Георги ВУЛДЖЕВ
Според мен на 19 април 2026 г. станахме свидетели на истински исторически момент за България. „Прогресивна България“ на Румен Радев постигна нещо, което не се е случвало от близо 30 години. Първата формация със самостоятелно мнозинство в парламента от победата на СДС на Иван Костов през 1997 г. Всички трябва да оценим значението на това, но най-вече самият Румен Радев и разбира се, всички в неговата формация.
Изборът на СДС през 1997 г. идва в контекста на изключително тежка политическа и стопанска криза. И Костов получава мандат не просто да „управлява“ България. Той получава мандат да „преоснове“ българската държава.
Въвеждането на валутния борд, приватизацията, създаването на тристълбовата пенсионна система, пътят към присъединяване в ЕС и НАТО и какво ли още не. Всички решения и властови действия, които са структурно определящи за следващите три десетилетия, са взети тогава. До днес ние живеем (в) наследството на това управление.
В демократичния ни контекст самостоятелното мнозинство е своеобразен еквивалент на концепцията за „небесен мандат“. Защото то дава на една власт максималната степен на политическа легитимност, която е възможно в демокрация с пропорционална избирателна система като нашата. Мислите ли, че е случайно, че последния път, когато някой получава такъв мандат, това се случва след години на разпад на икономическия и правен ред на страната?
След като пада режимът на Тодор Живков, се изреждат поредица от правителства, някои от които дори със самостоятелни мнозинства (тези на БСП). Всички те имат много ясен мандат – след премахването на Живковия режим да преосноват българската държава и да поставят нов курс за нейното бъдеще. Всяко едно от тези правителства не успява успешно да извърши необходимото „преосноваване“. И така се стига до тежката икономическа криза на 1996/1997 г. и правителството на Костов.
То е това, което успява да изпълни задачата докрай. Преосновава държавата, за добро или зло. С всички недостатъци на начина, по който го прави. И затова неговият Съюз на демократичните сили беше последната формация, на която българският народ е гласувал самостоятелно парламентарно мнозинство.
Или поне беше до 19 април 2026 година. Значението на самостоятелното мнозинство, гласувано на „Прогресивна България“, е същото като това, гласувано на СДС преди близо 30 години. И това съответно обременява предстоящото й властване с определена тежка отговорност. Не само за управление на българската държава, но за нейното преосноваване.