Вълна от феминизъм – закъснял или като акт на актуализирана политическа коректност, залива столичните сцени. Във въпросните спектакли има символично мъжко присъствие, което рядко променя развръзката в сюжета. Наситените с рокли, букли, псувни, диалози за секс, демонстрирани бедра и гърди зрелища се движат по ръба на драматургичния кич, но билетите за тях се продават като топъл хляб. Темата е актуална, историите са забавни, посланията не особено дълбоки.
През март една след друга излязоха три премиери, в които представителките на нежния пол се чудят да бъдат или да не бъдат верни на природата си. В Театър „Българска армия“ Атанас Атанасов постави „Пет жени в еднакви рокли“, чийто автор е Александър Бол, спечелил „Оскар“ и „Златен глобус“ за авторския си хит „Американски прелести“. Сюжетът е злободневен – жена вамп (Лара Златарева) е негласен лидер в група шаферки, в която са включени незадоволена в любовта и измамена в съпружеските надежди разкрепостена пухкавелка (Анастасия Ингилизова), по-млада бунтарка, пушеща джойнт и показваща гърдите си (Евелин Костова), религиозна фанатичка и потенциална стара мома (Дария Димитрова), полуалиенирана лесбийка (Лиза Шопова). Всичко е по американски – елементарната психология, предвидимите реплики, дрогата, богохулството. Шаферките си споделят грехове и блянове за здрав секс, докато накрая влиза Тигран Торосян и след кратка комедия от грешки е яко ступан от бойните дами. Хепиендът компенсира щетите. Типажите са ясно избрани в съответствие с матрицата, но шоуто надделява драматургията, песните идват малко в повече. А на тези, които помнят предишната версия на „Пет жени в еднакви рокли“ на Владимир Люцканов с Койна Русева, Параскева Джукелова, Ева Тепивичарова, Симона Халачева и София Бобчева, им е малко тъжно, защото там за последно играе непрежалимият Чочо Попйорданов.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg