Преди 100 години най-ярките поддръжници на тезата, че мощите са на патриарха, са историкът проф. Васил Златарски и проф. Иван Богданов, а обратното мнение е отстоявал Богдан Филов – учен, който е бил и министър-председател.
Всъщност наскоро ръководството на Българската православна църква взе окончателно решение за автентичността на мощите на патриарха. И призова да се спрат споровете дали това са наистина мощите на светеца или не.
Ако началото на българската църковна история е свързана с големи свети имена – от първия български мъченик – Боян Енравота, през св. цар Тервел до св. цар Борис, светите братя Кирил и Методий и учениците им, то в един изключително тежък за българите период, какъвто е падането на Второто българско царство, се откроява името на св. Евтимий, последния български патриарх преди падането ни под османска власт.
През това време цар Иван Шишман е в Никопол и е оставил столицата Велико Търново в ръцете на патриарха. А след като градът е превзет през 1393 г., голяма част от българските боляри са обезглавени. Такава трябвало да бъде съдбата и на патриарха.
Но ръката на палача замръзва, което хвърля в потрес турците. От една страна, неговата святост предизвиква уважението на турците. Но, от друга, те си давали ясно сметка, че той остане ли в града, може да предизвика сътресения, ако е сред българите в Търново, те ще имат и ще хранят надежда да се освободят. Тоест пастирът е трябвало да бъде отделен от стадото, разказва пред “24 часа” доц. Венцеслав Каравълчев, историк и богослов от СУ “Св. Климент Охридски”.
Затова патриархът е изпратен на заточение. Оттам нататък единствената следа, която впоследствие е открита, е от един от Евтимиевите ученици – Григорий Цамблак. Преди това заминава за Литва, а когато се връща, патриархът вече не бил между живите. Цамблак обаче отбелязва на едно свидетелство, че е бил заточен някъде в Македония (географската област – б.р.). Според доц. Каравълчев това дава повод за много спекулации, а десетки, ако не и стотици места почват да претендират да са последното убежище на св. Евтимий.
И все пак историческите следи остават – видният представител на Търновската школа – книжовникът Константин Костенечки свидетелства за Бачковския манастир като място на заточението на патриарха. Той намира в Бачковския манастир учениците на патриарха.
Доц. Каравълчев обаче обръща внимание на една книга, която според него е трябвало да сложи край на спора за връзката между Евтимий и манастира. Откритият през 1915 г. Ловчански сборник, датиран от края на XV или началото на XVI век, включвал части от поклонническия пътепис до Светите земи, летопис на Георги Амартол с добавки от Константин Костенечки.
В него има една приписка, в която изрично и ясно се казва, че св. Евтимий е бил заточен в Станимака, в манастира на Св. Богородица, където дочакал края на живота си, обяснява доц. Каравълчев.
В ново време съвременни слависти, сред които един от големите руски историци проф. Владимир Качановски, също посочват Бачковския манастир като последното място в житейския път на Търновския патриарх.
Стотици вярващи се събраха вчера в храма “Света великомъченица Марина” в двора на Софийската митрополия, за да се поклонят пред мощите на Патриарх Евтимий. Посрещна ги българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, както писа Filternews.
Те бяха донесени от Бачковския манастир, където са открити още през 1905 г. Всъщност оттогава – вече повече от век, вървят остри исторически спорове дали мощите на Патриарх Евтимий са истински.
