Мирослав Севлиевски е роден през 1965 година в Троян. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – бакалавър е по география и магистър по туризъм. Един от създателите на Федерацията на независимите студентски дружества, съучредител на СДС. Ръководи предизборния щаб на Желю Желев за първичните избори за президент през 1996 г. Участва в учредяването на партия НДСВ, депутат в 39-ото народно събрание. През 2004 г. участва в създаването на партия „Новото време“. Министър на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобургготски.
– Господин Севлиевски, изненадахте ли се, че председателят на парламента Наталия Киселова изобщо не допусна за обсъждане искането на президента Румен Радев за референдум за приемането на еврото през следващата година? Как ще обясните този ход на Киселова?
– През последните години имаше дълга редици политически новобранци за председатели на парламента. Това за сложната геополитика в момента изглежда много безотговорно, но Киселова излезе смела и този път събра и моите овации. Това се оказа единственият възможен ход, за да няма ново дело в Конституционния съд и да няма съмнения, че от Европа може да не дойде доклад за приемането ни в еврозоната. Ходът на Киселова е политически правилен и е национално отговорен. Така би направил и Стефан Стамболов, и Захарий Стоянов. Нашето настояще прилича на тяхното време. Оттогава започва връщането ни в Европа. Еврото е последната стъпка да довършим започнатото от възрожденците, от участниците в Голямата промяна от 90-те години на ХХ век за пълно интегриране в Европа. Това е била политическата цел на моето политическо поколение и борбите за подписване на договорите за членство в НАТО и ЕС от правителствата на Сакскобургготски. 100-годишни усилия! И Радев, и ние сме малки камъчета по този път.
– Смятате ли, че президентът се е надявал на обсъждане в Народното събрание, или целта поначало е била друга? Каква?
– И без обсъждане в парламента темата е водеща навсякъде, но резултатът е вече негативен за президента. Валидни са обвиненията, че прахосва обществената енергия в партизанщина и политическа безотговорност. Вероятно целта е била Радев да се позиционира като враг на статуквото и елита, като лидер на патриотите и герой на социалните мрежи, но за съжаление, заприлича на провинциален политик в селската кръчма. Хората чакат от него да пенсионира Борисов, а той им губи времето със стари теми. А и сложи нов лавров венец на Борисов. И още – в президентството знаят, че подобни обсъждания в парламента се използват като източник на съдържание от руската военна пропаганда. Затова съмненията към Радев, че помага на господарите на Костадинов, се увеличиха. Всичко това е меко казано… Радев вероятно е искал да клати кабинета, но волно или неволно се оказа враг на еврото и се изправи срещу всичко и всички, за което от 35 години се борим и сме страдали. Просто ядоса повечето от гласувалите за него и се опита да се подмаже на чужди избиратели. Удари греда.
– Възможно ли е да е подведен да направи тази стъпка с референдума?
– Радев е избиран само защото изгледаше, че е алтернатива на Борисов и борисовци и че може да ни пази от онези, които искат да напуснем европейския път. Другото са нюанси. Подвеждат го от няколко години, като му казват, че електоратът от „Градът на истината“, „Атака“, „Възраждане“, „Величие“ и подобни ще гласува за него, ако направи партия. Там си имат лидери. Костадинов няма да му отстъпи място на водач в евентуална популистка коалиция. Всичко това би трябвало да му е ясно, той има вече голям политически опит, а е и генерал. Учил е за война и мир. Иначе всичките досегашни президенти също са били подвеждани от паркетни политици и съветници и са „опирали пешкира“. Лично си понесоха щетите от грешките. Например Желев с първичните избори, Първанов – с флирта с Борисов.
– Крум Зарков се оттегли от екипа на президента. Атанас Пеканов, също част от младото крило политици, които гравитираха около държавния глава, сега е встрани. Как тълкувате тези раздели?
– Просто те не виждат рай извън Европа. И вероятно като мен вече не мислят, че ще има успешна „президентска“ партия. Не искат да изглеждат като продължение на „Възраждане“ и „Величие“. Тук обаче отваряте темата за младото поколение политици, които на мен ми изглежда, че лесно се отказват, че трудно се събират с единомишленици. Вижте и „Продължаваме промяната“. Сега има нужда от свежа кръв. ГЕРБ го разбраха и извадиха нови и млади министри. Така че и без Радев, ще е хубаво, ако Пеканов и Зарков останат в политиката.
– Ще ви цитирам: „Тези политици, които са срещу еврото, са национални предатели“. Защо смятате така?
– Предателство е 35 години на копаеш „кладенец за жива вода“ и накрая да го отровиш. Сегашните политици нищо не знаят за процесите от 90-те насам, повечето не са „копали“ този кладенец. Държавата ни е малка. Не е богата. Трябва винаги да мисли за съюзници. Задължително е да създадем мрежа от съюзи и влиятелни участия. По линия на еврото ще имаме сигурни съюзници и приятели на децата ни, както е вече по линия на НАТО и ЕС. Естествено е да сме заедно с останалите държави в Европа, че да се пазим от свят, в който големите риби изяждат малките. Еврото е поредното лепило на този прагматичен съюз.
– Ще отречете ли обаче, че сред населението битуват много тревоги, които са свързани с преминаването ни към еврото? Ето някои от тях: цените ще се вдигнат рязко, резервите на държавата ще бъдат присвоени, с наши пари ще се помага на закъсали европейски държави и т.н. Вие какво ще отговорите?
– Много се изписа по темата. Всичко е ясно. Винаги ще има хора, дето от всички и всичко ги е страх. Тези страхове сега са силно подкладени от руската антиевропейска пропаганда. Подобни страхове имаше, като влизахме в НАТО, после в ЕС, Шенген. Само преди година говореха, че Шенген ще ни напълни с имигранти. А сега даже афганистанци няма. Социалните мрежи направиха така, че поговорката „На лъжата краката са къси“ да не важи. Лъжата за секунди обикаля милиони. Всеки ден сме заливани с лъжи как Европа се разпада, че ваксините са вредни, а джендърите ще вземат децата ни, в Берлин пък ще умират от глад, защото ще правят пак танкове. Но все пак правителството е длъжник на обществото със скромната си информационна кампания.
– Какъв хоризонт от време давате на правителството „Желязков“?
– До президентските избори ми изглежда реалистично.
– Смятате ли, че на следващите избори ще бъдем свидетели на нови политически проекти? Ще излезе ли Румен Радев на политическата сцена, или ще се задоволи да чете лекции, както останалите бивши президенти?
-С хода си срещу еврото му намаляха шансовете за голям проект. Разколеба градския електорат. Не е алтернативен център за немразещи образовани млади хора. Няма как да стане селският трибун като Стамболийски. Няма селяни и „селяни“, които да го носят на ръце. Очаквам за президентските избори да има нещо ново. Понеже и ГЕРБ не могат да изберат президент сами, ще трябва да има различни размествания. Вероятни са предсрочни избори догодина, че да няма време за президентска партия и да се преформатира центърът. Да се катализира разделение в популистките партии.
– Мъж или жена ще е следващият президент на България?
– Явно ме питате дали мисля, че Илияна Йотова може да стане президент. Може, но ще е трудно. Не виждам партия зад нея в момента. Нито очаквам масово политическо движение, което я подкрепя. Днес изгледат вероятни Борисов и Костадинов съперници на втория тур през 2027 година. Дотогава обаче може да излезе някой „ала румънски“ кандидат, който ще иска Велика България или ще бъде красавец от ТикТок.
Маргарита ДИМИТРОВА