„Държавата на духа и културата за един ден се превърна в място, за което не съм мечтала“
Потресаващ разказ от първо лице на една студентка за живота в руската столица след началото на войната през 2022 година
Автор: Рая Христова
Февруари 2022 година. Русия е световна сила, държава на духа и културата, милиони туристи се насочват всеки ден към родината на Пушкин. Страната гъмжи от история, забележителна архитектура и музеи. Путин е лидер, за когото се говори с респект.
Всичко се променя в ранните часове на 24 февруари, когато Русия напада Украйна. Светът е шокиран. Мнозина допускат, че става дума за инвазия, която ще приключи в рамките на 24 часа. Войната се оказва най-зловещата през XXI век, предвещаваща пренареждането на света. Аз, като студентка последен курс журналистика в Москва по това време, имах щастието или нещастието да съм там на място по време на тези исторически промени.
Няма ги туристите на „Червения площад“, които с карта в ръка те питат как да стигнат до дадено място
Чуваш само руска реч, шансът да доловиш дума на друг език е минимален
Всички чужденци трябва да правят задължителни медицински прегледи и дактилоскопия
Пазаруването онлайн с руски банкови карти е невъзможно, забранено е да се използва думата „война“
Всички бяхме в шок – объркани и уплашени. Докато се чудехме какво става, започнахме да усещаме промяната във всекидневието. Пряко наблюдавах как голяма част от чуждестранните световни брандове започнаха да изчезват от руския пазар. Разхождайки се по улиците или по търговските обекти, виждах как всички магазини като Zara, Mango, Nike, Puma и други са заключени с катинар, със спуснати решетки и изгасени лампи. Гледах как спират продажбите си и част от марките за хранителни продукти, като например Mars, Snickers, Bounty. Бях там и когато популярните вериги McDonald’s, Starbucks, Dunkin’ Donuts прекратиха работата си. В началото тези промени бяха обезпокояващи – ние, хората, не бяхме сигурни какво да очакваме от тук нататък,
как ще можем да си набавяме определени продукти и какво още предстои да изчезне от пазара.
Но много скоро се появиха руски версии на дефицитните стоки, които замениха изчезналите марки и заведения. „Ако от нашия пазар някой си тръгва, безусловно мястото няма да остане празно. Много би ми се искало това място да го вземат нашите местни производители и дизайнери“ – каза тогава Владимир Путин. И се оказа прав.
Така вместо американската верига за бързо хранене McDonald’s през лятото на 2022 година се откри руска такава, която се нарича „Вкусно и точка“. Менюто е изцяло аналогично с предишното и вкусът на храната е същият. Дори логото и дизайнът наподобяват това на McDonald’s. Но навлизането на тази верига беше постепенно. Като за начало бяха пуснати за продажба само няколко опции от менюто, а опаковката на храната беше безцветна и без лого. Но от есента всичко вече си беше както си трябва.
Отвори се и новият Starbucks – Stars Coffee, с помощта и финансирането на известния рапър Тимати, който преди беше част от музикалното обединение Black Star. Ребрандингът звучи по следния начин – „Бакс си тръгна, звездите останаха“.
Логото вече не е русалка, а познатият на всички руски сувенир матрьошка.
Тя е илюстрирана по същия начин, за да се познава лесно, че вече това е новият Starbucks. Има различни видове кафе, но липсват сезонните напитки, като например есенното тиквено лате и така известните сладки сиропи.
Вече не само започнаха да се срещат новите „стари“ кафенета и заведения, но и рафтовете и хладилниците в супермаркетите започнаха да се зареждат с нова продукция. Вместо Coca-Cola, Fanta и Sprite може да се купят аналоговите версии – Cool Cola, Fancy и Street. При което руската Fanta и Sprite изобщо не се отличават като вкус от оригиналните.
Магазините за дрехи също започнаха лека-полека да се връщат. Част от тях смениха името и собственика си и успяха да откупят правата си на управление от международния бранд. Таканапример, се появиха магазините Re, бившия Reserved, и M, предишния Mohito. Друга част пък отвори напълно нови магазини, които като стил наподобяват предишната марка. Така се отвори руската Zara – MAAG. Но магазините от клас лукс, като Chanel, Louis Vuitton, Cartier, Hermes и др., остават „незаменими“.
