-9.2 C
София
вторник, 11 февруари 2025 г.

Милена Иванова-ЕА: Милен Цветков ми праща послания чрез други хора

Милена Иванова-ЕА е сред най-добрите нумеролози, шамбала лечител, сертифициран ангелски терапевт, фенг шуй експерт. По образование е икономист, но се увлича по нумерологията, благодарение на която открива важните житейски отговори. Преди пет години Милена стана по-разпознаваема като жената до Милен Цветков. Журналистът си отиде навръх Великден, 19 април 2020 г., при катастрофа в София.

Милена намира сили да продължи. Преди две седмици тя участва в „Черешката на тортата“ и спечели първото място.

–      Милена, включихте се в „Черешката на тортата“. Очаквахте ли шеф Манчев да ви обяви за победител?

–      Вероятно всеки човек би се поласкал да получи такова признание. Смятам, че имам добри готварски умения, но не ми беше главна цел да спечеля. Дадох всичко от себе си, постарах се максимално и се получи този резултат. Гледала съм доста епизоди на „Черешката“, фен съм на предаването и знам, че за да си на първо място, трябва да имаш добри умения и да положиш старание. Така че за мен победата беше приятна изненада.

–      Актрисата Симона Халачева, с която бяхте заедно в предаването, се пошегува, че може би сте изчислили деня, в който да готвите. Така ли беше?

–      Да. За всички важни събития правя изчисления. Имаше вариант да ми преместят деня, но отказах (смее се). То реално нямаш кой знае какъв избор, защото от предаването определят една седмица и казват от нея кои дни са свободни. На базата на това, което ми предложиха, избрах най-доброто.

–      Това е първото подобно предаване, в което участвате. Колебаехте ли се?

–      Имала съм рубрики в различни телевизионни продукции, била съм гост, но това наистина е първото риалити предаване, в което се появявам. Имах известни притеснения, преди да приема. Трябваше ми малко време да помисля, но в общи линии нямаше някакви спирачки да се втурна в това приключение. За мен си беше точно приключение. Приятна емоция и доста вълнуваща седмица.

–      Представихте се като добър кулинар, а и естет. Как се научихте да готвите и да представяте по красив начин храната?

–      Аз съм зодия Телец и съм родена с път на живота осем, така че за мен храната винаги е била красота и имам отношение към нея. При мен храненето се случва повече с очите. Държа да ми е подредена масата, да е красиво, чинията да изглежда добре, както е модерно да се казва – да е плейтната. Но се научих на всичко това в последните 7-8 години. Като по-млада не бях добра кулинарка. Готвенето не ми беше такава страст. Сега обичам да експериментирам, да приготвям хубави рецепти, да каня гости вкъщи и да ги изненадвам с различни ястия. Френските петленца например, които приготвих в „Черешката“, съм правила много пъти. Вкусната, качествената, приготвена по здравословен начин храна ми е страст.

Шеф Иван Манчев връчи плакета на Милена

–      Учили ли сте се от някого? Ходили ли сте на курсове?

–      Не съм посещавала никакви курсове. Обичам да гледам кулинарни предавания, а и в наши дни има предoстатъчно информация, клипове, насоки и рецепти в интернет. Така че съм се учила сама вкъщи.

–      Говорейки за детайли, показахте много интересни предмети в дома ви. Единият беше 1-доларова банкнота с изписан квадрата на Питагор, която привлича изобилие. Могат ли подобни техники наистина да сбъдват желанията?

–      Живеем в нумерологична или математическа матрица. Всичко във физическия свят е проявление на числата, има числово геометрично изражение, макар че повечето хора не се замислят за това. Поради тази причина, когато човек знае как да борави с числата, с техните геометрични форми и със зависимостите, които седят зад тях, може да подобри живота си. С числата сме способни да правим най-различни неутрализации, да активираме определен вид енергии.

Могат да се неутрализират кармични процеси или някакви негативни влияния – нещо, с което човек има да се справя като предизвикателство. Можем дори да използваме думата „лечение“, защото всичко, което се случва в човешкия живот, подлежи на лечение. Както тялото, така и душата може да се лекува.

–      Но винаги ли е ефективно?

