Той говори за войните в Близкия изток като човек, който познава не само фактите, но и болката зад тях. Анализира конфликти, режими и геополитически трусове с точността на журналист и чувствителността на човек, преживял драмите на своя регион. След това обаче може да влезе в кухнята и да приготви ароматни арабски специалитети с внимание към всеки детайл и видима любов към кулинарията.
Мохамед Халаф е човек, у когото сякаш живеят два еднакво силни свята. В единия са войните, превратите, диктаторите, геополитическите интриги и съдбата на милиони хора, чийто живот се променя за една нощ. В другия свят къкри супа с кардамон, пече се агнешко с ориенталски подправки, а около масата се събират приятели, за които храната е не просто удоволствие, а любов.
Той е от онези редки личности, които съчетават енциклопедични знания с човешка топлота. Роденият в Ирак журналист и университетски преподавател отдавна приема страната ни като свой истински дом. Обича я искрено, говори за нея с признателност и носи в себе си онази привързаност, която не идва по рождение, а по избор.
За зрителите и читателите той е ценен ориентир в сложния и често неразбираем свят на Близкия изток. За приятелите си е обаятелен събеседник и ненадминат домакин. А за България — чужденец, който с годините се е превърнал в свой човек.
За личност с толкова интереси и любопитство към света като Мохамед Халаф е истинско предизвикателство да избере ресторант за обяда ни. Първите му думи, когато започнахме да уговаряме срещата, бяха: „Най-хубавият ресторант е при мен“.
Неоспорим факт, който зрителите видяха още преди години в предаването „Черешката на тортата“. Там Мохамед се прояви като изкусен кулинар, отличен домакин и изключителен събеседник. Впечатли гостите си с уникални иракски рецепти и им показа вкуса и аромата на родината си. Все пак се разбрахме да се видим навън и Халаф се сети за приятно място в една от пресечките на „Витошка“. В ресторант ARIA го поканила дъщеря му за рождения ден на внучката Люба.
„Не бях много съгласен да ходим там, предложих друго място, но те ме увериха, че няма да съжалявам. И наистина — шеф-готвачът се оказа млад и много добър. Приготвя интересни и необичайни неща. Дори супите му са различни и приличат на моите“, казва с усмивка Халаф.
Тъй като храната заема важно място в живота му, той подробно ми обяснява с какво са го впечатлили ястията в ресторанта.
Препоръчва супа с мус от авокадо, както и телешки дроб с паста от цвекло.
„Аз също правя различни неща от цвекло, но специалитетът ми са кюфтета от този зеленчук. Не са лесни за приготвяне, но вкусът е чудесен. Правя два вида — в едните слагам моцарела, а в другите кайма. Получават се прекрасно, даже имам снимки“, разказва той и ми показва кадри на телефона си.
Междувременно споделя, че често посещава и ресторант „Жулия“, чиито собственици са сирийски емигранти. Намира се в „Манастирски ливади“ и го открива с приятел лекар от Сирия. Очаровани са от интериора, красивите чинии и най-вече от ястията. Най-уникалното в менюто са различните видове хумус и типични сирийски блюда, които други арабски ресторанти в София не предлагат.
„Бих те поканил и в един иракски ресторант на Женския пазар. Не е много луксозен, но шефът е гениален готвач. Преди го посещаваха само араби, а сега и българите го научиха и е пълен.“
Специалитетът е долма – чушки, патладжан, тиквички, лук, лозови листа, манголд, пълнени с ароматна смес от кайма и подправки. Не работи вечер, защото собственикът няма физическа възможност да се справи“, обяснява Мохамед. Заведението се намира до сградата на Класическата гимназия, която сега е в ремонт.
Сред всички тези уникални предложения за обяд в крайна сметка се спираме на ARIA на ул. „Узунджовска“. Мястото наистина е специално, храната е без забележки, а компанията на Мохамед Халаф повече от приятна.
Преди броени дни
журналистът и преподавател в Софийския университет представи новата си книга „Земите на вечните войни“.
В нея той проследява причините, последствията и цената, която плащат обикновените хора от минали и съвременни глобални конфликти. По време на обяда споделя, че пише кулинарна книга. „Доста съм напреднал, но предпочетох първо да излезе „Земите на вечните войни“, за да знаят хората какво се случва в Близкия изток и какви са причините този регион да е нестабилен и източник на конфликти – отбелязва той. – Хората в България не знаят какво в действителност става там. 90 процента от информацията, която се предлага, не отговаря на истината.“
Мохамед Халаф е чест гост в медиите и осветлява процесите в Близкия изток, но според него има други коментатори, които говорят неверни неща. „Теории на конспирацията и откровено фалшиви информации заливат хората. Обяснявам това и на моите студенти. Разказвам им всичко, защото нещата, които споделям, никой друг не ги знае.“
Мохамед Халаф преподава в катедра „Политология“ на Философския факултет на Софийския университет на учещите за магистърска степен. Роден е през 1951 г. в град Бакуба. Завършва арабска филология в Багдадския университет и започва журналистическата си кариера във вестник „Ал Таахи“ („Братство“).
