На 30 юли Милен Цветков щеше да навърши 60 години. Уви, не ги доживя. Остана завинаги на 53, след като си отиде от този свят на 19 април 2020 година, убит в катастрофа. Един от най-смелите и независими български журналисти, който не правеше компромис с професионалните стандарти, замлъкна. Но остана в историята на телевизията, защото беше различен и истински свободен.
Правил е какво ли не за първи път в телевизията, а сред пионерските пътеки, които прокарва, е пускането на телефонните разговори със зрителите директно в сутрешния блок на Нова телевизия. Изпитваше истинско удоволствие от разговорите, дори когато го заливаха с обиди. Забавляваше се, когато го упрекваха в какви ли не прегрешения, защото за него гласът на народа наистина бе важен. Не се страхуваше да задава неудобни въпроси. Не знаеше как се мълчи. Затова и няколко пъти е свалян от екран. За известен период дори работи като месар, но отказа да преклони глава.
Милен Цветков завършва 7-о СОУ „Свети Седмочисленици“, а след това и Софийския университет със специалност дефектология и специализира обучение на незрящи хора. Стартът му в БНТ е в студентското предаване „Ку-ку“, където го кани неговият съученик Камен Воденичаров. След това таланта му забелязва една от емблемите на „Сан Стефано“ 29 Бригита Чолакова и той става репортер в нейното авторско предаване „ТВ Неделник“. После води новинарската емисия „По света и у нас“. Тъй като не е съгласен с налаганата тогава цензура в БНТ, през 1995 година напуска телевизията-майка. Две години по-късно се завръща като репортер в публицистичното предаването „Отзвук“, а няколко месеца по късно отново сяда на стола в „По света и у нас“.
През 2000 година го канят в Нова телевизия, за да стане водещ на сутрешния блок „Здравей, България“. Само три години по-късно обаче е свален от екран заради отказа си да се подчинява на началнически ултиматуми. И започва голямата разходка в различни програми – „60 минути с Милен Цветков“ и „Календар“. В който и часови пояс да го поставят, рейтингът му е впечатляващ. Той е дързък, нестандартен и задава въпросите, които наистина вълнуват зрителите. През есента на 2005 г. стартира новото му предаване „Часът на Милен Цветков“, а през 2009 г. се завръща в „Здравей, България“, където заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Екранната му партньорка го определя като „капитан на кораб“ и сравнява стила му с този на Джак Спароу, описвайки го като безкомпромисен професионалист, вдъхновител и изключително лесен за работа колега въпреки бунтарския му дух.
През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска Нова телевизия. През този период създава сайта zanachalo.com и води сутрешния блок „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия. От 29 ноември 2010 г. води предаването „Екип 5“ по БНТ. На 21 март 2011 г. се завръща в Нова телевизия с „Часът на Милен Цветков“, но три години по-късно предаването е преместено и започва малко преди полунощ в абсолютно негледаем часови пояс. На 16 август 2018 г. Нова обявява, че го сваля от ефир, а Милен Цветков напуска телевизията. От март 2020 г. до смъртта си води предаването „Алтернативата“ по ТВ 1.
Преди години журналистът дава интервю пред Даниел Петков, предизвикало куп коментари след смъртта му.
„Всички ужасно много се страхуват от смъртта и годините, които се трупат – казва Милен. Не се страхувам от смъртта, стига да не е болезнена. Въпреки че, разсъждавайки върху някои случаи и неща, които съм чел, и в най-ужасяващите моменти имаш приток на адреналин в организма, който сам се обезболява. При всички положения не ми се умира между някакви ламарини.“
Сякаш по някаква ирония на съдбата той си отива именно по този начин. Но истината е, че на няколко пъти е бил на крачка от смъртта. Милен преживява три критични момента. Едно от сериозните му изпитания е на гръцкия остров Лимнос, любимо за него място за кайт и сърф. По време на ваканцията едва не се удавили с дъщеря му Калина, докато я учел да кара сърф. Влезли навътре във водата, когато хвърчилата на сърфовете им се оплели, а ситуацията станала критична. За да не изплаши дъщеря си, Цветков запазва самообладание и с бавни движения успява да избута дъските до брега.
