Астрономите забелязаха в орбита около млада звезда бързоформираща се планета, чиято възраст съпоставена с човешките години е равна на двуседмично бебе, пише ВВС. На планетата са били необходими само 3 милиона години – доста бързо от космическа гледна точка. Това откритие поставя под въпрос сегашното разбиране за скоростта на формиране на планетите.
Този млад свят, чиято маса се оценява на около 10 до 20 пъти по-голяма от тази на Земята, е една от най-младите планети извън нашата Слънчева система, наречени екзопланети, откривани някога. Тя се намира заедно с остатъците от диск от плътен газ и прах, обикалящ около звездата-домакин (наречен протопланетарен диск), който е осигурил съставките за формиране на планетата.
Очаква се звездата, около която обикаля, да се превърне в звезден тип оранжево джудже, по-малко горещ и по-малък от нашето Слънце. Масата на звездата е около 70 % от тази на Слънцето и е наполовина по-малка по светимост. Тя се намира в галактиката Млечен път на около 520 светлинни години от Земята (Светлинната година е разстоянието, което светлината изминава за една година – 5,9 трилиона мили (9,5 трилиона км)).
„Това откритие потвърждава, че планетите могат да бъдат в кохерентна форма в рамките на 3 милиона години, което досега не беше ясно, тъй като Земята се е формирала за 10 до 20 милиона години“, казва Мадисън Барбър, дипломант в катедрата по физика и астрономия в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил и водещ автор на изследването, публикувано тази седмица в списание Nature.
„Всъщност не знаем колко време е необходимо, за да се формират планетите“, добавя астрофизикът от UNC и съавтор на изследването Андрю Ман. „Знаем, че гигантските планети трябва да се формират по-бързо, отколкото се разсейва техният диск, защото се нуждаят от много газ от диска. Но разсейването на дисковете отнема от 5 до 10 милиона години. Така че дали планетите се образуват за 1 милион години? 5? 10?“
Планетата, получила името IRAS 04125+2902 b и TIDYE-1b, обикаля около звездата си на всеки 8,8 дни на разстояние около една пета от това, което дели най-вътрешната планета на Слънчевата система Меркурий от Слънцето. Масата му е между тази на Земята, най-голямата от скалистите планети в Слънчевата система, и Нептун, най-малката от газовите планети. Тя е с по-малка плътност от Земята и има диаметър около 11 пъти по-голям. Химическият ѝ състав не е известен.
Изследователите предполагат, че планетата се е формирала по-далеч от звездата си и след това е мигрирала навътре.
„Формирането на големи планети близо до звездата е трудно, защото протопланетният диск се разсейва най-бързо от най-близките до звездата, което означава, че няма достатъчно материал за формиране на голяма планета толкова бързо“, казва Барбър.
Изследователите откриват планетата с помощта на т.нар. транзитен метод, при който се наблюдава спад в яркостта на звездата-домакин, когато планетата преминава пред нея, от гледна точка на наблюдател на Земята. Планетата е открита от космическия телескоп на НАСА Transiting Exoplanet Survey Satellite, или TESS.
