„Последната къща” (The Last House), 2026, Великобритания/Франция/САЩ, режисьор Луи Летерие, продуценти: Кори Едълсън, Питър Чернин, Луи Летерие; сценарий Матю Робинсън, оператор Пол Улвик Роксет, музика Яр Елазар Глотман, в ролите: Грета Лий, Вагнер Моура, Райли Чун, Ноа Александър Сосновски и други. Разпространява Netfix.
Поредният филм за извънземни. Едва ли щях да му обърна внимание, ако не беше жарко лято. Двама рибари на брега. Небето е оловно. По-младият, Джейсън (Вагнер Моура), си тръгва, за да избегне дъжда. Но той го настига. Когато се прибира у дома, се оказва, че вратата е заключена отвън. Същото е и с прозорците. Със съпругата си Ан (Грета Лий), сина Греъм (Ноа Александър Сосновски) и дъщерята Рут (Райли Чун) се оказват пленници в собствената си къща, която на всичкото отгоре се руши. Виждат, че и със съседите е същото. Става дума за заключването на цял квартал, а защо не и на целия свят. Никой не може да излезе навън. Дъждът плющи неуморно. Минават дни, седмици, месеци, години… Децата порастват – ролите им изпълняват Арден Чо и Гейбриъл Барбоса. Къщата е превърната в зеленчукова градина. Тъй като е инженер, Джейсън стъкмява различни превозни капани през комина, за да се снабдяват с месо. И водата спира. И токът, както и газта. За интернет да не говорим. На Рут й се привижда пришълка. Но в един момент вратата се отваря и нахлува черно чудовище с вид на гигантски октопод. Започва неистова борба. Сплотеното семейство е единственото оцеляло от съседите наоколо.
В един момент дъждът спира…
Миксът от фантастика и филм на ужасите с извънземни е с коронна ниша във филмопроизводството. През разните перипетии, гонитби и схватки между хората и пришълците от една страна се създава съспенс чрез всякакви визуални ефекти, а от друга се разплитат проблеми, свързани с с традиционните ценности, поколенческите различия, държавните интереси, индивидуалния подход към ситуацията… В сценария на Матю Робинсън с работното заглавие „11817” се залага на семейните отношения и преди всичко на стоицизма на родителите, а французинът Луи Летерие с помощта на оператора Пол Улвик Роксут и композитора Яр Елизар Глотман създава херметичен свят от смелост и въображение, креативност и напрежение. Макар и доста наивен, филмът се гледа на един дъх.
Сериозно постижение на „Последната къща” е концентрираното и харизматично присъствие на Вагнер Моура, който наскоро ни възхити с изключителното си превъплъщение в обилно награждавания бразилски филм „Тайният агент” (2025) на Клебер Мендонса Фийо. Тук не бяга, не се крие, а напротив – прави всичко възможно семейството на героя му да се измъкне от ада. Добре му партнират и талантливата Грета Лий, и децата в различни възрасти.
Въпреки че е най-голямата оригинална продукция в августовския репертоар на стрийминг гиганта Netflix, филмът няма кой знае какъв размах, но пък внушава сигурност чрез челичената заедност. Пък и той в никакъв случай не се състезава (и не би могъл) с блокбъстърите това лято и най-вече с „Одисея” на Кристофър Нолан.
Геновева Димитрова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg