Компютри, таблети, смартфони, умни часовници, малки и големи джаджи са ни обсебили до степен, че без екран буквално се чувстваме изгубени. Толкова много информация, при това безплатна, изливат социалните мрежи, че старото хартиено томче изглежда по-подходящо, когато е подредено във винтидж ъглите на модерните ресторанти.
Това обаче е само на пръв поглед. Оказва се, че в последните години издаването на книги преживява истински ренесанс. Може да звучи странно, но особено по време на ковид пандемията и след нея откровено нараства гладът за четене. И това е световна тенденция, която, разбира се, не отминава и България. Има и нещо друго – във времето, когато масовата козметика, дрехите, битовата техника са по-достъпни от всякога, книгата се превръща в особено подходящ подарък за всеки повод.
Тенденцията може да се види и от финансовите данни – европейският сектор на книгоиздаването е изключително разнообразен, всяка година се публикуват над 575 000 издания, а пазарната му стойност се оценява за повече от 36 милиарда евро.
Данните на Евростат, както и различни проучвания на авторитетни организации (например на Pew Research, Eurobarometer, IPA) показват, че най-много книги се четат в Люксембург, Дания и Естония. Четенето обаче не е равномерно разпределено сред населението. Според информация на националната статистика и социологически анализи половината от пълнолетните българи не са докоснали нито една книга през последната година. Други пък четат твърде неравномерно. Повече от 30% от населението изобщо не чете и този процент нараства. Особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства, смята проф. Александър Кьосев. Според него нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко.
Все пак може да се каже, че по-активни са българите над 40 години, при които книгата е стар навик. Не им отстъпват и младите между 18 и 25, които изпитват жажда за нови знания. Приблизително между 300 и 350 хиляди души четат съвременна българска литература.
Трилърът и криминалният роман винаги са били в окото на интереса, но напоследък буквално предизвикват бум теми, свързани с психологията, личностното развитие и духовността. Забелязва се и обръщане към поезията, при това не само към класическа, но и съвременна, която често се споделя в социалните мрежи. Младите харесват автори от новото поколение, сред които Иван Ланджев, Росен Карамфилов, Мария Донева.
Електронните и аудиокнигите набират популярност в цял свят, но печатната книга все пак доминира, включително у нас. Платформи като Storytel, Audible набират скорост, предлагайки четива в дигитален формат, а техни основни потребители са динамични млади хора. Все пак мнозина още предпочитат да усещат мириса на мастилото, да знаят, че винаги ще имат подръка любимото издание, когато интернетът се срине или токът внезапно спре.
Социалните мрежи, които буквално се самоназначиха за новите медии, също оказват влияние върху пазара. Instagram и TikTok вече не са само места за забавление, където всеки може да публикува снимки и клипове на цветя, кучета и внучета. Там все по-често намират място т.нар. book influencers, които представят нови книги и увличат хилядите си последователи в тайнството на четенето. Но тези инфлуенсъри придобиват такава сила, че в определени моменти дори сериозно влияят на продажбите. Тенденцията е ясна: наблюдава се сериозно развитие на издаването и на продажбите в света, включително и в България.
Пандемията върна интереса към книгите, защото за един дълъг период те бяха единствената възможност за развлечение. Но хората осъзнаха също, че това е пътят за учене през целия живот и за самоусъвършенстване, обобщи пред „Филтър“ преподавателят във Факултета по журналистика и масови комуникации Виктория Бисерова, която е управител на издателство „Ентусиаст“ и на книжарници „Гринуич“.
И въпреки завръщането към книгите за част от българските ученици четенето е задължение, което автоматично елиминира тръпката да се потопиш в един различен, непознат, често измислен свят. В крайна сметка въпросът дали едно дете ще възприеме книгата като ценност или не, зависи от възпитанието и семейните приоритети.
Германците шампиони по брой на книжарниците
Във Финландия библиотечни автобуси обикалят селата
52,8% от населението на ЕС на възраст 16 или повече години е чело книги през последните 12 месеца, показва проучване на Евростат, направено през 2022 година. Най-младите, които попадат в групата 16–29 години, четат повече – 60,1% от тях са държали книга в ръцете си. Чели са 53,5% от хората на възраст 30–54 години и 47,2% от европейците над 65 години.
Статистиката показва, че жените в ЕС обичат повече книгите (60,5%), отколкото мъжете (44,5%). Същата тенденция се наблюдава и при разглеждането на броя на прочетените томове: 28,8% от жените и 24,8% от мъжете четат по-малко от 5 книги, докато 17,4% от нежния пол и 9,9% – от силния, прелистват годишно над 10 книги.
В Европа има ясно изразени разлики в читателските навици между отделните държави. В Люксембург през 12-те месеца преди проучването са чели книги 75,2% от анкетираните, следва Дания със 72,1% и Естония – 70,7%. В Румъния са на опашката – само 29,5% от запитаните са чели книги, 33,1% – в Кипър, 35,4% – в Италия, а в България са 38%.
Средностатистическият финландец чете около 12 книги годишно, но там възпитанието започва от най-ранна детска възраст. В страната има много и богати на издания библиотеки. Съществуват дори библиотечни автобуси, които обикалят селските райони. Около 80% от населението на Швеция е прочело поне една книга за годината. В скандинавската страна има голямо книжно производство, държавата подкрепя автори и издатели.
