Грамофони, ретро радиа, стерео системи, компактдискове и касетофони – търговията с винили и ретро устройства за възпроизвеждане на музика е хит през последните няколко години. Във времена, когато изкуственият интелект се настанява масово в ежедневието ни, много хора се обръщат към старото. От кратка разходка из софийските централни улици се вижда, че доста са се увеличили магазинчетата, от които може да си купите грамофонни плочи. Те са почти толкова, колко дюнерджийниците в района на Лъвов мост. Тези музикални дюкянчета имат сходна визия – залагат на ретро елементите в интериора, по стените са закачени стари снимки на известни изпълнители и музиканти или обложки на грамофонни плочи. А те пък обикновено са подредени в големи кутии или по стелажи, така че човек може спокойно да ги разглежда една по една. Няма мрамори, лъскави елементи или модерни акценти, защото идеята е, макар и за минути, да се върнеш няколко десетилетия назад във времето.
Още по-голям е изборът на подобен тип стоки в интернет, там само с няколко клика може да се открият десетки онлайн магазини с най-различни винили – и като жанрове, и като години, и като цени. Впрочем ценовият диапазон е наистина голям – продават се плочи за двайсетина лева едната, но и за 500 в зависимост колко е рядък е винилът и в какво състояние е.
Интересът към грамофонните плочи далеч не се ограничава само до жителите на София. От началото на миналата година в „Капана“ в Пловдив със свое пространство разполага и магазинът MyVinyl. Всъщност той съществува от 2016 година, но в началото е само като сайт. Фактът, че се открива и физически магазин е показателен, че търговията с грамофонни плочи продължава да процъфтява. На какво се дължи? „Големите брандове и лейбъли в музикалната индустрия винаги са разчитали на физическия носител и в последните 6–7 години залагат повече на рекламирането на грамофонни плочи. Освен това хората осъзнават, че слушането на музика от телефона или в колата е доста повърхностно. Докато грамофонната плоча прави изживяването по-богато и истинско“, обяснява ни Миро от МyVinyl.
Палитрата от клиенти е доста пъстра и далеч не се изчерпва до хора в по-зряла възраст, които изпитват носталгия по миналото и младостта. Интерес към грамофонните плочи проявяват тийнейджъри, които купуват албуми на любимите си банди, както и възрастни меломани, над 80-годишни, които издирват старите си любими песни. Търсят се даже приказки от родители с малки деца. Често купуват грамофонни плочи и за подарък. Но различните клиенти имат различни интереси. „Представителите на по-старите генерации са почитатели на старите издания – както стари групи и албуми, така и физически стари плочи. Има търсене на първи и по-ранни преси заради убеждението, че те са по-качествени и си заслужават повече парите. Другата част от купувачите не се интересуват толкова от възрастта на изданието, за тях е по-важна музиката“, разказват от MyVinyl.
Акцентът на фирмата са новите грамофонни плочи, към които в последните години се усеща по-голям интерес. Обикновено клиентите поръчват да им бъде намерена точно определена плоча. „Много е ценно, когато човек дойде с конкретна заявка. Така получава точно това, което иска, и то може да дойде от Япония, Щатите, Англия или Сърбия. Вече е сравнително лесно да се доставят плочи, особено от официалните дистрибутори на по-големите лейбъли“, уточнява Миро.
Но търговията със стари плочи, издадени преди десетилетия, изобщо не е лесна. „Хората ги купуват и ги препродават – собствениците им се сменят по няколко пъти през годините. Винилите идват от Япония, озовават се в Щатите, след това пристигат в България и някои от тях не са добре запазени. Налага се човек да инвестира огромно количество време и енергия, за да възстанови тези, които си заслужава да бъдат реставрирани. Освен това новите плочи обикновено са по-евтини от старите“, обяснява той и обобщава, че ценителите и любителите на музика на тези носители никога не са изчезвали, просто може би стават повече.