Идеята за кулинарната книгата, която в момента пише, се ражда още в студентските му години, но минава време, докато избистри концепцията. „Исках да разкажа как стигнах до кухнята, кои са факторите, които се отразиха върху моето въображение. Пиша всичко това в контекста на политическите събития в Ирак и когато разказвам за различните събития, ги свързвам с храната“, обяснява той.
Очевидно е, че в кулинарната книга на Мохамед Халаф ще има не само рецепти, но и исторически разкази. Още не е решил под какво заглавие ще излезе, първоначалната идея е „Кухнята на Шехерезада“.
„В книгата се връщам не само във времето на монархията в Ирак, а стигам до историята на Месопотамия, Вавилон и т.н.“, уточнява той. Докато събира частите на своя труд, в проучванията си стига до университета „Йейл“, където има катедра по обществено хранене. Американските учени откриват в Ирак плочки с рецепти. Мохамед тръгва по тези следи и в книгата му ще бъдат включени някои от древните рецепти. Освен това разказва с какво са се хранели арабските крале и диктатори. Големият проблем е, че журналистът не може да публикува всичко, до което е достигнал, защото книгата вече се очертава като много дебела.
Дотолкова е обсебен от идеята, че
често се събужда към 3–4 посред нощ и в главата му се раждат нови и нови рецепти.
Цяло чудо е, че Халаф още не е отворил ресторант, но пък си дава сметка, че това е много трудна работа. „Мога да готвя за 10 човека, но всеки ден за 100 няма да се справя, дори да имам помощници“, смята той.
Затова пък се наслаждаваме на храната в ARIA, а Мохамед надълго и широко разказва, че дължи страстта си към готвенето на своята майка. Семейната му история е много любопитна и той я разказва изключително увлекателно. Журналистът има 7 братя и 2 сестри, такава е традицията във всички иракски семейства. Мохамед е най-големият и с тъга споделя, че двама от братята му вече са покойници. Единият е лекар и умира по време на войната между Ирак и Иран. „Брат ми беше в плен при иранците 5 години, върнаха го развалина, направи няколко опита за самоубийство и накрая успя“, с горчивина разказва журналистът. Другият му брат, който не е сред живите, завършва аграрна икономика.
Всичките 9 деца в семейството Мохамед са образовани, което е впечатляващо, като се има предвид, че баща им е шивач, а майка им – домакиня.
„Баща ми беше категоричен, че трябва да учим. Помня като малък как го молех да ми предаде занаята си. Той обаче категорично каза, че иска всичките му деца да имат образование“, разказва Халаф. Сестрите му също завършват университет, като по-голямата, Ибтихал (Молитва), е известна писателка, пише поезия, има романи, награждавана е. Другата, Сара, завършва икономика и работи в едно от държавните предприятия на страната.
От всичките 9 деца Мохамед е единственият, който се върти около майка си и помага в кухнята. От нея научава всичко за храната. И не само това –
той е детето, което с огромно желание чисти и подрежда вкъщи.
Тук Халаф започва да ми разказва любопитна история, която започва от раждането му. Преди него майка му губи три момчета и дава обет, че ако четвъртото оцелее, ще го облича в рокли. В Ирак има такова суеверие, майка му го изпълнява и Мохамед има снимки като 6-месечно бебе с рокля. „След години, когато моите братя ми се подиграваха, много се разсърдих. Питах майка ми защо ми е причинила това. Тя ми обясни и аз разбрах“, споделя той.
Мохамед Халаф живее в България от 1978 година и казва, че това е много време, след като вече има и правнучка тук. Покойната му съпруга е българка, има големи син и дъщеря. Сега негова спътница в живота му е журналистката и преподавател Весислава Антонова.
„Вървях по пътя на баща ми и образовах децата си. Завършиха в Англия. Синът ми има компания за изкуствен интелект, живее в Швейцария. Иска да се върне за кратко в България, след което да отиде в Америка. Дъщеря ми се занимава с финанси“, обяснява той.
През годините Мохамед Халаф работи като кореспондент за Балканите на кувейтския вестник „Ал Уатан“, сътрудник е на български и чуждестранни медии, но най-вече е вещ коментатор по теми, свързани с Ирак, Сирия, Иран, Израел и ислямския свят. Той е сред най-често канените анализатори в българските телевизии, избухне ли поредна криза в Близкия изток.
Халаф е човек на две култури. В него се срещат емоционалността и гостоприемството на изтока, европейската аналитичност, журналистическата любознателност и преподавателската подреденост.
