Кристина Патрашкова
В края на годината речници, организации, университети обявяват коя е най-често употребяваната дума сред различни поколения, професионални общности, народи в света. Престижният Оксфордски университет обяви своята дума. Всъщност това са две думи и те са мозъчно гниене. Описано образно, това е усещане за влошаване на умственото и интелектуално състояние, най-вече вследствие на прекомерна употреба на безсмислено съдържание в интернет.
Мозъчното гниене е диагноза на днешното време, опасна тенденция, която показва вредното влияние на дигиталното съдържание върху човешкото съзнание. Ефектът от прекараните часове с телефон в ръка, за да гледаш малоумни видеа, глупави информации, конспиративни теории, фалшиви новини. Не отлепяш взор от екрана дори когато си в компания, на среща с приятели, в офиса, през свободното си време. Реалният живот е заменен от дигиталния. Възможността за изживяване на емоции, среща с нови хора, опознаване на култури е заменен с чужд живот в клипове.
Любопитното е, че терминът brain rot, или мозъчно гниене, се използва за първи път още през XIX век от американския философ и писател Хенри Дейвид Торо в класическия му труд „Уолдън, или Живот в гората“. В него той критикува обществото, което подминава сериозните и дълбоки идеи. Търси средства срещу болестта по картофите, но не и лекарства срещу умствените болести.
Днес употребата на фразата мозъчно гниене е нараснала с 230%. Младото поколение, особено представителите на поколения Z и алфа, използват този термин, за да опишат състоянието, при което безкрайното гледане на видеоклипове в TikTok или Instagram води до намалена способност за концентрация, влошаване на паметта и отслабване на аналитичните способности.
Животът днес не се случва реално, а тече в дигитален свят. Хората не изпитват потребност да общуват, избягват дискусии, самодостатъчни са, дори не искат вече да правят секс. Доброволно приемат мозъчното гниене. Доскоро вярвахме, че човешкият мозък е най-високият разцвет на цялата метаморфоза на земята.
Опасно е да се замислиш накъде сме се запътили.
