Документалният филм „И никой не пита защо“, посветен на едно от големите имена на българския рок Милена Славова, тръгва по кината на 18 юли. Той вече бе показан два пъти в рамките на София Филм Фест през март, а сега предстои официалната премиера. Сценарист и режисьор е Марио Кръстев, оператор – Кирил Проданов, а продуцент Кръстьо Ламбев от „Консепт студио“.
„Заглавието на филма дойде от текста на песента на Милена „Месо“, където тя пее: „И никой не пита защо“ – разказа пред „Филтър“ сценаристът и режисьор Марио Кръстев. – Текстове на песните й са основната нишка в целия филм, а пред камерата си говорим за всичко – за детството й, за страховете, за пътуванията, за носталгията, за разочарованията. Като през цялото време звучат и части от нейни парчета. Много от песните зрителите ще чуят в нов аранжимент и аз дори питам Милена: „Защо в стария вариант „Не’ам нерви“ звучи по-динамично, а сега – по-баладично?“, а тя ми отговори: „Не беше динамично, а истерично, защото времето беше такова. Сега нещата пак трябва да се казват, но това е нужно да става по-деликатно“.
Решението на Марио Кръстев да прави документален филм за Милена не е случайно. Двамата се познават отдавна, израснали са в една махала, в квартал „Лозенец“, приятели са и си имат си доверие. Именно заради него певицата се хвърля почти на сляпо в снимките, защото Марио отказва да й разкрие подробности за проекта.
„Нарочно го направих, защото исках да има спонтанност и искреност – обяснява Марио Кръстев. – И когато филмът бе показан за първи път по време на София Филм Фест, видях как публиката се смееше, ръкопляскаше, пееше с Милена, а след като светнаха лампите, от салона на кино „Люмиер“ излязоха и разплакани мъже. Така е, защото Милена е много искрена и емоционална във филма. В него има както много весели, така и тъжни епизоди, в които се говори за пропилени мечти и надежди.“
Снимачният процес не е кратък, а желанието на сценариста и режисьор е да покаже във филма и четирите годишни сезона. Емблематичната песен „Истина“ е снимана на няколко места – под моста на НДК, на фестивала на балоните в Белоградчик, в мазе, в клуба на Васко Кръпката, а всички изпълнения на Милена са на живо. Това е и един от най-трудните моменти по време на монтажа, защото трябва да се изравни звукът. По време на снимките е използван и дрон, който снимал как певицата, която е запален рокер, кара мотор.
„Във филма няма да видите колеги на Милена, с които е работила през годините. Това беше моята идея още от самото начало на снимките. Просто ми се искаше историята да е фокусирана върху нея и това да е музикален моноспектакъл на един творец с всичките негови лутания, съмнения, радости и тъги. Единственият близък човек, който застава пред камерата, е дъщеря й. Ще покажем и фен на певицата, който преди повече от 30 години е взел автограф от нея върху паспорта на майка си. Тогава е бил на 8. Сега, три десетилетия по-късно, отново взима автограф и тази история изненада и самата Милена“, разказва режисьорът.
Когато Милена гледала филма за първи път, той й се сторил кратък, въпреки че продължителността му е 77 минути. Според нея всичко минавало толкова бързо, че дори не й останало време да не се харесва.
„Милена е изключително доверчив човек, а в България като си такъв, те взимат за глупак и наивник – категоричен е Марио Кръстев. – Въпреки това тя не се е променила и продължава да помага на много млади хора. Тази година за 15-и път организира фестивал в Борисовата градина „Силата на рока“ в подкрепа на прохождащи изпълнители, състави и групи. Самата тя помни как, когато създава първата си песен, Георги Минчев я окуражава. В една от последните си казва:
Копая наляво, копая надясно,
моето местенце в живота е тясно.
Копая насам, копая натам,
не действат законите – позор и срам!
Малки деца си играят с кибрит
и връзват невинно шашки с динамит,
седнали с усмивка под една магнолия.
Бум! И всички станахме история.
Моля се само да не излезе права с този неин текст. Дано думите й не се окажат пророчески. Просто ние не обръщаме внимание на младите хора, а те заслужават. Филмът е точно за тази чувствителност на музикантите. А талантливият човек по природа е добър. Той е незлоблив и не се съюзява в мафия. Мафия правят посредствените хора, които пречат на онези, имащи талант. Талантливият някак е самотен. Не са малко тези хора, но са пръснати. Затова и във филма се задават много въпроси, публиката, предполагам, ще направи същото и ще намери своите отговори.“