Промените, свързани с напускането на различните вериги и брандове,
не засегнаха толкова силно хората. Това, което най-вече се отрази върху тях, бяха рестрикциите за пътуване. Всички европейски държави спряха да приемат руски граждани, като спряха директните си полети с Русия. Не само че останаха само няколко страни, към които може да се лети, но и цените за тези дестинации се вдигнаха драстично. Това е логично, защото тези места станаха единствените опции за пътуване или напускане на страната, затова билетите се изкупуваха бързо. Аз лично бях засегната с полета Москва–Ереван, който стана двойно по-скъп от преди, тъй като много руски граждани започнаха да се изселват в Армения или да ходят на почивка поради липсата на други варианти. Също така се качи цената на този полет, защото се промени траекторията му на летене. Ако преди пътуването беше два часа, сега продължаваше четири. Вече не можеше да се минава по предишния маршрут – въздушното пространство е затворено и трябва да се заобикаля. Трябваше да мисля алтернативни варианти и пътища, понеже директния полет, с който пътувах преди, вече го нямаше. Руските граждани най-често, от малкото останали варианти за пътуване, летят до Турция, Грузия, Беларус, Азербайджан и ОАЕ.
Изборът е малък, а опашките на летищата в Москва са огромни.
Част от руснаците, летейки до тези страни, след това взимат възможен полет до някоя европейска столица. Но с условието, че са си извадили предварително виза, която също вече се взима по много по-сложен и скъп от преди начин. При което дори получената виза не е гаранция, че няма да ги върнат обратно на паспортния контрол. Същото е и за отиване към Русия. Така, когато аз трябваше да си изкарам нова виза, не беше сигурно дали ще могат да ми я оформят, и бях в пълно неведение дали ще мога да замина и завърша обучението си. Процесът отне дълго време и цената беше десет пъти по-висока. На паспортния контрол се чудех дали сега няма да ме върнат обратно. Но все пак успях да се върна в Москва.
Толкова се усложни пътуването от и за Русия, че в столицата вече почти не се срещат туристи. Известните забележителности, като Червения площад и търговската улица „Арбат“ се усещат празни. Няма ги групите хора с объркан вид и карта в ръка, които те разпитват как да стигнат до нужното място. Като минаваш по центъра, вече можеш да чуеш само руска реч и шансът да доловиш чуждестранна дума е доста малък. А ако това се случи, си толкова изненадан, че неусетно се обръщаш да видиш този „рядък феномен“.
Но за разлика от малкото туристи по улицата, срещаш много повече полиция. Тя и преди не беше малко, но сега присъствието й стана направо натрапчиво. Много по-често започнах да виждам как искат от случайните минувачи документи за проверка. Това обикновено се случва в метрото между връзките от една линия към друга, където полицията стои и спира избирателно някой човек, за да го помоли да си покаже паспорта и регистрацията. Мен самата не са ме спирали, но всеки път, излизайки някъде, носех със себе си подготвен пълен пакет документи за „всеки случай“.
Не само усилиха самия контрол в града, но и въведоха нови процедури за чужденците. Така последната година трябваше да правя задължителен медицински преглед и дактилоскопия. Идеята е, че
те слагат на отчет и ти взимат пръстови отпечатъци
в най-близкото до постоянния ти адрес районно управление. Записването за тази процедура ставаше сложно, защото изведнъж всички чужденци трябваше да минат това задължително унижение. Опашките и чакането бяха неописуеми. След това получих още един необходим документ, който си добавих към „колекцията“.
Сбогуването със социалните мрежи
Не можеш да ползваш TikTok, Instagram, Messеnger, Twitter и да слушаш музика чрез Spotify и Apple Music
Това, което истински се отрази на ежедневния живот на хората в Русия след началото на войната, бяха ограниченията за ползване на много от социалните мрежи и приложения. Особено това беше сложно за тези, на които работата им е свързана с интернет пространството и за младото поколение, което е свикнало да прекарва много от времето си в социалните мрежи. Към последната категория се отнасям и аз самата. Трябваше да свикна, че не мога да ползвам такива приложения като Instagram, Facebook, TikTok, Messenger и Twitter или да слушам вече музика през Spotify и Apple Music. Вече не можех да гледам нови видеа в Youtube на официално верифицирани канали, като например филмови трейлъри или песни и музикални видеоклипове. И това те кара да се чувстваш изолиран от света, защото ти нямаш достъп до голяма част от информацията, която всъщност се качва в интернет. Затова
всички започнаха да търсят заобиколни пътища и начини за „проникване“ в социалните мрежи.