–      Зависи от очакванията. Едно такова лечение винаги е ефективно и подпомага живота на човек, но хората го определят по различни начини в зависимост от това какво очакват. Не бива да си мислим, че това е магическа пръчка и автоматично ще започнат да ни се случват чудеса. Ако човек е болен, болестта няма как веднага да изчезне, но можем да стопираме още по-тежки последици и да подпомогнем лечението. Освен това, за да се материализира дадено събитие или желание, е нужно действие. Ние правим активацията, но и човек трябва да предприеме съответните стъпки, за да сбъдне това, което иска. Вселената обича движението. Чрез бездействие няма как да ни се получи.

–      Със сигурност сте срещали и скептици. Как им отговаряте?

–      Хората са скептично настроени, защото не са информирани. Когато човек не се е докосвал до определено знание, е абсолютно нормално да бъде мнителен. Опитът ми е показал, че най-големите скептици след това стават най-големите фенове на нумерологията. Тя може да обясни целия човешки живот и всички процеси, да прави доста точни прогнози за бъдещето. Но няма как да влияе на живота. Ние живеем на база на математическата матрица, за която вече споменах. Има точно определени процеси и събития в човешкия живот, които няма как да се манипулират или променят. Всеки идва със своя мисия, код, качества. Имаме свободна воля, но тя не се отнася до важните събития, а до начина, по който ще ги приемем. Ако трябва да стигнем от точка А до точка Б, избираме сами пътя, но не променяме крайната цел.

–      Вие сте добре познато лице, но все пак малко се знае за вас. Кога нумерологията влезе в живота ви?

–      Появи се в момент, в който на пръв поглед имах всичко – семейство, дете, бизнес, но се чувствах много зле. Чувствах се празна и постоянно се питах какъв е смисълът. В този момент съдбата ме срещна с една дама от Русия, която има много известна нумерологична школа в Санкт Петербург. Записах се на обучение при нея и това възбуди интереса ми. Числата започнаха да ми дават много отговори и доста точно да описват определени ситуации в живота ми. Показаха ми много ясно, че всеки сам е виновен и отговорен за това, което му се случва, и не трябва да търсим вината в другите. Но в един момент цялата тази информация ми дойде в повече, трябваше ми доста време да я осмисля. Две години след курса напълно спрях да чета и да изчислявам. След което се изправих пред поредната житейска ситуация и тогава се обърнах отново към нумерологията. Започнах да изчислявам за себе си, за близки хора. Постепенно и други проявяваха интерес към това, което правя. Кръгът от желаещи се разшири и колелото се завъртя. Никога не бях планувала да работя като нумеролог, но това явно е моята мисия. Продължих с обучения в руската школа, преминах такива и в Гърция – основите на нумерологията са произлезли от школата на Питагор. Имам обучение и в Италия. А в момента вече разработвам моя собствена система.

–      Как се промени животът ви?

–      Преобърна се на 180 градуса. Вече не съм човекът, който бях преди. Гледната ми точка за живота е съвсем различна. Осъзнах мисията си, израснах духовно. По образование съм икономист и преди това се занимавах с търговия. Но това изобщо не ме удовлетворяваше. Нумерологията беше моето спасение.

–      Открихте ли отговорите на въпроса „Защо все на мен“?

–      Да. Животът ми до 40-годишна възраст не беше много лек. И сега не е, но гледната ми точка е различна. Приемам със смирение и разбиране всичко, което се случва. Житейските трудности, неудовлетворяващите събития ме провокираха да се обърна към нумерологията и да потърся отговорите за себе си. Заедно с това започнах да се занимавам и с ангелска терапия – вид енергийна практика, която за мен е много сакрална, лечение с помощта на ангелите и архангелите.

–      В предаването споделихте, че комуникирате с Милен Цветков. Продължава ли животът, но под друга форма?

–      Да. Вярвам и знам, че е така. Краят на физическото ни съществуване не е край на живота изцяло. Вярвам в преражданията. Можем да бъдем в контакт с близките ни, които си отиват. Те ни виждат в определени моменти и ни подкрепят. Това, че човек вече го няма физически, не значи, че неговото съществуване е приключило. И не бива да се страхуваме от това.

–      За тези близо 5 години усещали ли сте подкрепата на Милен?