В сложна ситуация журналистът изпада, докато работи и в БНТ. Изпращат го с екип да снима документален филм по време на войната в Босна и Херцеговина. Целта е да интервюират обикновени хора по селата, но ги объркват с терористи. Тогава е задължително телевизионерите да получат разрешително, за да преминават само през определени територии. Журналистите забелязват къща, пред която стои възрастен мъж и решават да го интервюират. Изведнъж около тях изскачат въоръжени мъже. Арестуват ги, а те се опитват да обяснят, че са тв екип и идват с мирна цел. Няколко часа Милен и колегите му прекарват вързани. Едва когато пристига преводач, обяснили, че не са терористи, а журналисти. Можело да ги разстрелят, без никой да разбере къде са. „Щяха да ни водят безследно изчезнали. Онези не си поплюваха. Няколко пъти съм бил на косъм от смъртта. Дори съм я виждал пред очите си”, признава приживе Милен.
Самият той не вярва в предсказания, прераждане, карма и съдба, но забелязва, че остров Лимнос играе ключова роля в живота му. Отиде ли там, всеки път го свалят от екран или пък го връщат на него.
Третият критичен момент едва не оставя водещия инвалид за цял живот. Цветков живее на квартира с първата си съпруга Дана. Един ден, докато простира прането, Милен пада от висок етаж в двора на кооперацията. По чудо оцелява, но прекарва няколко седмици в „гипсово корито”, за да се възстанови гръбнакът му. Болките в гърба го мъчат до последно, затова и често ходи с раници – за да изпъват гръбнака му.
Делото за смъртта му променя съдебната практика
Превръща се в символ на битката срещу дрогираните и пияни шофьори
19 април 2020 г. София е необичайно тиха не само заради Великден, а и защото е обявено извънредно положение заради Ковид пандемията. Милен Цветков тръгва от дома на жената, с която живее – астроложката Милена Иванова. Пътува със своето Subaru Forester към апартамента си в центъра на София, за да вземе сако за предстоящи делови ангажименти. На червения светофар на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрик Ибсен“ Audi Q7, движещо се с 99 километра в час се врязва като ракета в спрелия автомобил на Милен. Ударът е жесток. Създава се илюзията за гръм на бомба с висок тротилов еквивалент. Цветков получава тежки травми и по-късно умира в болница на 53-годишна възраст.
Зад волана на джипа-убиец е 22-годишният тогава Кристиан Николов. Разследването установява, че е шофирал с висока скорост след употреба на амфетамин, метамфетамин и тетрахидроканабинол – активното вещество в марихуаната. Експертизите показват, че не е направил никакъв опит да намали или да спре, преди да помете колата на журналиста. В автомобила с Кристиан пътуват още двама души – неговата приятелка Симона Цанкова и Георги Иванов (син на Лъчезар Иванов, тогава депутат от ГЕРБ). Георги бързо напуска мястото на катастрофата, но на следващия ден се явява в полицията и е разпитан като свидетел.
След смъртоносния удар възниква спор около поведението на Кристиан. Той твърди пред съда, че е слязъл от колата и е опитал да помогне на Милен Цветков. Обяснява, че му е давал вода, правил му е изкуствено дишане и е сложил обувка под главата му. Тази версия обаче не е потвърдена от част от очевидците. Свидетели разказват, че други хора са оказвали помощ на Милен Цветков. Нещо повече, Кристиан Николов не изглеждал като човек, който първи и активно се е включва в спасяването на журналиста.
Смъртта на Милен Цветков предизвиква вълна от обществено възмущение. Хиляди искат по-тежки наказания за шофьорите убийци. Делото срещу Кристиан Николов се следи под лупа, защото се възприема като тест дали българското правосъдие е способно да даде адекватен отговор на подобни престъпления.
През юли 2023 г. Върховният касационен съд постановява окончателната присъда на Николов от девет години лишаване от свобода и десет години лишаване от право да управлява автомобил.
