7.3 C
София
четвъртък, 6 февруари 2025 г.
Категории:

На 1 февруари почитаме Свети Трифон, един от най-тачените в нашата традиция

На 1 февруари почитаме Свети Трифон и това е денят, който хиляди хора чакат, за да излязат на нивата и да зарежат лозата. Пие се вино, спазват се традиции, или както възрастните хора обичат да казват – „адети”. Денят на християнския мъченик Трифон е един от най-тачените в българската традиция както по нов (1 февруари), така и по стар стил (14 февруари).

Житието на св. мъченик Трифон разказва, че той е роден в началото на III век в малоазийската област Фригия, по това време част от Римската империя. Възпитаван от родителите си в християнската вяра Трифон още от юношеска възраст се отличавал със своята мъдрост и благочестие. Затова Бог му дал дарбата да лекува с молитва болните. Така излекувал и дъщерята на риския император Гордиан. Благодарение на Трифон владетелят станал още по-благосклонен към християните. Но при възкачването на новия император – Деций Траян, за християните настъпили тежки дни – той искал да унищожи християнството. Така заловили и Трифон. Когато го изправили на съд пред управителя на Източните области – Аквилин – той го попитал каква е съдбата му. Трифон отговорил: „Съдба за християните няма – всичко, което се случи, вярваме, че е по Божий промисъл, а не по движението на звездите!“

Младежът бил призован да се отрече от вярата си и да принесе жертва на езическите божества, но напразно. Управителят подложил Трифон на дълги изтезания. Но отново безуспешно. Накрая го осъдил да бъде обезглавен. Но когато го извели на мястото за екзекуция, Трифон се обърнал на изток и благодарил на Бог, че го удостоява с мъченически венец. Така издъхнал без палачите да се докоснат до него.

В българската традиция светецът е почитан като покровител на лозарите, както и на вегетацията. Затова на неговия празник се извършва първото за годината подрязване на лозята – наричано диалектно зарязване или заройване, което винаги е съпроводено с обреди и веселие. Затова денят му е известен като Трифоновден, но основно като Трифон Зарезан или Трифон Зарезой – не случайно това е отразено и в православната иконография, която изобразява светеца да държи в едната си ръка косер (лозарския нож за подрязване на лозите). Денят на св. Трифон е почитан и като патронен празник на лозарския, винарския и бъчварския еснаф. Празникът е основно мъжки. В районите, където лозарството не е развито, на този празник се извършва т.нар. трифоносване.

Сутринта на празника всички лозари отиват на църква. Там по традиция, след светата литургия свещеникът извършва водосвет – осветената вода наричат трифонска. От нея взимат всички лозари, след което пеша, с коне или каруци тръгват към лозята си – образува се шумно шествие с песни и свирни. Освен трифонската вода, всеки носи със себе си пита, печена/варена кокошка или наденици и вино.

Преди да започнат зарязването, мъжете се обръщат на изток, прекръстват се и отрязват три пръчки от три лози – по една в двата края и в средата на лозето. Отрязаното място преливат с вино, а някъде посипват и пепел. След това с трифонската вода поръсват цялото лозе, като молят Господ да изпрати своята благословия над него и то да роди много грозде.

От отрязаните лозови пръчки всеки си свива венец и го слага на калпака си, а останалите пръчки потапят в съдовете с вино. Лозовият венец после отнасят вкъщи и го слагат пред домашната икона.

След приключване на обредното зарязване мъжете си устройват трапеза на лозята с донесената от тях храна, съпроводена от музика, песни и хора. След това развеселени всички се прибират и съпругите им нямат право да ги корят и гълчат, ако са се почерпили повечко.

В Северна България на Трифон Зарезан е разпространен обичаят да се избира цар на лозята. Обикновено това става на лозето, като за цар избират лозар, който имотен и добър стопанин, грижливо отглежда лозята си и е късметлия. Царят на лозята първи зарязва лозите и благославя за добра реколта. Ако по време на неговото царуване или трифунуване лозята дадат много грозде, на следващия Трифоновден отново го избират за цар на лозята. След като приключи празничната трапеза, мъжете качват на раменете си или на колесар царя на лозята, окичен с корона от лозови пръчки. Така идват в селището и с него обикалят всички домове. Навсякъде домакините изнасят вино в големи съдове, черпят царя и мъжете, които го съпровождат, а с отстатъка поливат царя, за да има плодородие по лозята и пълни бъчви. Празникът приключва с гощавка за мъжете в дома на царя.

Как се готвят хората да посрещнат този ден, разказва Нова тв.

120 декара лозя. На толкова се радва Костадин Миндов от санданското село Лешница. За него трудът наистина е песен, защото обожава да е в масивите си и все нещо да работи по тях.

„Винаги очаквам силен сезон, сега каквото Господ реши, но винаги се готвим за силен сезон, такъв и очаквам. Самата земя винаги си дава нейното, когато се грижиш за нея. Последните две години бяха малко по-слаби, така че очаквам тази година земята да навакса последните две и да бъде по-добра реколтата”, казва той.

Климатът вече така се промени, че човек вече и на народните вярвания е трудно да разчита, щом стане дума за прогноза за годината. „Казва се, че за да е по-силна годината и да има берекет, трябва да има и студ, ние вече свикнахме, че студ при нас няма, особено в нашия край е доста топло и тази зима също е такава, доста е топла, притеснява ни, че малко по-суха е годината. Дано в следващите 1-2 месеца на дъждове да наваксаме“, добавя Костадин.

В региона на Сандански мечта на всеки лозар е да направи своя винарна. „Следващата седмица започваме строежа на винарна, тя ще бъде в село Левуново, аз съм оттам. Това ми е детската мечта, за щастие дойде моментът да си я осъществя и ще се опитам да затворя кръга. Мога да кажа, че колегите са страшно отзивчиви и си помагаме страшно много. Това е и причина смея да твърдя, че хората, които се занимават със земеделие някак си ги възпитава самата природа и са по-човешкото се вижда в тях”, смята винопроизводителят.

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img