Мими Иванова посрещна 2025 година с работа. Певицата имаше две участия в празничната нощ, а на 28 декември пък отпразнува в много тесен кръг рождения си ден. Ако се съди по старта на годината, то по всичко личи, че 2025 ще изобилства от професионални ангажименти и положителни емоции, още повече че на 9 април в Зала 1 на НДК Мими Иванова ще направи голям концерт, озаглавен „Всички обичат Мими“.
Госпожо Иванова, работихте в новогодишната нощ, но успяхте ли да празнувате?
Много обичам да работя на новогодишните празници. Така съм устроена. Ако нямам участия, просто не знам как да празнувам. Затова съм щастлива, че имах ангажименти. Това ме държи жива и ми дава сили да продължавам да работя, а не да се вайкам.
На 28 декември имахте рожден ден. Как го отбелязахте?
Само със съпруга ми Развигор и близки приятели. Но цял ден получавах съобщения и телефонни обаждания. Благодарна съм на всички, които по всякакъв начин ми показваха уважението си. Заради многото ангажименти покрай Нова година голямото тържество за рождения ми ден отложихме за 8 януари. Идеята за него е на моя импресарио Евгени Боянов. На партито съм поканила колеги, приятели и представители на медиите – да се почерпим и да си попеем.
2025 година е специална за вас, тъй като на 9 април ще направите голям концерт в Зала 1 на НДК, озаглавен „Всички обичат Мими“. По време на вашия творчески път обаче имаше ли хора, които не ви обичаха?
О, със сигурност е имало и такива. То и Христос не са го обичали всички, а какво остава за обикновен човек като мен.
Имахте ли забранявани песни през годините, някой подлагал ли ви е крак?
За кратък период беше забранена песента „Вълкът и седемте козлета“. Тя тръгна по радиото с огромен успех. Дори си казах: „Ей, голям хит направихме!“. Но изведнъж изчезна от радиоефира. Разбрахме, че е била забранена, когато вдигаха цените в магазините по времето на социализма, тъй като в песента се пее: „Ау, от глад умирам!“. Шест месеца по-късно я пуснаха и тя заживя със своята слава, която я съпровожда и до днес.
Певицата с легендата Емил Димитров
А за подлагането на крак, вероятно е имало, но се старая да не забелязвам тези неща. Винаги съм знаела, че ако ти е писано нещо да се случи или да не се случи, то ще стане така, както „началникът“ ни горе е решил.
На концерта ви в Зала 1 на НДК ще сте в звездна мъжка компания. До вас освен Развигор Попов ще са Васил Найденов, Веселин Маринов, Орлин Горанов, братя Аргирови и Виктор Калев. Защо няма жени певици?
Винаги в един концерт има изненади! Те ще са големи и приятни, но няма да ги издавам сега.
Добре, да си поговорим за мъжете в концерта тогава. Защо точно тях поканихте?
С всички тези мои колеги имаме история. Работили сме заедно, били сме на една сцена… А и винаги съм се възхищавала на техния професионализъм. С Васил Найденов имаме обща песен – „Майчице свята“. Не сме я пели в дует, но на концерта може да я изпълним заедно. Той я е записал за филма „Завръщане от Рим“. Веселин Маринов има няколко песни, композирани от Развигор, а и изпълни един от хитовете, превърнали се в моя визитна картичка – „Вече свърши хубавото време“. С братя Аргирови пътувахме на турнето „Обич и песен“ и сме в прекрасни отношения, а с Орлин Горанов изпях „Хора и улици“.
Виктор Калев ще участва в концерта, но той вас никога не ви е имитирал…
Да, не ме е имитирал. Явно съм или сложна за имитация, или пък скучна. По-скоро е първото. Но аз много обичам Виктор. Това е човек, който пръска обич. Изключително добър е, а за таланта му да не говорим.
Някой от вашите колеги отказа ли ви?
