Кристина ПАТРАШКОВА
Лувърът е най-прочутият музей в света, а в него се намира една от най-великите картини на всички времена – „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. 9 до 10 милиона човека посещават музея годишно и нито един от тях не пропуска Salle des États (Зала на държавите) в крилото „Денон“, където е разположен шедьовърът. Картината е защитена от бронирана витрина, а точно срещу нея е невероятното мащабно платно „Сватбата в Кана“ на Паоло Веронезе.
През февруари за пореден път посетих Лувъра и разбира се, не пропуснах пак да видя „Мона Лиза“. На път за Залата на държавите минах покрай други забележителни творби, пред които никой не се спираше, нито ги снимаше. Загледах се в картините и те се оказаха също шедьоври на Леонардо на религиозна тематика, рисувани между 1503 и 1519 година. Внушението бе поразяващо, но никой не им обръщаше внимание. Дори не подозираха, че са дело на Леонардо.
Вярно е, че в Лувъра има толкова много шедьоври, че в един момент дори платна на Дьолакроа, Реноар, Тициан и Ботичели не ти правят впечатление. Но не е само това. Изкуството днес често се възприема не защото ти въздейства, а тъй като трябва да се похвалиш, че си видял това, за което всички говорят. Така е и със сериалите, постановките, книгите. Ако нещо е станало вайръл, ако поражда дискусии във Фейсбук, ако приятелите ти го коментират, ти задължително също трябва да влезеш в тренда.
Не че „Мона Лиза“ не е шедьовър, но Леонардо не е само тази картина. Ако истински се впечатляваш от таланта му, няма как да не проявиш любопитство и към другите му платна. А защо да не прочетеш книга на млад автор, не отидеш на дебютен спектакъл на все още непознат режисьор? Може въобще да не е популярен, но ти да си сред първите, които откриват таланта му.
Маркетингът и диктатът на социалните мрежи значително ограничават мисленето и вкарват съвременния човек в коловоз. Друг вместо теб решава кое е модерно, какви маратонки трябва да носиш това лято, каква музика да слушаш, кои филми да не пропуснеш.
Лично аз при последното ми посещение в Лувъра преоткрих Паоло Веронезе. И мисля, че „Сватбата в Кана“ е по-велика от „Мона Лиза“. Ако не сте я виждали, поправете грешката.