–      Постоянно я усещам. Понякога ми се случват невероятни неща. Непознати хора ми пишат, че са го сънували с някакво послание. Преди около година моя позната ми звънна и сподели, че от две седмици се колебае дали да ми се обади. Беше сънувала Милен на много хубаво и светло място, усмихнат. Казал й, че е добре, и предал послание за мен – да съм спокойна, че всичко ще бъде наред и че много ме обича… Интересното е, че тази дама живее близо до лобното място на Милен, където има поставен негов плакат, и всеки ден, отивайки на работа, минава оттам. Въпросната сутрин, преди да ми се обади, тя отново минала оттам, видяла плаката и в съзнанието й се появила мисълта: „Все още не си й казала, нали“.

Подобни неща са ми се случвали няколко пъти. И аз сънувам Милен, но най-важните послания ми ги изпраща през други хора.

–      Трябва ли да приемаме по-смирено смъртта?

–      Близките ни, които си отиват, ще са много по-спокойни и по-лесно ще преминават в отвъдния свят, ако не страдаме прекалено много. Но е доста трудно да се овладееш, когато ти се случва такова нещо. Странно, но малко преди да си отиде, с Милен си говорихме за смъртта, вероятно заради ковида. Той казваше, че се разбира един човек колко е интелигентен и адекватен по начина, по който се справя със смъртта и загубата на близък. Милен имаше смело отношение към смъртта. Говорили сме си за баща му, осъзнал е колко много му липсва, когато той си е отишъл. През първите шест месеца му е било много тежко.

–      Когато Милен си отиде, трябваше да се справите не само с болката, но и с различни писания, някои от които неверни. Как преодоляхте всичко?

–      Имаше и медии, които бяха коректни и не са публикували недостоверни и жълти статии. Но в онзи момент коментарите и неверните писания изобщо не ме докоснаха. Нямах ресурс да се занимавам с тях. Болката и мъката бяха толкова големи, бях фиксирана само върху тях и нищо друго не съществуваше. Да, медиите могат да бъдат жестоки понякога, но всеки е свободен да приема ситуациите по различен начин и мен лично не ме вълнуват. На това до известна степен ме научи Милен. Той не се интересуваше от писанията по свой адрес.

–      Болката може да бъде саморазрушаваща. Успяхте ли сама да се съхраните?

–      Мисля, че да. Тежко беше, но много ми помогна разбирането ми за живота. Всяка душа сама решава кога да дойде и кога да си тръгне от този свят. Вярвам, че човек, който си отива на Великден, е изпълнил своята земна мисия и е по-необходим там, горе. Склонни сме да гледаме материалното изражение, да се заравяме в събитието. Аз имам друг поглед, излизам отвъд случая. И това ми помага. Милен не е първият близък човек, когото съм загубила. Бях на 20, когато баща ми си отиде. Други обичани от мен хора също починаха. Но мисля, че успях да се съхраня. В началото, когато Милен почина, изобщо не осъзнавах, че това се случва на мен. Трябваше ми много време да приема събитията, но празнината и болката няма как напълно да бъдат излекувани. Появява се дори известен страх, защото осъзнаваш колко кратък е земният живот, как нищо не зависи от нас и във всеки момент може да загубиш някой близък. Едно такова събитие те бележи. Опустошава част от теб, която няма как да се върне. Затова казвам, че Милен винаги ще бъде част от мен. Но докато сме тук, трябва да продължим живота и да правим най-доброто, на което сме способни.

–      Имали ли сте комуникация с човека, който направи катастрофата?

–      Никаква. Избрах да му простя, но това не означава, че съм оправдала постъпката му. Простих, за да не остават негативните емоции в мен, защото те разболяват. Смятам, че всеки трябва да поеме отговорност за постъпките си и да понесе наказание. Не съм влизала в комуникация с този човек и се надявам никога да не вляза.

–      Прошката ли е най-голямата сила?

–      Да. В молитвата „Отче наш“ се казва: „Прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. За да ни прости Бог, трябва да се научим да прощаваме на себе си и на другите. Много хора смятат, че да простиш означава да оправдаеш и да продължиш да комуникираш с конкретния човек. За мен е обратното – можеш да простиш и да избереш дали да продължиш с този човек, можеш да имаш мнение за конкретната постъпка и да назидаваш. Прошката в сърцето е лечение както за нас, така и за другите, защото всички сме свързани. Дори най-жестокото събитие има своето обяснение. Петър Дънов казва, че кармата на човечеството ще се излекува и ще еволюираме, когато се научим да прощаваме със скоростта на светлината. Тоест да се научим да прощаваме още докато даденото събитие се случва. Да го пуснеш и да се освободиш от него.

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img