Върховните съдии приемат, че случаят е не просто причиняване на смърт по непредпазливост, а квалифицират деянието като извършено при евентуален умисъл. Този правен извод променя начина, по който се разглеждат тежките катастрофи в България. Според съда човек, който съзнателно сяда зад волана след употреба на наркотици и развива висока скорост в градски условия, е наясно, че може да убие някого. Именно тази преценка превръща делото „Милен Цветков“ в съдебен прецедент.
Шест години след трагедията името на Милен продължава да се свързва не само с една от най-болезнените загуби в българската журналистика, но и с делото, което променя разбирането за наказателната отговорност при най-тежките престъпления на пътя. Наскоро се появи информация, че Николов може да излезе от затвора по-рано, заради приспадане на времето в ареста и добро поведение зад решетките. Така човекът, който сложи край на живота на Милен Цветков, може да бъде освободен през 2027 година.
Трите важни жени в живота му
От първата съпруга Дана има дъщеря, от връзката си с Ивета – син, а с Милена сподели последните си 379 дни
Първата съпруга на Милен е Дана Начева – майка на дъщеря му Калина. Въпреки че двамата се развеждат отдавна, до последно остават в приятелски отношения. Дана живее в Нидерландия, където има ново семейство. Калина е отгледана от нея и също от десетилетия живее зад граница.
От втората жена си жена Ивета Милен има син Боян. Бившата масажистка и журналистът живяха щастливо на семейни начала в продължение на две години. Тя е значително по-млада от него, а възрастовата разлика се оказва ключова за раздялата. Въпреки това те нямат проблеми, свързани със споделяне на родителството. До последния си дъх Милен е всеотдаен баща за сина си Боян, който учи в престижно частно училище в София.
Последната жена в живота на журналиста е нумероложката Милена Иванова – ЕА, която дори написа книга за съвместното си съжителство с него, която озаглави „379 дни с Милен Цветков – Историята на една чакана любов.“
Двамата се запознават напълно случайно. Тя е поканена да бъде гост в неговото предаване. След участието си тръгва от студиото, но няколко дни след това Милен ѝ се обажда, за да попита може ли да даде телефонния ѝ номер на негов познат, който иска нумерологична прогноза.
„Съгласих се и въпросът приключи дотам – разкрива Милена. После минаха доста месеци. Аз бях в Гърция с приятели и си качих една снимка от Солун на фейсбук страницата. Получих съобщение, точно в стила на Милен: „Защо една жена, толкова красива като теб, е сама?“. И оттам започна разговор“.
Цветков ѝ предлага да се видят и я кани на среща в пицария. „Беше много скучна среща. Той след 18 часа не ядеше нищо. Съответно ние седнахме в заведението към 20 часа, поръча си една бира, а аз се притесних да си поискам нещо за ядене, защото Милен не яде. Получи се някаква конфузна ситуация. Съответно си останах гладна.“
След срещата водещият я кани на гости, но тя му отказва и бързо се качва на такси, за да изчезне. Казва, че тогава не го усеща да е нейният човек. Бои се, че той няма да разбере нейната професия и дори ще я подложи на присмех.
„Оказа се, че съм била в голяма грешка. Още повече, аз тогава изчислих нумерологията и си казах: „Никакъв шанс. Тая връзка няма никакъв шанс“. Милен обаче не се отказва и това е причината връзката им да се развие. Милена не иска никой да знае за отношенията им и се притеснява, дори когато се разхождат по улиците, защото всички го гледат, а той все шеговито ѝ предлага да се затворят в някое мазе и да не излизат оттам.
Първата си любовна нощ изживяват на Свети Валентин през 2019 г. После двамата решават да живеят ту в дома на Милен, ту в жилището на Милена. Журналистът прави подобрения в апартамента на нумероложката, купува й нови възглавници и пухени завивки, носи и част от покъщнината си там. Преди да настъпи пълна хармония в отношенията им, двамата преживяват голям сблъсък. Поводът е недоразумение. Синът на Милена имал любовни проблеми и звъни в полунощ на майка си, за да се консултира с нея. Нумероложката излиза от стаята, за да говори с него, а разговорът й продължава 15 минути. Когато се връща в спалнята, водещият любопитства какво става, защото дочува, че разговаря с мъж. Тя обаче преценява, че няма смисъл да го занимава с любовните проблеми на сина си и му отговаря, че няма нищо. Това е първият път, когато Милена вижда Милен истински вбесен. Той си тръгва, ядосан от мълчанието й. След седмица не издържа и отново й звъни. Упреква я, че не го допуска до себе си, не го изслушва и усеща дистанция между тях. Взима си таблета, който е в дома на Милена и хлопва входната врата. Три дни нумероложката го чака да се обади и накрая му събира вещите и дрехите. Прибира ги в чували и му ги изпраща с куриерска фирма. Милен едва примъква чувалите от офиса до дома си.