Съжалявам, че в концерта няма да участва Георги Христов, който щеше да допълни този хор от големи колоси, но по това време ще е в чужбина.
Разбира се, до вас на сцената ще е и вашият Дон Кихот Развигор Попов. Да очакваме ли премиера на нова песен?
Сега, след като приключа интервюто с вас, предстои да завършим новата ни песен „Шоуто продължава“. Така че тя ще прозвучи в Зала 1 на НДК. Истината е, че аз съм човек, който много обича да пее нови песни. Импресариото ми Евгени Боянов все ми казва, че трябва 70 процента от репертоара ми да е от шлагери, и вероятно е прав. Но на мен ми се иска хората да чуят и новите неща, които съм записала.
Някога ревнували ли сте Развигор, когато е давал песни на други изпълнители и те са станали хитове?
Не, никога. Аз имам толкова песни от него, че нямам нищо против да даде някоя и на колега. Радвам се, когато изпълнители харесат това, което той създава.
По-миналата година беше трудна за вас. Развигор се пребори с онкологично заболяване. Как обаче преодоляхте това житейско препятствие?
Когато чуеш такава диагноза, това те удря като с чук и те държи замаян доста дълго време. И сега се вълнувам, когато разказвам за този период. Това е трудно препятствие и то се преодолява с голямото желание да победиш болестта. А и тук много важно беше времето и да се реагира бързо. За щастие, вече всичко е наред.
Сега е моментът да разкажа историята, която всъщност доказва вие какъв голям професионалист сте. Вие бяхте поканена да участвате в „Забраненото шоу на Рачков“ и докато бяхте на сцената, Развигор го караха с линейка към болницата. Как успяхте въобще да пеете тогава?
Не беше лесно, но в такива моменти се опитваш да се събереш, защото знам колко много изпълнители и артисти са били на сцената, когато с техни близки са се случвали необратими неща. В този случай аз вътрешно в себе си вярвах, че най-лошото ще се размине.
Правите ли си равносметки?
Винаги съм била много зле със сметките. Дори сега, на рождения ми ден, си мислех, че ставам на 77 години, а то се оказаха 78 (смее се). Затова и не си правя равносметки и не се травмирам. Животът е прекрасен на всяка възраст. Не се оставям животът да ме изхвърли извън борда.
Готова ли сте да пишете автобиография?
Вече двама души са ми предлагали, но все си мисля, че не съм интересна. От всички интервюта, които съм давала, хората знаят толкова много за мен. А това, което не знаят – то не е за тях! Всеки си има тайни и не би искал да го разчленяват онези, които не са доброжелателни към него.
Дъщеря ви, която живее в чужбина, зет ви и внучката ви ще дойдат ли на концерта на 9 април?
Дъщеря ми и внучка ми ще бъдат, а зет ми е в Ямайка, където има бизнес.
Внучката ви пее ли? Няма ли да се качи с вас на сцената?
Не, но тя е изключително дете. Много се радвам, че посещава българско училище веднъж седмично в Берлин и вече може да пее „С червените ботушки потропва Дядо Мраз“. Интересно произнася думите и е удоволствие да я слушам. Много я обичаме всички.
От вас съм запомнил една фраза: „По-добре малко нещо, отколкото голямо нищо!“. Явно не ламтите за големи неща?
Да, това ме е ръководило цял живот. Винаги мога да сваля короната и да дам предимство на по-големия. Понякога съм си мислила, че не бива да съм толкова отстъпчива, но за мен е по-важно да си разумен и да си знаеш истинската цена. По-добре е да си здраво стъпил на земята, отколкото да хвърчиш в облаците.
За какво все още мечтаете?
Да съм здрава и тези хора, които обичам, да са около мен, защото с времето намаляват.
Сънувате ли някои, които вече са си отишли?
Сънувах Емил Димитров, който в съня ми ме предупреди за здравословно препятствие. Благодарение на него се излекувах още на първата седмица. Този пророчески сън няма да го забравя никога.
Антон СТЕФАНОВ