Сред германците особено популярен жанр е криминалният роман, а в страната има най-много книжарници на глава от населението. В Холандия процентът на редовните читатели е висок – около 60% от населението, много семейства дори имат традиция да четат заедно с децата си. Честа гледка е до пейка на брега на каналите да се види дървен шкаф с книги, които всеки може да вземе, за да прочете, а после да върне обратно и дори да донесе други. Естония е малка по население, но с висока читателска култура. Библиотеките са изключително достъпни, а електронните и аудиокнигите са популярни дори в селските райони.
Французите също уважават литературата – както класическата, така и съвременната. Много посещавани са книжните панаири, а различните литературните награди се превръщат в посещавани културни събития. Чехите са едни от най-запалените читатели в Централна Европа, там обичат художествена литература и публицистика. Библиотеките в страната се пълнят основно от ученици и млади хора.
България се намира в средата на своеобразната европейска класация с около 50 на сто четящо население. За съжаление, сме една от страните, в които е голям делът на функционално неграмотните. Според изследване на Детския фонд на ООН – УНИЦЕФ, което сравнява данни от 43 държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и ЕС, две трети от 15-годишните българчета влизат в тази неприятна графа. Те не умеят да правят математически упражнения и не могат да разбират основен текст. Около 8 милиона функционално неграмотни тийнейджъри има в проучените държави, което е увеличение с четири процента за последните шест години. Най-зле е положението в България, Колумбия, Коста Рика, Кипър и Мексико. В много четящите държави Нидерландия и Дания растат най-здравите деца, в добро психично здраве и с разнообразни умения. Не им отстъпват и децата във Франция, Португалия и Ирландия.
Виктория Бисерова, управител на „Ентусиаст“: Георги Господинов и Виктория Бешлийска ни изведоха на световната сцена
Има бум на дигиталните формати, младата аудитория ги харесва
– Какво чете българинът, госпожо Бисерова?
– Българинът все повече предпочита книги от български автори – това е тенденция, която наблюдаваме през последните години. Обяснимо харесван е Георги Господинов, Виктория Бешлийска също е от много предпочитаните автори. Тя е представлявана от една от най-престижните литературни международни агенции „Къртис Браун“ и това е голям шанс за видимостта на българската литература по света. Както Георги Господинов подпомогна да се чуе за България на световната литературна сцена, това сега очакваме и от Виктория Бешлийска.
– От кои теми се вълнуват повече нашите читатели?
– Книгата на Георги Милков „Истории от ръчния багаж“, която е серия от пътеписи, издадена от „Книгомания“, също се радва на голяма популярност. Т.е. не можем да кажем, че читателите купуват само романи. Харесвани са също биографиите на значими българи, и то основно от областта на културата. Но бих посочила и книга, свързана с политиката – мемоарите на Иван Костов, която също е сред търсените от българите. Всяко поколение предпочита да чете съвременните книги. Те може да третират исторически събития, но са най-близки до читателя, защото отразяват не само темите, но стила, изказа, начина на изразяване. Повече се продават автори, които пишат в момента, в сравнение с книги, излезли преди 20, 30, 50 години. Съвременните текстове и автори са най-близки до читателите и това е валидно винаги за всички поколения. Класическата литература се продава добре, но основно за целите на училищното образование.
– Кои са предпочитаните чуждестранни книги у нас?
– Почти вече две години много се продава „Глюкозната революция“, издание на „Колибри“. Става дума за система за хранене при хора, които имат проблем с повишени нива на кръвната захар. Това е сравнително тесен проблем и е доста изненадващ този интерес, но да, книгата се радва на успех. В „Сиела“ например е втора по продажби за миналата година, а на първо място е „Нишка“ на Виктория Бешлийска. Четат се и книги, свързани с популярна психология, със себеутвърждаването като „Тънкото изкуство да не ти пука“ и „Атомни навици“.
– Понеже е ясно, че всичко тръгва от семейството, има ли търсене на детски книжки?
– Все повече излизат български автори и илюстратори и е редно да отбележим усилията, които се направиха през последните три години за представянето на България на най-големия форум, посветен на детската книга – Панаира в Болоня. Сдружение „Книжовност и култура“, които организираха национален щанд на България, съумяха да покажат нивото на българската илюстрация по света и то беше много добре оценено. Така че децата у нас имат достъп до българско съдържание на световно ниво. Можем да откроим автори като Катя Антонова, която написа поредицата „Феята от захарницата“ и е категорична любимка на малките. Вече над 20 години от първото издание на „Хари Потър“, а поредицата продължава да се търси и да се чете.
– Какво се търси повече – хартия или електронен формат?
– Категорично книгата на хартия е предпочитана. Наблюдаваме обаче сериозен ръст на интереса към дигиталните формати и в частност аудиокнигите. Това е световна тенденция, която се засилва особено през последните пет години. За това помогна бързата дигитализация по време на пандемията от ковид и след това. Аудиокнигите могат да се потребяват по всяко време и на всяко място, все по-разнообразно е съдържанието им, което се предоставя. И естествено – колкото по-голям е асортиментът, толкова повече потребители има. Анализите показват, че до 2030 година този ръст ще е стабилен, между 5 и 10% всяка година. Електронните книги също се продават, платформите, например Storytel, предоставят възможност едно и също заглавие да се получи в електронен и аудиоформат, за да може потребителят да сменя между двата варианта на същото място, до което е стигнал. Например слушате книга в колата, прибирате се вкъщи и продължавате да четете от същото място, до което сте слушали. Тези технологични нововъведения улесняват потреблението на книги и подобряват преживяването на читателя. Прескачането от формат във формат се харесва на младата аудитория, за тях е важно съдържанието и да им е удобно как ще го прочетат.
Маргарита ДИМИТРОВА