След седмица мълчание водещият й звъни. „През целият ми живот все някой нещо е искал от мен, все аз съм бил водещият, все претенции, условия и куп простотии. Защо загубихме толкова много време в глупости? Надявам се да го наваксаме”, признава при последното им помиряване Милен.
Една вечер гледат филм, в който главната героиня е болна от неизлечима болест и порасналите й синове трябва да вземат решението дали да се съгласят на евтаназия. Драматичният сюжет отключва емоциите на Милен и той пита Милена дали ако се разболее тежко, ще има силите да подпише подобни документи. „Не ми се умира в болки и гърчене”, признава журналистът. Споделя, че отдавна мисли по тази тема, коментирал дори и с близкия си приятел тогава Даниел Петканов. „Бях го помолил, понеже по онова време той ми беше приятел и бяхме близки, ако се наложи, той да го направи. Но тъй като вече не сме приятели и в момента ти си ми най-близкият човек, затова се обръщам към теб и те питам – би ли се наела да ми обещаеш, че ако нещо такова се случи с мен, ти ще имаш силата да подпишеш документите? Аз искам да изживея пълноценно живота си. Не ми се умира в мъки и страдания. Не искам да съм болен, не искам да доживявам до много дълбоки старини, защото за мен това е мъчение”, настоява Милен.
Стъписана, тя го предупреждава да внимава какво си пожелава, защото всяка дума е енергия и Вселената го „слуша”. Водещият обаче не вярва в тези неща – той е практичен, човек на логиката и здраво стъпил на земята. Нарича темите за преражданията и задгробния живот „тинтири-минтири”.
„Истината е, че той беше страхотен човек. Със сигурност има неща, които така и не си казахме. Защото връзката ни приключи точно в апогея си. Тя всъщност е недокрай изживяна. Имахме много планове. Но най-важните неща му ги казах на Великден. Казах му, че искам да бъда с него, да се грижа за него, да бъдем заедно. Защото аз много дълго време се съпротивлявах и той го знаеше. А той много имаше нужда някой да се грижи за него. На Великден му споделих, че съм взела това решение да бъдем заедно истински. Но че го обичам, той го знаеше много преди това. Често казваше, че е „моето спасение“.
Милена ще помни винаги именно този последен Великден с Милен. „Видяхме се 10 минути преди катастрофата. Излезе за малко от вкъщи, а това се случи минути по-късно. Разбрах от медиите и най-нелепото е, че го прочетох на лаптопа му, който е у дома. Първо изобщо не можех да повярвам, защото бях в шок. Веднага след това говорих първо с дъщеря му Калина, която е в Нидерландия. После ми се губят часове“, връща се към драмата нумероложката.
Минути преди катастрофата Милен тръгва от дома й, за да си вземе сако от неговия апартамент на ул. „Оборище”. Готвел се за ефир на следващия ден и трябвало да бъде елегантен. Предстояло му и интервю в телевизията на Слави Трифонов. Връща се, защото забравил ключовете от дома си. После пак се връща, защото не взел документите си. „Погледна ме с онзи поглед за сбогуване, който никога няма да забравя, и каза: „Обичам те!“. – Обичам те – и затворих вратата”, спомня си за последния им миг Милена.
В интервю за „Филтър“ Милена Иванова преди година разкри, че постоянно усеща присъствието му. Понякога дори й се случват невероятни неща. Преди време нейна позната й звъни да й споделя, че сънувала Милен на много хубаво и светло място, усмихнат. Казал й, че е добре, и предал послание за Милена – да е спокойна, че всичко ще бъде наред и че много я обича.
