Пробрюкселският лидер на Молдова Мая Санду ще се изправи в тежка битка на президентските избори на 3 ноември с претендент, който иска по-тесни връзки с Москва, само две седмици след като спечели референдума за членство в ЕС с минимална разлика, съобщава БГНЕС.
След като Грузия се съвзе от оспорваните избори, които върнаха на власт подкрепящата Москва управляваща партия, сега всички погледи са насочени към Молдова, която граничи с раздираната от война Украйна.
Русия е обвинявана в намеса в изборите и в двете бивши съветски републики – обвинения, които Москва отхвърля.
Санду заяви, че нейният лагер е „спечелил справедливо в една несправедлива борба“ на референдума за ЕС на 20 октомври на фона на твърденията, че проруската опозиция е участвала в дезинформация и купуване на гласове. Но 52-годишната бивша икономистка от Световната банка призна, че я очаква „трудна борба“ на втория тур на президентския вот, след като на първия тур взе близо 42,5% от гласовете.
Нейният съперник Александър Стояногло, бивш прокурор, подкрепян от проруските социалисти, събра повече от очакваните 25,95%. Но вотът в неделя вероятно ще бъде много по-равностоен.
Няколко проруски кандидати, които участваха в първия тур, застанаха зад Стояногло, заявявайки, че Молдова рискува да бъде въвлечена във война и да се превърне във втора Украйна. По време на кампанията си Стояногло, който беше уволнен като прокурор от Санду, обеща да води „балансирана външна политика“, която да включва както ЕС, така и Русия. 57-годишният Стояноолу бойкотира референдума, който той определи като „пародия“, а социалистите сега оспорват резултатите.
След като Вашингтон предупреди, че Москва „отново ще се опита да попречи на молдовците да упражнят суверенното си право да избират своите лидери“, правителството алармира за „изборни измами“.
Санду излезе в социалните мрежи, за да призове молдовците да не се поддават на „крадците, които ви дават пари за гласове и потъпкват достойнството ви, крадат свободата ви“ и които „ще унищожат Молдова за десетилетия напред“.
Тя също така призова съдебната система да засили борбата с корупцията, като обвини „престъпни групи“, че са се опитали да подкупят до 300 000 гласоподаватели.
„Ако ви предложат пари, за да гласувате срещу някой кандидат, откажете, в противен случай рискувате да бъдете глобени“, предупредиха по високоговорители купувачи в супермаркет в столицата Кишинев, съобщиха местните медии. Опасенията за руска намеса отдавна са големи.
Избягалият олигарх и бивш политик Илан Шор е заподозрян, че от септември насам е превел от Русия в Молдова близо 40 млн. долара в опит да подкупи избирателите. Осъден задочно миналата година за измама, Шор редовно заклеймява Молдова като „полицейска държава“ и „послушна марионетка на Запада“.
Експертите твърдят, че икономическите проблеми на Молдова – която вече е една от най-бедните страни в Европа – са се задълбочили на фона на високата инфлация, а европейската помощ често е единственият спасителен пояс. Но четири години след като Санду стана първата жена президент на Молдова, бившата съветска република изглежда дълбоко разделена.
Голямата молдовска диаспора, както и хората, живеещи в столицата, подкрепят предимно проевропейския курс. От друга страна, някои отдалечени села и жителите на сепаратисткия регион Приднестровие, както и на Гагаузия, са традиционно близки до Русия.
„И Изтокът, и Западът искат да ни привлекат на своя страна“, каза Мария пред АФП по улиците на Кишинев. 30-годишната жена, която отказа да назове фамилното си име, заяви, че Молдова трябва да бъде „независима“, като същевременно поддържа „добри отношения“ и с двете страни.
„Ще изгубим финансови ресурси, а имиджът, който нашите европейски партньори имат за нас, ще бъде накърнен“, ако Санду не спечели, заяви студентът Денис Парнао.
Калман Мижей, съветник на правителството по въпросите на ЕС, заяви, че е оптимист, че „европейският курс на Молдова ще продължи“.
На фона на „ужасната война в Украйна и лошите новини в Грузия, все още искам да се надявам, че Молдова ще продължи да предлага проблясък на надежда“, посочи той по-рано тази седмица.