– Но тогава трябва да се повиши и таванът върху пенсиите?
– Да, но да се вдига по-бавно, за да не се изчерпват всички средства. Но и сега тези в парламента, които взимат високи заплати, те получават ниски пенсии, защото ги застопорява максималният осигурителен доход. И друго важно нещо – пенсионният фонд да се изчисти от всички паразитни плащания. Например обезщетенията по ТЕЛК нямат никакво място там. Друго паразитно плащане е т.нар. социална пенсия, защото тя си е чисто подпомагане. Хора по една или друга причина не са работили и като остареят, държавата не може да ги остави без стотинка и им дава помощи. Трябва да бъдат премахнати всички плащания, които нямат отношение към осигурителния принос, т.е. към размера на осигурителната вноска.
– Предложеното увеличение на данък върху дивидента беше едно от нещата, срещу които скочи бизнесът. Много ли е важен този налог?
– Вероятно няма да се увеличава данъкът върху дивидента. Аз обаче съм против и ще ви кажа защо. В страните на ЕС единствено в Гърция този данък е 5%, толкова колкото и в България, после е Хърватия с 8%. Във всички останали държави от ЕС той е над 10 на сто и дори достига 27–28%. Данъкът дивидент служи като един вид остен – да ръчка предприемача да правят капиталови инвестиции и да не харчи пари непродуктивно – прахосват ги по екзотични почивки, пазаруват си резиденции, от което печалба няма. Не можеш да купуваш за 200–300 000 кола на приятелка от този дивидент, без да го вложиш в собствения си бизнес. 92% от фирмите в България са малки и средни и те не се развиват. А корпоративният данък в повечето от държавите от ЕС е прогресивен и стига до 51–53% за най-високите печалби.
– Ето какво казва Асен Василев: увеличават вноските, за да имат пари, които да похарчат.
– Как ще ги похарчат, това са осигурителни вноски? Вярно е, че има проблеми пенсионната система, дефицитът в нея вече е 50 на сто. Има един Сребърен фонд, който е резерв, ако не дай си боже стане нещо и са застрашени пенсиите. Парите от този фонд са вкарани по една сметка в БНБ и нямат никаква доходност. Освен това средствата от втория и от третия стълб едва кретат и от тях се получава някаква малка добавка към пенсията. Причината е, защото тези пари имат много слаба доходност. Например със съгласието на осигуреното лице половината от вноските могат да се сложат във фондове с по-ниска доходност, а другата част да се вложат в по-рискови операции, които са по-високодоходни. Важното е все повече да се увеличават парите от втория и от третия стълб. Смятам, че и държавните служители трябва да внасят както останалите за пенсия в същото съотношение 60 към 40 за работодател/служител. Разбира се, техният работодател е държавата. Трябва да се изравнят хората, които работят в частния и държавния сектор.
– Всичко това, което се случва, може ли да осуети влизането на страната в еврозоната?
– Ако не се направи бюджет, ако падне правителството, може да станат лоши неща, в еврозоната искат спокойствие. Макар че, ако се погледнат показателите на водещите страни там, те са далеч от изискванията за 60% дълг – така е и във Франция, в Гърция, в Италия. Германия е още под 100%, но и тя е поела в тази посока. Тази държава, която се смята за локомотив на Европа, се срина от руските санкции, които се върнаха върху нея като бумеранг. На руснаците хич не им е важно къде ще продават петрола си. Виж, САЩ ги удари със санкциите срещу „Лукойл“, но си мисля, че Тръмп и Путин са се разбрали още в Аляска.
– А ние, които живеем в Европа, къде се намираме в тази ситуация?
– Никой не си прави усилието да прочете Минския договор. Разпадна се Съветският съюз, обаче Русия се съгласи с няколко условия. Първото е НАТО да не се разширява. После – да няма страни на този блок покрай нейните граници. Но доста бързо се забрави това, а най-голямата граница на Русия е с Украйна. Много кръв се проля, обаче виждате ли, че страните от ЕС непрекъснато тласкат в тази посока. Хем нямат оръжие, хем са слаби, не можаха ли да разберат, че Европейският съюз с тази загиваща икономика вече не е фактор в света?! САЩ, Китай, Индия – ето те са фактори. Важното е между БРИКС и нашия свят да има мир. Може да не се харесваме, но можем да търгуваме и трябва да го правим. Не можем да живеем без суровините на Русия, на Китай. Ще трябва да търгуваме с тях, вместо да воюваме.
Маргарита ДИМИТРОВА