В малкия кабинет на българската морска традиция, където стените пазят аромат на солена вода и спомени за далечни хоризонти, стои един човек, обиколил няколко пъти света със своята лодка. „Морето е като живота – понякога спокойно, понякога бурно. Но винаги те учи на смирение и уважение“, казва Дончо Папазов, докато го разпитвам как е и му обяснявам по телефона, че искам да се срещна и говоря с него. Оказа се, че известният български мореплавател, обиколил надлъж и шир с обикновена лодка планетата, живее на морето през лятото. „Любимото ми място е Царево. Това е единственият град по нашето крайбрежие, които запази характера си непроменен. Тук е пълно с рибари, с лодки. Атмосферата на пристанището е същата като преди 20–30 години – обяснява ми той. – Моите приятели са рибари, с тях се надлъгваме, разказваме си истории и ми е много приятно.“
За да се срещна с 86-годишният морски вълк и бивш депутат, трябваше да отида до пристанището в Царево. „Иначе можете да ме намерите чак през есента в София. Аз съм роден в столицата, и то на най-хубавото място – кооперацията, която е срещу паметника на Иван Вазов на улица „Московска“. Цяла София беше в краката ми“, започва разказа си Папазов.
След кратки уговорки и уточнения мореплавателят ми обяснява къде точно да го намеря в Царево. Когато го питам кой е любимият му ресторант, където да се видим, обядваме и говорим, той съобщава, че от май до октомври се храни само с постна храна и не пие. Е, понякога с приятели и „натрапници“ като мен сяда в „Рибарска среща“, която е на самото пристанище. Така се озоваваме сред глъчката на това знаменателно за Царево място.
Лодките създават усещане за безметежност, но пък колите и лудницата наоколо бързо ни приземяват насред августовската жега.
Като стар познайник в заведението, Дончо поръчва пържени тиквички и любимите му чушки с доматен сос. Няма как на морето да не се яде риба, а мореплавателят харесва попчета, барбун и чернокоп. Решаваме, че порция чернокоп ще ни дойде много добре.
Голяма част от младите поколения едва ли са чували за 86-годишния пътешественик и изследовател, който през 1988 г. обиколи сам света, минавайки по Невъзможния път. Този страховит маршрут е покрай нос Хорн и сред зимните ветрове на южното полукълбо. Дончо Папазов го минава за 164 дни, без да спира никъде. Това постижението го нарежда сред най-смелите мореплаватели в света. Той е и почетен член на групата на безразсъдните, след като в околосветските си пътешествия включва съпругата си Юлия, а през април 1979 година качва на яхтата „Тивия“ и 6-годишната си дъщеря Яна. Пътуването на тримата продължава 777 дни, след което Юлия и Дончо написват книгата „С Яна около света“.
Семейство Папазови отплават от Созопол. Маршрутът им минава през Гибралтар – Панама – Торесовия проток – нос Добра надежда – Бразилия и обратно към Средиземно море и България.
Когато отплават, дъщеря им Яна е на 6 години, а при завръщането им е вече на 8.
Най-неприятното преживяване на семейството е страшната буря с 25-метрови вълни, която за малко не преобръща яхтата им преди нос Добра Надежда.
През 1988 г. Дончо отново тръгва с дървената яхта „Тивия“ по Невъзможния път. Малцина са моряците, които са се осмелили да мечтаят за него, а още по-малко са тези, дръзнали да го покорят.
13-метровата „Тивия“ се преобръща два пъти, първият от които причинява сериозни щети. Двигателят й се поврежда още в началото на пътуването, така че Дончо плава, разчитайки единствено на вятъра, платната и уменията си. Електричество ползва само за радиосеансите със свои приятели от България и с радиолюбителите от различни точки по пътя си, които са негова опора в това невъзможно плаване. Студ, всепроникваща влага, самота и постоянната битка с прииждащите вълни е ежедневието на мореплавателя през близо шестте месеца и 19-те хиляди морски мили на тази околосветска обиколка.
След 164 дни на вода, Дончо стъпва на твърда земя в Аржентина. Подкосяват му се краката, защото е отслабнал с 36 килограма. Крайно изтощен е, но хората се втурват да го прегръщат. Въпреки безсилието българският морски вълк успява да даде пресконференция. На другия ден най-големият ежедневник в Южна Америка пише, че е изглеждал като мъртвец, но със завидно чувство за хумор. „Това беше едно от най-хубавите неща, които чувах за себе си“, отбелязва той.
За своите преживявания Дончо разказва в книгата „Невъзможният път“, преиздадена за 30-годишнината от завършването на експедицията и 80-ия му рожден ден.
„Човек има дарбата да променя смисъла на живота си. За мен той е винаги свързан с доброто, а то може да бъде проявено в различни области. Свестните хора се отличават от вторачените в материалното по това, че са безкористни.“ Тези думи най-точно описват личността на моя събеседник, с когото похапваме в „Рибарска среща“ на Царево. Днес морският вълк се е оттеглил от бурните преживявания из световните океани, живее в каравана до пристанището и е обграден от приятели.