Но всъщност ретро вълната далеч не се ограничава само до музиката. Пазарът на second-hand в последните две-три години се разширява повече от всякога. След дрехите втора употреба, днес все повече потребители разглеждат магазини и сайтове с вече използвани вещи – мебели, черна и бяла техника, всякакви домашни потреби. За мнозина това е новата мания – сред купищата боклук да намерят диамант. И още по-любопитно е, че ретрото става модерно сред съвсем млади хора.
Според анализ на онлайн платформата за втора употреба Thredup сегментът на този пазар се очаква да нарасне три пъти по-бързо от общите продажби на облекло до 2027 г., а движещата сила е поколение Z. Това са родените между 1996 и 2012 и освен това са определяни като дигиталните жители на планетата, които имат свое разбиране за технологиите. Техните навици за общуване, забавление и пазаруване първо преминават през мобилните устройства, с което се съобразяват производители и търговци. Над половината от поколението Z казва, че е по-вероятно да пазаруват марки, които предлагат втора употреба изделия наред с новите.
Защо се роди модата ретро? Много хора изпитват носталгия по времената, в които никога не са живели. Гледаме стари филми и слушаме музика, която е била страхотна още преди да се родим, и се връщаме в този исторически период, за да си представим какво е било. Обличането на винтидж дрехи от определен период може да възроди чувствата на определена епоха и да ни пренесе там. Например стиловете от 70-те години на миналия век са много популярни в момента, защото напомнят за ерата на бунта, свободата, музиката и любовта.
Ретрото е мания и на природозащитниците. Те пропагандират схващанията, че бързата мода е разточителна и вредна за околната среда. Огромните количества текстилни отпадъци и вредните химикали, които се използват при производството, бързата смяна на модните тенденции правят огромни количества ненужни и на практика убиват планетата. В съвременните колекции се използват основно синтетични материи, а в старите – естествени, което е още един силен аргумент в защитниците на старото.
Изобщо не е за пренебрегваме и цената: кой не иска да притежава дизайнерски марки, но те често са извън бюджета. Вече използваните артикули са по-евтини от новите, което позволява на повече хора да имат достъп до висококачествени вещи.
„Червеният апартамент“ ни връща в соца
Основните посетители са чужденци, които са любопитни да видят как се е живяло в Източна Европа през 80-те години
Ако случайно изпитвате сантимент към времето преди ’89-а или пък сте от поколението, което не е живяло тогава, може да се потопите в автентична атмосфера в малък музей в центъра на София. „Червеният апартамент“ показва как е изглеждал домът на средностатистическо семейство от 80-те години на XX век.
Апартаментът е обзаведен с пералня „Перла“, печка „Мечта“, голям телевизор с бяло каренце, а холната гарнитура е с емблематичните изкуствени жълти губери, известни тогава като „булани“. И не само – цялостната атмосфера е перфектно пресъздадена. Има и аудиогид, който разказва за различните предмети. Важно място заема и кутията с бонбони „Черноморец“, от които всеки посетител може да се почерпи.
Всъщност към този музей особено голям интерес проявяват чужденците. Най-вече тези от Западна Европа, за които комунистическият строй далеч не е добре познат. Разбира се, има и млади българи, в активна възраст, които искат да добият представа за начина, по които са живели техните родители и баби и дядовци.
Посещението в музея не е свободно и се прави предварителна резервация, а билетът струва 18 лева. Това е цената да се върнете поне за малко в миналото, подобно на сюжета във „Времеубежище“ на Георги Господинов.
Но носталгията по онова време се превръща в моден тренд. В момента е хит в иначе съвременно обзаведени апартаменти да се поставят по един-два акцента от соца. По тази причина в платформите за продажба на употребявани стоки се търсят старите радиоапарати ВЕФ, шевна машина ЮНИОН или сливенски персийски килим.
