Теодор ЦЕКОВ
Оптимизмът за прекратяване на войната в Украйна не кореспондира с реалностите. Мирният план на САЩ и насрещният от ЕС са в ярко противоречие, а към момента Русия няма интерес да спре фронтовата офанзива. Вашингтон, Киев и европейски лидери определиха като ползотворна срещата в Женева за „усъвършенстване“ на американско предложение. Всички обаче признават нуждата от дълга работа, за да се стигне до диалог между воюващите страни.
Базисната рамка за преговори предизвика напрежение. В типичен маниер Доналд Тръмп вдигна мизата, за да има марж за отстъпки: изпрати на Киев списък с 28 точки, повечето изгодни за Москва, и поиска експресен отговор. Володимир Зеленски – допълнително притиснат от корупционен скандал – съжали, че Украйна е поставена пред тежък избор между запазване на националното достойнство и загуба на ключов партньор. Европейските съюзници го окуражиха за твърда позиция, на свой
ред САЩ смекчиха своята. Конфликтни детайли вече се коригират, но претенциите на Москва и Киев са ясни още от разговорите в Истанбул преди шест месеца. През август в Аляска Тръмп и Путин обсъдиха руската визия, а съпротивата от Украйна и ЕС блокира дипломацията. Москва настоява за международно признаване на анексираните Крим, Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област; отказ на Киев от влизане в НАТО, чужди бази и войски; без взаимни претенции за нанесени щети; отмяна на икономическите санкции срещу Русия; избори в Украйна с цел легитимна власт за сключване на двустранен договор. Киев и ЕС виждат така пътя към „справедлив и траен мир“: моментално прекратяване на огъня и съюзнически мониторинг върху спазването му преди подготовка за преговори; непризнаване на загубени територии; общ пакт за ненападение и гаранции за сигурност; суверенитет и право на членство в ЕС и НАТО; репарации от замразените руски активи.
Въпреки огромните различия държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи като много продуктивен дебата с украинската делегация в Женева. Според Рубио е постигнат напредък по американския план, отпадат най-спорните точки (касаещи НАТО, отказ от Крим и Донбас), а останалите въпроси не са непреодолими. Мирният процес се усложнява от трусове в САЩ. Президентът Тръмп трябва да лавира между две лобита във Вашингтон и управляващата с крехко мнозинство Републиканска партия. Лагерът America First (Америка на първо място) апелира за решаване на вътрешните проблеми, против намеса в международни конфликти. Тръмп натовари Европа с оръжейната и финансова помощ към Украйна, но генерално влоши ситуацията чрез търговски мита, санкции срещу руския петрол, военна обсада на Венецуела. Отсреща са войнолюбивите „ястреби“, критикуващи президента за мекушавост към Путин и враждебност към ЕС. Според тях мирният план на Тръмп отразява руския интерес и поставя на колене Киев с изисквания за отказ от територии и НАТО.
Трима републикански сенатори (начело с Линдзи Греъм) и няколко конгресмени предупредиха, че проектът съдържа проблемни идеи – практически награждава Путин, а не бива да подкопава сигурността на САЩ и съюзниците. Според сенатора демократ Марк Уорнър направо е равносилен на тотална капитулация за Украйна и може да стане историческа грешка, като поощри Китай за нахлуване в Тайван. Тук е налице допълнителен разлом. 45-годишният военен зам.-министър и експерт по национална сигурност Елдридж Колби прокарва стратегия за пълна концентрация срещу геополитическия конкурент Китай. Според външния министър Рубио обаче Европа и Украйна също са много важни за САЩ и не трябва да се игнорират. Тръмп всячески се опитва да разхлаби съюза между Москва и Пекин. В своя план той предлага споразумение между САЩ и Русия за икономическо сътрудничество в енергетика, инфраструктура, природни ресурси, добив на редки метали в Арктика, изкуствен интелект и други корпоративни възможности. Същевременно Тръмп се опитва да продължи импулса в отношенията с китайския лидер Си Дзинпин от срещата им в Южна Корея. Веднага след фурора около мирните предложения двамата са провели телефонен разговор по много теми: войната в Украйна, трафика на фентанил, търговските отношения, Тайван и др.
Тръмп и Си ще си разменят визити идната година. Европа също е разделена относно Украйна въпреки демонстрираното единство от Брюксел, Берлин, Париж и Лондон. Евентуалното използване на замразени руски активи за оръжейна и финансова помощ към Киев предизвика пожар. Банковият депозитар в Белгия предупреди Еврокомисията да не посяга на средствата в размер около $200 млрд. Такова присвояване ще донесе не само съдебни искове от Русия, но ще разруши световното доверие в европейската финансова система. Унгария и Словакия са категорично против подкрепа за Украйна с цената на нови дългове. Чехия и Полша настояват за по-голям суверенитет на държавите членки в ЕС вместо концентрация на власт в Брюксел.
Лидерите на Европа (вкл. Великобритания) са убедени, че Путин ще бъде тласнат към примирие и преговори единствено чрез още оръжия за Украйна и нови санкции срещу Русия. Липсват обаче съгласие и готови решения как ще се финансират мерките, ако мирният план на Тръмп не сработи. Зеленски признава, че синхронизирането на позициите и изготвянето на окончателен документ ще бъде трудно, но оценява конструктивния подход на Вашингтон и предстоят разговори. Путин одобри първоначалния вариант на САЩ като „основа за преговори“ и отхвърли предложенията на ЕС като несъобразени с реалността. Той повтаря, че динамиката на фронта е в полза на Русия и целите ще бъдат постигнати или с дипломация, или със сила.