Видин, делничен ден, 11 часът. По Дунав преминава поредният круизен кораб, а друг е спрял преди няколко часа. По улиците на града, който не гъмжи от хора като повечето места извън София, се движат групи от чуждестранни туристи. Някои от тях питат къде е центърът, а други разглеждат корабче, превърнато в ресторант на брега. Група ученици от английската гимназия си правят селфита. Някои от местните жители се припичат на слънце в парка край реката. Повечето от чужденците се насочват към сградата на Синагогата, една от най-красивите в Европа.
Видин е областен град на Северозапада – район, незаслужено пренебрегван през последните години. Възможностите за работа не са много, пътищата в целия район са, меко казано, компромисни. Наследниците на Радичковите чешити не преливат от ентусиазъм за бъдещето на района, но и не се предават. Те са особени хора, както твърди писателят, вярват, че има странни същества, наречени тенци, които вършат работа на човека, когато той си отиде от този свят. А най-добре да си я свършат те сами.
Местните са сигурни, че туризмът може да е ключът Северозападът да върне старата си слава. Основанията им са сериозни – тук са останките от древния град от римско време Рациария, Белоградчишките скали, от които се възхити самият Мъск, Слънчевите градини на Вършец, „Баба Вида“, единствената изцяло запазена средновековна крепост у нас, храмът „Св. Димитър“, вторият по големина в България след „Александър Невски“ в София. Османската джамия, синагогата, Кръстатата казарма, музеят, галерията са малка част от всичко онова, което може да се види в този край, дълго време набеден за най-бедния в ЕС. Последната статистика сочи друго – регионът се е оттласнал с две места нагоре, макар все още да се бори с безработицата.
Възможно ли е районът да се превърне в атрактивна туристическа дестинация и как това да се случи, обсъждаха участниците в конференцията „Неосветеният Северозапад“. Събитието, което се проведе в Културния център „Жул Паскин“, е по инициатива на Министерството на туризма, организирано е от „Филтър медия груп“ (вестник „Филтър“ и Filternews.bg) в сътрудничеството с областната администрация и общината във Видин. Във форума участваха зам.-министърът на туризма Павлин Петров, областният управител на Видин Ани Арутюнян, кметът на града д-р Цветан Ценков, областният управител на Монтана Калин Хайтов, директорът на Художествената галерия „Никола Петров“ Богдан Александров, д-р Христина Кирилова, директор на Регионалния исторически музей, Видинският митрополит Пахомий, представители на туристически агенции, собственици на хотели и ресторанти.
Богатата история на този край, природните забележителности и Дунав карат Министерството на туризма да фокусира усилия за развитието на целия район, който има потенциал да се превърне в предпочитана и нестандартна туристическа дестинация. Неслучайно преди време в местното село Стакевци врати отваря ресторантът „Она“, който се превръща в сензация с менюто и обслужването, а собствениците заявяват: „Това, че сме на село, не ни пречи да гледаме в бъдещето“.
„Поставили сме акцент върху работата за развитие на Северозапада, върху тези кътчета, които са по-малко популярни, и ще работим тук да се изградят туристически маршрути, културни мероприятия, за да се опознае историята и природните дадености през конференции и конгреси. Ще бъдем ваш партньор, ще ви подкрепяме там, където не ви достигат ресурс и сили, за да се популяризирате повече“, обеща заместник-министърът на туризма Павлин Петров на конференцията. Според него е важно, когато дойде туристът, види всичко и го преживее, да си тръгне с топли чувства и да привлече след себе си още хора. Павлин Петров призова местната власт да бъде по-активна и сподели, че министерството ще работи активно, за да станат видими все още непопулярните кътчета от България.
„Видин е спяща красавица, която чака да бъде събудена. Но за да стане това, е необходимо да се създават по-добри условия за работа на частния сектор, които да привлекат инвеститорски интерес към Северозапада. Развитието на туризма изисква стратегически подход, координация между държавата, местната власт, бизнеса и НПО“, заяви областният управител Ани Арутюнян.