Нидерландците създават вериги от винтидж магазини
Клиентите са разнообразни – от студенти и домакини до богати колекционери
Малката територия в западния край на Европа е една от страните с най-висок стандарт. И въпреки че стотици години хората са отвоювали земята от морето, а климатът не е сред най-благоприятните, днес държавата събира хора от близо и далеч. Наред с традиционните гастарбайтери, сред които поляците са най-многобройните, в страната живеят и служители на повече от дузина световни и европейски организации и агенции. След като Англия напусна ЕС, повечето консултантски фирми и представителства на световни корпорации преместиха офисите си именно в Нидерландия. Нищо не е случайно: там се живее добре, а холандците са известни със своя бизнес нюх. И въпреки че минималната заплата в Хага е над 1700 евро, беден или богат, всеки цени еврото, па макар да е монета.
Любопитно е, че в Деня на краля, основните улици се превръщат в своеобразни битаци, където всеки изважда от дома си вещи, които не ползва и предлага за по няколко евро.
Където и да отидеш – в по-голям и в по-малък град, навсякъде са отворени винтидж магазини, където се предлагат стари красиви мебели, картини, книги, грамофонни плочи, порцеланови сервизи от известни марки.
Kringloop Den Haag е една от веригите, която има осем магазина в Хага и околностите. Компанията е основана през 1992 г. Разполага с петнадесет камиона за събиране и доставка на стоки. Повече от триста служители се трудят всеки ден, за да дадат втори живот на старите вещи. Любопитното е, че 95 процента от тях са хора от рискови групи, които също получават втори шанс да се интегрират в обществото. Мисията на Kringloop Den Haag е да създава работни места и да спасява околната среда чрез насърчаване на повторната употреба на стоки.
В магазините пазаруват изключително разнообразни клиенти – студенти, които искат евтино да обзаведат временните си жилища, домакини, които за малко пари обогатяват посудата си. Но има и вманиачени по винтиджа, а сред отрупаните помещения и рафтове често се открият истински бижута – ръчно резбован и рисуван дървен шкаф ще се намери за по-малко от 100 евро, диван, тапицирани със скъпа телешка кожа за 150, сервизи от фин порцелан – за 40-50 евро, старинен стол с гобленова дамаска – за 30-40. Изобщо – вещи с най-високо качество и с история, които биха се превърнали в моден акцент и в жилища със съвременно обзавеждане.
годиниХиляди събират порцелан
от време оно
Наред със скъпите западноевропейски марки, старата „Китка“ има много почитатели
„Мадам порцелан“, „Порцелан от време оно“, Porcelan home – това са само малка част от групите на любителите на изделия от порцелан в социалните мрежи. Там се предлагат стари изделия на скъпи марки, цените също са като за ценители.
Колекционерски троен сет Oskar Schlegelmilch, ръчна изработка от изящен фин порцелан с богата позлата и в перфектно състояние се предлага за 125 лв.
Повече от 130 години Rosenthal е символ на изкуство и дизайн, превъзходно майсторство и перфектен порцелан. Със своите завладяващи продукти това е един от водещите световни производители в областта на изисканите сервизи за хранене.
Красиви чаши за кафе, всяка с различен декор, богат рисунък с много позлата и релеф на Розентал са истинска колекционерска рядкост. Всички са маркирани с подпис от художника и се предлагат по 220 лв. за троен сет.
Но почитатели имат и изделията на руски майстори, например марката „Дулево“. Фабриката е основана през 1832 г. от търговеца Терентий Яковлевич Кузнецов. Само за 20 години предприятието се превръща в един от водещите производители на порцеланови изделия в Русия. През 1864 г. наследник на завода става Матвей Сидорович Кузнецов и фабриката достига най-голямото си развитие. До края на 19 век Кузнецови създават порцеланова империя, чийто годишен оборот е 75% от приходите на цялата руска порцеланова и фаянсова индустрия. През 1902 г. M.S. Кузнецов е включен в списъка с доставчиците на Негово императорско величество.
Сервиз за хранене „Дулево“ за шестима души от 36 части е сред уникалните екземпляри, които рядко се срещат на пазара. Подобно съкровище беше продадено за 1390 лв.
Макар и не толкова претенциозни като дизайн и рисунък, старите порцеланови изделия на отдавна затворения завод „Китка“, Разград, също си имат група почитатели. Може би от носталгия по отминалото време, но в социалните мрежи избират сервизи от костен порцелан на стария видински завод.