„За мен е радост, че мога да гледам морето, да общувам с природата. Няма нищо по-хубаво от това да съзерцавам хоризонта, особено когато е бурно морето и вятърът е силен. Това ме отпраща към силните изживявания, които съм имал“, отбелязва той.
Преди да разкаже за детството си, Дончо, който е роден през 1939 година в София, връща лентата два века назад.
„Първата фирма за производство и търговия с розово масло в България се казва „Дончо Папазоглу“.
Основана е от прапрапрадядо ми в Казанлък. Той буквално е имал монопол върху търговията с розово масло у нас. Канторите му се разпростират от Париж, през Лондон, Берлин и стигат до Ню Йорк – разказва наследникът на фамилия Папазови. – Бил е доста заможен и всичките му деца са учили в Сорбоната. От Папазовци аз съм най-зле образованият, защото завърших икономическия в Свищов.“
И бащата на Дончо се занимава с розово масло, както и родът на майка му, също от Казанлък.
Съдбата на семейството му обаче не е лека. След 9 септември 1944 г. фамилията е изселена във Велико Търново. „Спомням си, че татко беше на лагер, а на вратата ни пишеше „народен враг“. Когато обаче питаха родителите ми „Как сте?“, те винаги отговаряха – „Прекрасно“, разказва той. Папазов е възпитан в този дух и това се вижда в преживените житейски и морски бури.
„Като малък ми викаха Дончо белята и единственото, което ме вълнуваше беше да правя поразии. Слава богу, се научих да чета, преди да тръгна на училище“, разказва той. Първата книга, която бъдещият пътешественик прочита, е „Спартак“.
„Като враг на народа малко деца дружаха с мен. Това се оказа полезно, защото се отдадох на четене.
Баща ми беше забранил любовните романи и криминалета и аз се посветих само на истинската литература“, обяснява той.
След 5 години във Велико Търново семейството му се връща в София, но отново е изселено, този път в Самоков. „Баща ми никога не е бил политик, за разлика от дядовците ми, които са били депутати и кметове. Примирието преди Санстефанския мирен договор е направено в нашата къща в Казанлък, където е живял братът на руския император Александър Втори и е бил щабът на генерал Гурко. И досега пазя стола, на който са седели, за да подпишат договора.“
Разговорите с хора на достолепна възраст и невероятни преживявания скачат от тема в тема. Така се получи и с 86-годишният Дончо Папазов. След разказа за Санстефанския мирен договор, той връща лентата в студентските си години и признава, че е приет с връзки в свищовския икономически институт. Бивш счетоводител в тяхна фабрика за розово масло се оказва декан на института и бъдещият мореплавател е приет там. Голямото желание на Дончо обаче е да учи атомна физика, но оценките от дипломата не му стигат да влезе тази специалност. Така зрелият живот на Папазов започва не като мореплавател, а като икономист и научен сътрудник.
Преди това обаче морето неудържимо го привлича. И до днес си спомня как е 4-годишен и за да не се удави, родителите му го научават да плува, което в онези години е рядкост. Неслучайно Папазов е сред първите леководолази на България, като през 1958 година изкарва курс. „Бях 19-годишен, когато станаха рекордьор по гмуркане. Освен това съм участник в леководолазни археологически експедиции. Снимал съм и първите подводни филми у нас и дори първата статия, която съм написал в живота си, беше със заглавие „Методи на подводните археологически търсения“ – разказва той. – Сега никога не бих написал подобно нещо, но тогава толкова ми е бил акълът.“
Началото на пътешествията е поставено, след като Дончо си купува дървена рибарска лодка. Прави го с парите от вноската за апартамент на семейството. „Чудех се какво да я правя и понеже се занимавах с наука по това време, измислих програмата „Планктон“, разказва той.
През 70-те години на миналия век, заедно с жена си Юлия или Джу, както я наричат приятелите, се впускат в тази авантюра, която е подкрепена от ЮНЕСКО.
Идеята е да оцелеят като консумират само с морски планктон.
Първите им плавания са през Черно море, Атлантика, Тихия океан. „Представи си двама души в малка лодка, изправени пред бурите на океана, където всяка капка вода и всяка хапка храна са въпрос на оцеляване“, разказва Папазов.
Няма как да не го попитам как се е запознал с жената, с която след това обикаля света. Случва се на Алепу, но се виждат на улицата в София. Дончо носи в ръка книгата на сръбски дисидент, издадена на руски. На Джу, чийто баща лежи 14 години в Белене, й става интересно и го моли да прочете книгата. „Така се запознахме и залюбихме“, обобщава той. Папазов се жени за преподавателката по музика през есента на 1972 година. Тя е негова трета съпруга.
