Милен Керемедчиев е политик и дипломат. Роден е във Варна през 1968 г. Завършил е New Indian School в Кувейт и икономика и управление на транспорта в Университета за национално и световно стопанство. Специализирал е в Центъра за обучение на SITA в Атланта и в Societe generale de Service. Бил е заместник-министър на икономиката в кабинета „Сакскобургготски“ и на външните работи – в правителството на Станишев. Работил е като координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай, изпълнителен директор на „Български пощи“.
– Господин Керемедчиев, новият премиер на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че промените, с които българите трябва да бъдат вписани в Конституцията, няма да бъдат приети, докато той е на поста. Как тълкувате тази позиция и защо се появи точно сега?
– Не смятам, че това е позиция от сега, защото всъщност това говорят ВМРО-ДПМНЕ от няколко години. Те критикуваха и подписаното споразумение от Преспа с Гърция, и договореностите с България в Договора за добросъседство. Цялата им предизборна кампания беше базирана точно на тази риторика. Видя се и при встъпването в длъжност на президента Силяновска какъв дипломатически скандал тя сътвори, наричайки държавата само Македония, след което напусна посланикът на Гърция. Сега говоренето се обръща и срещу България. Тази политика е очаквана, но тя е изцяло деструктивна. С всички тези изказвания е видимо, че Северна Македония рязко прекъсва своя път към европейска интеграция и по-скоро се обръща към сърбизация, към по-близки отношения с Русия и с Китай.
– Мицкоски казва, че е направена грешка и смята да търси решение с новото българско правителство. Той дори очаква това да бъде кабинет на ГЕРБ, тяхна „сестринска партия“ в ЕНП. Възможна ли е промяна на българската позиция?
– Разбира се, че не е възможно, защото има много ясни установени договорености. И тук трябва ясно да отбележа, че вече няма позиция на българското правителство. Това може би не се разбира от г-н Мицкоски и управляващите в момента в Северна Македония. Позицията на България вече е позиция на Европейския съюз. Това е залегнало в преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС. Ако страната не изпълни това искане, тя няма да има възможност да започне преговори за членство и не защото България я спира, а защото не отговаря на подписаното споразумение с Европейската комисия. Ако договорът с Гърция от Преспа е двустранен със съдействието на САЩ и ЕК, то Договорът за добросъседство е влязал като основна точка в Споразумението за започване на преговори за членство. Френското предложение тогава беше критикувано от някои политически сили, но се видя, че защитава интересите на България.
– Да погледнем към Близкия изток – израелските сили са одобрили планове за офанзива в Ливан след сблъсъците с бойци от „Хизбула“. Лидерът на шиитско движение Хасан Насралла обаче отговори, че никъде в Израел няма да има безопасно място при пълномащабна война. Какво се случва в този регион?
– Кабинетът на Нетаняху от своето създаване е кабинет на войната. Те категорично са поели път на конфронтация с палестинците и с техните прокси движения, които се финансират от Иран. Нетаняху има сериозни вътрешно политическите проблеми – и в коалицията с генерал Ганц, и с постоянните обвинения за корупцията, за неспазване на върховенството на закона. Нека да си спомним многохилядните протести срещу неговото управление. Всъщност Нетаняху прикрива своята политическа немощ с военни действия. Докато Израел е във война първоначално с „Хамас“, а сега се отправят погледите и към „Хизбула“, народът ще бъде концентриран как с минимални жертви да се постигне успех на военното поле. В момента, в който спрат бойните действия, хората ще се обърнат отново към своя министър председател с въпросите, които задаваха по време на протестите.
– До къде ще доведе тази поредна ескалация на конфликти в района?