„Това е градът, от който започва химнът на България: „Горда Стара планина, до ней Дунава синей…“ – така емоционално подхваща темата кметът на Видин д-р Цветан Ценков. Той посочи двата изключителни паметника на войнската слава, които се намират точно тук: „Бдинци – Победен щурм“ и „Скърбящият войн“, който съжалява за братоубийствената война със сърбите. Заедно с църквата и областната управа започва възстановяване на всички паметници на войнската слава в района. Видин е истински духовен център, където мирно съжителстват православният храм „Свети Димитър“, синагогата, една от най-красивите в света, и джамията, която вместо полумесец има сърце на върха. Централният път към Европа минава пред Видин и е политическо късогледство, че вече 20 години не са направени 150-те километра шосе до София“, смята кметът. Усилията на местното ръководство са Видин да си върне достолепието. Предвижда се до крепостта „Баба Вида“ да бъде направен балкански хайтех център с нов университетски комплекс. Предстои до края на годината да започнат да се разработят и трите минерални извора. В общината сега работят по въвеждане на единен туристически билет, който ще има три цени, и всеки, който иска да се запознае със забележителностите на града, ще си изтегля информация през интернет платформата и ще научи подробности. Планира се и сключването на първия концесионен договор за развитие на плажния туризъм с водно-моторни спортове.
„Как може съседите да използват река Дунав, а ние – не“, недоумява кметът. Защо по Дунав няма пасажерски туризъм, защо не можем с кораб да стигнем до Козлодуй? Или нашите студенти – до Свищов? Хиляди туристи слизат на брега всяка година от круизни кораби и това е организирано от туроператорите. Но къде е българската държава? Тук трябва да правим биеналета заедно с Художествената академия и със съседите от Крайова и Белград“, предлага д-р Ценков.
Историята е един от големите козове на целия район. „Важно е децата да се запалят по нея и затова тя е част от фестивала „Видин, градът на трите крепости“, който се провежда за трета поредна година“, разказа д-р Христина Кирилова, директор на Регионалния исторически музей. „Целта е замъкът и крепостта „Баба Вида“ да се изпълни със съдържание. В самия център, на брега на реката, вдигната на платформа, се намира Градската галерия. Тя е построена за военен клуб от чешкия архитект Тома Върхота, оставил още няколко емблематични сгради във Видин“, разказа художникът Богдан Александров, който е и директор на галерията. В началото на 60-те години на миналия век сградата е трансформирана, за да изпълнява сегашната си функция. През 1976 г. по повод 60-годишнината от смъртта на прочутия художник Никола Петров, роден във Видин и рисувал родния си град, се взима решението галерията да носи неговото име. Над входната врата е поставен негов барелеф, дело на скулптора Георги Чапкънов. Част от сбирката са картини на Иван Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров-Майстора, Борис Ненов, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Борис Митов. Съхраняват се и графики на световни автори като Рембранд и Гоя, дарени на галерията още в годините на социализма.
„Имам особени пристрастия към този край, защото корените на моите родители са оттук. Харесвам хората и начина, по който гледат на света. Много несправедливо е този район да е забравен. Грехота е не само Видин, а и всички селища по поречието на Дунав да не могат да се възползват от предимствата на реката. Всички заедно – и министерство, и местна власт, и ние като медии, трябва да направим повече за по-добрата реклама, за създаването на интересни събития. Важно е да се използват и съвременните технологии, да се привлекат тревъл инфлуенсъри, които са следвани от много хора“, каза Кристина Патрашкова, главен редактор на вестник „Филтър“.
Областният управител Ани Арутюнян: Всичко да се представи по нов интересен начин
Започнахме прехвърлянето на културно-историческите обекти към общината, за да можем да ги стопанисваме
Имаме прекрасни дадености, сред които трите минерални извора, богата история, но всичко трябва да се представи и рекламира по нов, интересен начин. Поради документални неуредици обаче културно-историческите обекти в продължение на десетилетия са били със смесена собственост и общината не е могла да ги стопанисва, обясни областният управител Ани Арутюнян. Преди две години започнахме да прехвърляме обекти от Министерството на културата към община Видин и тя вече започна да се грижи за тях, за да могат да бъдат използвани като културен туристически продукт. Това се случва и в други общини, разказа още Арутюнян. Тя е сигурна, че градът има какво да покаже, стига да знаем как правилно и ефективно да използваме забележителностите му.
Това ще стане само и единствено, ако има координация между всички – държавата, местната власт, НПО сектора и бизнеса. И разбира се, да се включи гражданското общество, защото крайната цел е да се подобри животът в тази област и в целия Северозапада. Този регион е недооценен, той е пренебрегван от години, но вече има заслужено място в националния отбор.
Ще работим, за да представим този край атрактивно, така че хората тук да има с какво да се гордеят. Вярвам, че всички ние ще останем верни на ангажимента си да насърчаваме туризма в региона, обобщи областният управител Ани Арутюнян.