„Милен имаше смело отношение към смъртта – казва Милена.- Той е бил едва на 6 години, когато умира майка му. Наложило се баща му да се грижи за него, но тъй като мъжът бил авторитарен, Милен много пъти е бягал от дома си. Двамата имали конфликти и постоянно спорили. След време успели да намерят общ език и когато бащата умира, Милен осъзнава колко много му липсва. През първите шест месеца му е било много тежко. В началото, когато Милен почина, аз самата изобщо не осъзнавах, че това се случва на мен. Трябваше ми много време да приема събитията, но празнината и болката няма как напълно да бъдат излекувани. Появява се дори известен страх, защото осъзнаваш колко кратък е земният живот, как нищо не зависи от нас и във всеки момент може да загубиш някой близък. Едно такова събитие те бележи. Опустошава част от теб, която няма как да се върне. Затова казвам, че Милен винаги ще бъде част от мен. Но докато сме тук, трябва да продължим живота и да правим най-доброто, на което сме способни.“
Синът Боян е копие на баща си
Момчето от малко гледа новини, ходи на протести
Когато човек види сина на Милен – Боян, веднага го определя като копие на баща му. И то не само визуално. Той е едва 9-годишен, когато влиза в ролята на репортер по БНТ на 24 май 2021-а. Тогава разговаря със своите събеседници за буквите, думите, любимите им приказки и силата на словото. Боян всъщност гледа новини от малък, дори ходи на протести. За него участието в протест е не просто присъствие, а преживяване – усещане за общност, енергия и надежда. Боян споделя, че майка му го завела, за да види със собствените си очи, че промяната е възможна и хората, които могат да я направят, са самите граждани. Атмосферата на площада, според него, е силно позитивна и вдъхновяваща – доказателство, че когато всички се обединят, могат да окажат реален натиск върху властта.
Младият Боян се вълнува за проблемите в страната – неравенството, корупцията и усещането за несправедливост. Според него разликата с други държави е в това, че у нас корупцията е видима и доказуема, но често остава без последствия. Въпреки това той вярва, че обединението на гражданите може да промени начина, по който държавата функционира.
„Когато протестираш и се бориш за нещо, имаш шанс да успееш“, казва Боян. За него енергията на множеството е знак за надежда и увереност, че промяната е възможна, ако хората не се отказват да бъдат активни и ангажирани.
Наскоро пък Боян Цветков и Виктор Тодоров представиха България на престижния международен форум за автомобили с водородно задвижване, който се проведе в Швейцария от 28 юни до 4 юли. Зад успеха на младите таланти стои и човекът, който ги е вдъхновил да поемат по този път – Ивайло Бонев, управител на „Технократи“. Виктор Тодоров бе пилотът на отбора, а Боян Цветков изпълнява ролята на механик и отговарял за питстоповете по време на състезанието.
Дъщерята Калина се посвети на правата на човека
30-годишната наследничка на журналиста е сигурна, че Милен е щял да се гордее с нея
Голямата дъщеря на Милен Цветков – Калина се е посветила на борбата за правата на човека при въоръжени конфликти, тъй като е завършила „Международно право“ в Нидерландия. След като родителите й се разделят, момичето живее с майка си първо в Румъния, а после и в Нидерландия, но никога не прекъсва връзката с баща си.
„Той много ме обичаше и това се усещаше, без да има нужда да се казва – споделя Калина в телевизионно интервю. – Никога няма да забравя как веднъж спахме под звездите. Май беше моя идея, а изживяването беше уникално. Като малка той не ми е говорел много за работата си. Аз обаче проявявах сериозен интерес към камерите. Осъзнах какъв е баща ми, когато бях тийнейджър. Тогава разбрах, че той няма да обърне гръб на когото и да било. Каквото и да правехме , той говореше с всеки. Той е символ на свободата. Хората го познаваха като честен човек. Най-важното е, че когато се прибираше от работа у дома не беше Милен Цветков, а беше просто баща.“
Антон СТЕФАНОВ
Петя БАХАРОВА