Тръгна вълната на качване на VPN приложения, с които можеш да насочиш сигнала си към друг сървър и да промениш местоположението си, като по този начин „измамиш“ телефона си, че се намираш в друга държава. Но този начин не беше постоянен. В някои дни VPN работеше, в други не. Тогава качвах няколко VPN приложения и се надявах все някое да заработи. При което приложенията имат лимит на ГБ за ползване и дори когато влизах в забранения Instagram, го ползвах 10 минути на ден, защото трябваше да си пестя ГБ, за да имам връзка със света до края на месеца. Но дори този начин не ставаше за всички платформи. TikTok и Spotify например, независимо от VPN, продължаваха да не работят.
С времето просто свикнах, че не мога да ползвам определени социални мрежи или мога да влизам в тях много рядко. И дори когато излизах от страната за кратко по време на ваканция и се намирах в друга държава, в която няма тези ограничения, аз толкова бях отвикнала от социалните мрежи, че изобщо забравях да ги отварям. Адаптирайки се към промените, изграждаш нови навици, които с времето толкова улягат, че вече престават да ти правят впечатление.
Както от един момент нататък започват да не ти правят впечатления промените в плащанията. За отрицателно време пазаруването онлайн с руски банкови карти стана невъзможно, както и преводът на пари от европейски страни и плащането през Apple Pay. Световните банки затвориха и останаха само руските, от които най-големите са „Сбербанк“, ВТБ, „Альфа-банк“ и „Тинькофф Банк“.
Курсът на еврото и долара към рублата много се промени.
Трябваше да проверявам валутния пазар почти всеки ден и да преценявам колко евро да сменя. Преди курсът беше много по-постоянен и излизаше много по на сметка, затова не беше нужно толкова да се следи.
Забранената дума „война“
Когато професорите плачат, а надписите срещу Путин стоят най-много една нощ, защото на сутринта са скрити от прясна боя
Покрай всички забрани, с които ние, хората, живеещи в Русия, трябваше да се съобразяваме, една беше най-важна. И тя тайно разделяше обществото. За властта беше много важно какво говорим и как се изразяваме при коментирането на случващите се събития. Така най-забранената дума стана „война“. И всички разбирахме, че ако на отворени врати или в обществени места някой се осмели да спомене тази дума, това ще има последствия. Затова случващото се в Украйна се наричаше спецоперация. Единствената разрешена формулировка зад чийто смисъл всъщност всеки разбираше какво се крие.
Бях свидетел на протести, на опит за преврат, който продължи два дни, на падащи от небето дронове. Един от тях дори се разби на 3–4 километра от общежитието, където бях настанена. Но тези неща не се приемаха, като нещо странно. Хората реагираха съвсем спокойно. Все едно това се очакваше.
Всички руснаци, които познавах, бяха против войната. Казваха, че ги е срам от държавата си и от това, че като граждани се водят част от нея и действията, които тя предприема. Много от тях имат роднини, близки и приятели във „вражеската съседка“. Преподавателите ни в университета често си проверяваха телефоните и гледаха дали имат някакви новини от семействата си там. Деканката ни, която също има роднини в Украйна, дойде разплакана на семинара, който имахме на 24 февруари, и каза, че не може да спре да плаче от сутринта.
Извиняваше се за случващото се, все едно тя беше виновна за тези събития.
Разбира се, семинарът протече много тежко.
Отношението към мен също не се промени по никакъв начин. Дори когато официално обявиха, че сме в списъка на „недружески държави“, и започнаха санкциите. Тогава очаквах, че е възможно да започнат да се отнасят с мен по-студено или дори враждебно, но не срещнах нищо подобно нито от страна на преподавателите, нито от състудентите и колегите си.
Войната несъмнено повлия на хората. Те вече не бяха същите. И не можеха и да бъдат, дори да искаха. Но животът продължава да си тече, а в Москва не се усеща различна атмосфера и всичко си е почти постарому. Наблюдавах как хората ходят на работа, тичат по задачи, събират се с приятели събота вечер, разхождат се из красивия център и продължават да живеят, без да дават вид, че нещо особено се е случило. Или поне се опитват всичко да изглежда така. И само понякога мярвах надпис на вратите в метрото или на някоя стена срещу Путин и сегашните управници, който издаваше не само че всичко е много различно от преди, но и че има някакво различно мнение освен официалното. Надписите обаче оставаха за кратко. Знаех, че до утре вече ще са ги замазали с боя.
Така видях Москва по време, за което не съм мечтала. Сега съм далеч от там и се питам защо всичко това се случва. И какъв ще е краят. Какво се случва с човека и света.
Отговорите на тези въпроси са важни не само за мен.