Митрополит Пахомий: Имаме невероятни храмове, но няма кой да ги покаже
Не е лошо да се пътува в чужбина, но е добре да знаем какво има и у нас
Във Видин нещата започват да се случват. Всекидневно срещам групи от хора, които се движат из града и в района с желание да го опознаят. Не е въпросът да привлечем хората, защото те са тук, по нашите улици. Но ние все още не успяваме да им покажем това, което имаме. Всеки ден те минават под прозорците на митрополията и слушам гидовете какви неща им разказват. Въпросът е да можем да им покажем и реката, и природата, а изворите да се ползват. Дано държавата да погледне благосклонно и да разбере, че без помощ не може.
Всички тръпнат и се ужасяват от пътищата, по които идват от София, разказа митрополит Пахомий. Той напомни, че в района има прекрасни храмове – във Видин, в Монтана, в Белоградчик и Лом. Но трябва да се даде възможност да хората да ги видят със съвместната помощ на държавата, на местната власт, духовниците и на всички българи.
Откакто е на поста, много негови близки дошли да го видят, да присъстват на богослужение. Някои не били посещавали изобщо града и се изненадали колко красиво е тук. Все повече българите ходят на поклоннически туризъм извън нашата страна, без да познават какво има у нас. Не е лошо да се пътува, но трябва да знаем какво притежаваме и ние. Да не стане така, че да гоним дивото, а да изпускаме питомното. Тук има много храмове и красиви къщи, но няма кой да ги покаже, смята митрополит Пахомий.
Актьорът Ники Станоев: Мечтая за „културизъм“
Историческите паметници в региона са чудесни декори за филми
Колко ценни се историческите паметници, актьорът Ники Станоев разбира, когато напуска родния си град, за да учи актьорско майсторство в столицата. Той прекарва по-голяма част от детството си във Видин, където работят родителите му.
„От ученик си мечтая и се питам защо не сме направили културен туризъм, свързан с историята. Ето, имаме пещерата Магурата, Белоградчишките скали и от всичко това може да произлезе чудесен туристически продукт. Имам идеи как той може да се презентира и дори финансира“, разказа актьорът по време на конференцията. И обясни, че става дума за партньорство между бизнеса и държавата, а печеливш ще бъде туристът и хората от Видин.
Според Ники Станоев много филми могат да се снимат тук, като се използват великолепните декори. Фестивалите са друга възможност. Той смята, че има будни млади хора, които биха направили хубави неща в целия северозападен регион. Може да се създаде цял маршрут с няколкодневни обиколки, а артисти да правят възстановка. И когато хората разберат какво е тук, по какви земи стъпват, какви светли хора е имало, тогава ще сменим формата и ще говорим за „Светещия Северозапад“, смята актьорът. Но трябва всички да се обединят, за да се запази всичко хубаво в този район и да се предаде нататък.
Дребни битови проблеми препъват екскурзиантите
Виртуалната реалност навлиза в музеите, привлича по-младите
С много пари винаги е лесно. Но има неща, които с малко средства могат да се подобрят, за да се направи по-голямо впечатление, смята Волен Антов, местен туроператор и екскурзовод. За него най-важното е обучението на кадри за туризма и затова предлага да се направи школа за екскурзоводи, които ще показват града по интересен начин.
Може да е смешно, но проблемът с тоалетните е доста съществен. Когато автобус с 50 човека отиде до Магурата, а там има само една химическа тоалетна, това най-малкото не прави добро впечатление. В най-облагородената пещера Венеца положението е същото. Туроператорът дори отказал да заведе една група по тази причина.
Фестивали, ютюбъри, подкасти – това е съвременен начин да се представи туризмът. А опитът от музеите в Европа показва, че тенденцията е за повече виртуална реалност. В Кръстатата казарма има достатъчно помещения и някое от тях може да се пригоди за виртуална реалност, което ще привлече хора от най-различни възрасти. Табелите, които показват забележителностите, трябва да са по-големи, да се набиват на очите. И не само когато влизаш в града, а и когато се разхождаш в него. В България има само един действащ скален манастир – Басарбовският. За съжаление, пътищата до някои от манастирите са лоши. За автобусите достъпът е изключително труден – пречат дори ниските клони, надвиснали над пътя, разказа туроператорът, който обаче въпреки тези проблеми предпочита да живее тук и да показва на туристите изключителните забележителности на района.