Кристина ПАТРАШКОВА
Група жени, сякаш нахлули на погача на бебе, изведнъж нахлуват превъзбудено на екрана. Облечени са в соцстил от края на 80-те години на миналия век с рокли с разкроена долна част. Усмихнати са като фолклорни изпълнителки. И започват да се поклащат в ритъма на песента, която реди:
На кашлица щом дойде ред,
на помощ идва Мария мед.
С прополис, бяла ружа и със мед
избирам теб, Мария мед.
Развеселените жени възпяват сироп за кашлица. Текстът е стихоплетство, музиката е в духа на някогашната лоша естрада, естетиката е от същото време. Рекламата стана толкова популярна, че малки и големи я припяват. Което не пречи да й се подиграват. Родиха се безброй мемета, смешни видеа, някои дори префасонираха текста, пеейки:
„На кашлица щом дойде ред, стани, врътни един кючек“.
Парадоксалното е, че реклама, която предизвиква нескрита насмешка, се забива в съзнанието. От маркетингова гледна точка си е свършила работата и би било интересно да се провери дали продажбите на сиропа са се увеличи. Най-вероятно.
Парадоксален ли е този факт? Съвсем не. За съжаление, безбройните рекламни компании, които измислят съдържание за главозамайващи суми, имат все по-малко добри попадения. От повечето видеа лъха безсилие, посланията звучат фалшиво и направо дразнещо. Популярността на „Мария мед“ се дължи и на Тик Ток културата. В тази социална мрежа се въртят откровени абсурдни предизвикателства и всевъзможни щуротии. Колкото по-тъпо, толкова по-запомнящо се. Това е възприятието на загниващите от социалните мрежи мозъци. Осъзнаваш, че гледаш безсмислица, но се смееш. Защото не четеш, не ходиш на театър, на изложби и концерти. Все чакаш нещо да се промени, а то не се случва. Остава ти да се тешиш с идиотиите на разни хора, които гледаш от сутрин до вечер.
Иначе нямам представа дали сиропът за кашлица помага. Може и да е добър.