Всичко започва, когато е на 9 години и влиза в книжарницата, намираща се в края на тяхната улица. Омагьосан е от обстановката и през ваканциите започва да ходи всяка сутрин там. Чисти рафтовете, подрежда книгите, особено го впечатляват вестниците и списанията. Разгръща ги, чете ги, а след време започва да ги продава по улиците.
Не след дълго малчуганът започва да прави разлика между очерци, репортажи, интервюта. Така стига до деня, в който написва писмо до седмично списание и предлага на редакцията да праща новини от родния му град. На 12-годишна възраст Мохамед прави първите си стъпки в журналистиката, тогава се ражда и неутолимото му желание да знае всичко. През годините минава през
огромни перипетии, включително и през уволнения по времето на Саддам Хюсеин
след отказа да стане член на партията „Баас“. Той и още 8 негови колеги са заплашени с арести, което подтиква Мохамед Халаф да продължи образованието си в чужбина. С помощта на своя вуйчо, шеф на Иракската академия на науките, младият мъж заминава за Египет, а после и за Франция.
Когато напуска Ирак, семейството му е подложено на тормоз, някои от близките му стигат до затвора. Прибират дори майка му, която зад решетките обявява гладна стачка. Баща му умира в затвора, а Халаф разбира за кончината му едва след 5 години.
„Никога няма да ме напусне чувството за вина, че заради мен баща ми попадна в затвора, разболя се и умря там, а аз не можех да отида както на неговото погребение, така и на майка ми. Братята ми също страдаха“, с дълбока тъга разказва журналистът.
Последното пътуване на Халаф до Ирак е като част от делегация, водена от тогавашния външен министър Николай Младенов. Въпреки официалното посещение Мохамед е задържан на летището. Иракските власти връщат паспортите на всички от делегацията, само неговия – не.
Двама души от службите причакват журналиста пред самолета и го подканват да тръгне с тях. Съобщават му, че е в списъка с обвинени за тероризъм на „Ал Кайда“. Започват да го разпитват как се казват прадядо му и майка му, от кое племе е, защо е с български паспорт и прочее небивалици. Ситуацията е на ръба на трагикомичното. Николай Младенов е в готовност, ако Халаф не се появи до 20 минути, да го търси. В крайна сметка журналистът е освободен, а след време и с намеса на ръководни фактори от висшите етажи на управлението на Ирак името му е премахнато от списъка с терористи.
Една от запомнящите се истории в кариерата му на журналист е свързана с оръжие.
Преди години Халаф праща дописка за арабски вестник в Лондон, в която разказва как в пещерата на Бен Ладен се намира българско оръжие. Текстът е публикуван и в българската преса. Ден по-късно телефонът звъни и Мохамед чува мъжки глас, който му съобщава, че е журналист, пише по същата тема и иска да си разменят информация. Халаф се отзовава на поканата и попада в къща, близо до Семинарията. В мига, в който влиза вътре, двама души го обграждат, заключват вратите и му казват, че „шефът иска да говори с него“. Така журналистът е задържан в офиса на оръжейна фирма и цели три часа седи на стол, заобиколен от двамата пазачи.
„По едно време влезе нисък и дебел човек и започна да ме заплашва. Обвини ме, че съм пишел клевети, играел съм с огъня. Каза, че знаел къде живея, колко деца имам. Закани се да ми подхвърли наркотици“, спомня си Халаф.
Журналистът запазва хладнокръвие, а оръжейникът го натиска да напише опровержение. Мохамед отказва, но дава факса на вестника в Лондон, където да пратят опровержението. „Както можеш да се досетиш, никъде нищо не пратиха. Държаха ме още три часа и накрая ме пуснаха“, разказва той.
Повече от четири десетилетия след пристигането си от Ирак Халаф продължава да превежда случващото се в Близкия изток на разбираем за българската публика език. Той носи в себе си онзи драматизъм, но и спокойната мъдрост на човек, намерил своя дом далеч от родината. Говори за войните, без да губи вяра в мира. Разказва за омразата, без самият той да престава да обича. Ароматът на ориенталските му ястия и точността на анализите му потвърждават твърдението, че най-важните неща в живота са създадени с търпение, памет и сърце.
„Аз съм иракчанин, но сърцето ми е в България. Всичко тук ми харесва“, казва Мохамед Халаф, преди да се разделим.
МЕНЮ
Ресторант ARIA, ул. „Узунджовска“ 7–9, София
Супа от броколи, аспержи, земна ябълка и синьо сирене – 4 евро
Дал с патладжан, нахут и кокосово мляко с басмати ориз и пресен кориандър – 6,80 евро
Дивечови кюфтета със зелева салата, пържени картофи и едро смляна лютеница – 8 евро
Тарталета с крем брюле, ванилия, крем шантили с боровинки – 4,70 евро
Минерална вода – 5 евро
ОБЩО – 28,50 евро
Петя БАХАРОВА