Основният проблем е, че „Хизбула“ е изключително мощна военна организация. Има над 200 хиляди активни членове и много сериозно финансиране, в това число военна помощ с ракети, дронове и оръжие. Те са и са сериозно инфилтрирани в административната структура на Ливан, владеят цели квартали. Така че отварянето на нов фронт срещу „Хизбула“ е изключително опасно за държавата Израел, защото може да въвлече още палестински движения срещу себе си, което пък да принуди държави като САЩ и Великобритания да се включат и конфликтът да се разрасне в необозрими мащаби.
– В това горещо лято става още по-горещо по всички фронтове – ето, Украйна удари с ракети анексирания от Русия град Севастопол, руските сили в отговор изсипаха дъжд от ракети над Харков. В нова фаза ли преминава войната Русия – Украйна?
– Тази фаза се вижда от няколко месеца и тя е въз основа на подновената американска помощ към Украйна. Беше видимо, че липсата на подкрепа в продължение на шест месеца показа невъзможността на страните членки на НАТО от Европа и държавите от ЕС да компенсират тази празнина. Без Съединените щати, само с подкрепата на европейските страни Украйна губи на бойното поле. Новата американска помощ и вдигането на забраната да се използва срещу цели в територията на Руската федерация, от които се изстрелват ракети или тръгват войскови подразделения, всъщност помагат на Украйна да прекъсне линията за снабдяване на противниковите войски в украинска територия. Вижда се, че вече има успех. До пристигане на помощта руските войски напредваха ежедневно и завоюваха селище след селище. Сега тяхното настъпление е ограничено и дори спряно. Войната по-скоро се премества във въздуха, има все повече ракети и дронове, очакват се и западни самолети, които да подпомогнат украинските военно въздушни сили. Видимо е, че през следващите месеци основните боеве ще се водят във въздуха.
– Затова ли Путин за пръв път от 24 години посети Северна Корея, където му разпънаха червен килим?
– Северна Корея става важен съюзник на Русия, защото разполагат с неизчерпаем брой военоприпаси, трупани в продължение на десетилетия и то по стандартите на съветското производство. Споразумението за защита на суверенитета на двете страни беше ключово, защото внася нова нотка в спора между Северна и Южна корея, зона, която е обект на струпване на най-големите войскови подразделения на съвременната ни история.
– Изглежда светът се разделя все по-отчетливо. Какво идва след това?
Малки регионални конфликти напоследък много бързо се разрастват и стават глобални. От тук нататък има много горещи точки, които могат всеки момент да привлекат световното напрежение. Едната от тях е постоянната ескалация в Южнокитайско море между Китай и Филипините, подкрепяни от САЩ. Там споровете са поради териториални претенции за острови. Става опасно, защото и САЩ, и Великобритания изпращят все повече бойни кораби. Голямо притеснение е растящото напрежение между Китай и Тайван. Ако то ескалира тогава можем да видим сблъсък на две супер сили – и икономически, и ядрени, които са Китай и САЩ.
– На фона на тези горещи международни новини, у нас вървят поредните пазарлъци за съставяне на поредното правителство. Ще има ли редовен кабинет според вас?
– Настроен съм твърде скептично, но много ни трябва да имаме редовно правителство и то подкрепено от сериозно мнозинство в парламента. Слушаме изявленията в Северна Македония, виждаме натиска на Сърбия върху служебното правителство как да гласува България относно декларацията за геноцида в Сребреница, наблюдаваме какво се случва в НАТО и предстоящата среща на високо ниво във Вашингтон. След евроизборите в ЕС ври и кипи, България трябва да показва стабилна и силна външна политика, защото ще се вземат много сериозни решения за бъдещето на европейските политики. Да не говорим, че получихме поредното отлагане за еврозоната до 2026 година. Нищо не се говори за влизането ни в Шенген по суша, явно преговорите забуксуваха поради липса на стабилно и дълготрайно правителство. Президентът Радев говори едно, премиерът – друго на едни и същи форуми, което отслабва позицията на България по много важни външнополитически теми. Затова в тези трудни външнополитически времена е изключително важно да имаме редовно правителство.
МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