Покрай програмата „Планктон“ семейството пътешества непрекъснато. Идеята е да се проучат възможностите на спасителните лодки и оцеляването на човека в крайно тежки условия, като се храни само тези морски микроорганизми. На първата експедиция в Бургаския залив Дончо Папазов е сам. „Мотах се 15 дни, ловях планктон и се хранех с него. Не получавах никакви съобщения от сушата. Само пращах слънчеви зайчета на Джуто, за да разбере, че съм жив.“
Интересно ми е какъв е вкусът на планктона, а отговорът на Дончо е кратък и красноречив: Отвратителен. Постепенно в изследванията му се включват БАН и много чуждестранни институти. Експедициите нашумяват, а пробите от тях се изследват дори в Америка.
През 70-те и 80-те години той работи като журналист в Българската телевизия. Там е сценарист, редактор и автор на документални филми и предавания, както и главен редактор на телевизионно филмово творчество в БНТ.
Морската слава на Дончо Папазов и Джу расте. И това е напълно нормално, след като двамата са изкарали най-дълго време в света на борда на спасителна лодка – 191 дни и са изминали най-много морски мили – 14 000.
През 1974 г. предприемат експедиция, вдъхновена от френския мореплавател Ален Бомбар. Те пресичат Атлантическия океан от Гибралтар до Куба за 63 дни, използвайки спасителна лодка „Джу IV“. Това е първото пресичане на океан със спасителна лодка, което поставя нови стандарти в мореплаването.
4 години по-късно Българската телевизия купува двумачтовата яхта „Тивия“, а основна роля това да се случи има тогавашни директор на БНТ Иван Славков. Идеята е с тази яхта да се снимат 12 филма. С нея Дончо, Джу и 6-годишната им дъщеря Яна тръгват по морета и океани.
Във вестниците започва да пишат, че се извършва едва ли не детеубийство.
„Просто исках по някакъв начин да предам мореплавателския дух на следващото поколение и затова решихме да вземем Яна – разказва Папазов. – Психологически също е много интересно да се наблюдават реакциите на хора, отделени в самота в океана и най-вече как това влияе на детето. Когато се върнахме, тя вече беше обиколила Европа по море и минала 5000 морски мили, и то през зимата, когато яхти по принцип не плават.“
Тук споделих на Папазов как като дете съм чела книгата им „Пътешествия с Тивия“ и колко съм се вълнувала от разказите им за бурите и всички перипетии, които преживяват.
През 1988 г. на борда на яхтата „Тивия“ Дончо обикаля света сам. Преминава през нос Хорн, в разгара на южната зима и става първият човек, обиколил света по Невъзможния път без спиране.
Такива дълги пътувания са много самотни и затова питам Папазов как това се е отразило на семейството им. „При първите експедиции ни беше леко и дори ставахме много по-интимни. В последните пътувания обаче дългата самота ни доскучаваше. Джуто беше много разнообразен човек, с хубаво чувство за хумор. На една лодка човек не бива да говори много“, обяснява той философията си.
След годините преживени в плаване и лишения, Дончо и Юлия се разделят.
„Живяхме 21 години, но просто ни мина времето да бъдем заедно в самота.“ След развода си с Джу Дончо се жени за фотографа Светлана Бахчеванова
Срещата ми с мореплавателя няма да е пълна, ако не разкаже за годините си в политиката. Преди всичко обаче трябва да се знае, че той е авторът на лозунгът „45 години стигат“, който оглася всички митинги в началото на промените и е символ на първите години след 10 ноември 1989 година. „Първо измислих „Дадохме им 45“, но нещо не го харесаха и го префасонирах на „45 години стигат“.
През 1990 година Папазов е член на Националния координационен съвет на СДС. Година по-късно, с Блага Димитрова участват в палатковия лагер и се присъединяват към протеста на 39-мата срещу приемането на новата конституция. „С Радой Ралин ходехме да изпращаме турците на границата. Участвах и говорех на повечето митинги. Обикаляхме с Желю Желев, с д-р Константин Тренчев, с Петър Дертлиев да създаваме СДС из страната. Имам доста спомени и записки от онези първи години, но никога няма да ги публикувам. Отказах се от политиката, защото не обичам лицемерието“, искрен е Дончо Папазов.
В края на обяда питам 86-годишният пътешественик би ли тръгнал сега да обикаля света. „Прекрасно знам, че нямам сили да правя неща като „Невъзможния път“, отговаря той.
Преди 3 години Дончо Папазов се качва за последен път на яхта и плава с приятели по Средиземно море. Днес летните му дни и нощи минават в караваната на пристанището в Царево, заобиколен от рибарите.
„Сам съм си достатъчен и този лозунг развявам навсякъде. Да ви бъде райско на душата“, казва ми той на раздяла.
МЕНЮ
„Рибарска среща“, ул. „Крайморска“ 8, Царево
Печени чушки с доматен сос – 12,95 лв.
Пържени тиквички – 15,95 лв.
Порция чернокоп – 24,95 лв.
Бутилка минерална вода – 7 лв.
ОБЩО – 60,85 лева