В последните двадесетина години светът се промени с невиждана скорост и ни пренесе в нова епоха. Вече общуваме, работим, забавляваме се по различен начин и това е благодарение на цифровите технологии, които са неразделна част от ежедневието на човечеството. Повечето от нас изобщо не си представят живота без смартфон, в едно устройство имаме средство за бърза комуникация, компютър, фотоапарат, навигатор. През телефона поръчваме храна, плащаме сметки, пазаруваме, следим здравните си показатели. Работата от разстояние също е част от новата реалност. Все повече компании използват онлайн платформи за видеоконферентни разговори, така пестят време и разходи за транспорт, отопление и климатизация. Онлайн курсове и електронни учебници дават бърз достъп до знания от всяка точка на планетата. Пациенти се консултират с лекари от разстояние, а изкуственият интелект диагностицира болести, анализира медицински изображения.
Повече от 93 процента от гражданите на ЕС са ползвали глобалната мрежа в последните 3 месеца, сочат данни на Евростат. И не само за забавление, а много често за управление на личните финанси, за проследяване на здравния статус, за комуникация. Онлайн банкирането се разгръща по-широко и вече се използва средно от 72% от интернет потребителите в общността. За сравнение, през 2014 г. 56% са оперирали с парите си виртуално. Почти всички в Дания, Нидерландия и Финландия използват този начин за банкови операции. Най-малко плащат онлайн в България (38%) и в Румъния (34%).
56% от хората в ЕС на възраст 16–74 години притежават базови дигитални умения. В България този дял е само 36%, което ни поставя сред последните в тази своеобразна класация. Особено притеснително е, че само 52% от младите българи на възраст 16–29 години имат базови или по-високи дигитални умения, средният показател за Евросъюза е 71%. Все повече предприятия започват да използват изкуствен интелект, в ЕС това са 13,5% от фирмите. У нас компаниите са доста по-назад – едва 6,5% разчитат на дигиталния ум.
През миналата година 77% от хората в ЕС са заявили, че са поръчвали или купували стоки и услуги онлайн. За сравнение, само 57% от българите са го правили – най-ниският дял заедно с Италия и Румъния. Дрехите, обувките и аксесоарите – това са стоките, които най-често се поръчват онлайн. Всеки четвърти от интернет потребителите купува по този начин телефон или лаптоп. В България и Румъния 79% от онлайн купувачите са пазарували дрехи и това е над средното за ЕС. Онлайн пазаруването има много предимства, но също и рискове – един от всеки трима е срещнал проблем при онлайн покупка. Най-често хората се оплакват от забавена доставка, от проблем при ползването на сайта, объркана стока или услуга или пък получен повреден продукт.
Потребителите в Люксембург, Нидерландия и Испания съобщават, че най-често срещат проблеми при покупки в интернет, въпреки че там електронната търговия е много развита. Най-рядко признават за затруднения в Португалия, Латвия и Кипър. Онлайн плащанията улесняват живота ни, но изискват внимание, знания и отговорно поведение. За да се предпазим, е важно да използваме надеждни платформи, да следим за сигурността на връзката, да актуализираме редовно софтуера си и да пазим личните си данни така, както бихме пазили портфейла си в реалния свят.
Практиката на Европейския потребителски център (ЕПЦ) в България показва, че на този етап хората предпочитат при проблеми с търговци да комуникират с човек, а не с чатбот. За да се възползваме пълноценно от информационния свят, е важно да повишаваме дигиталната си култура и да знаем как да защитим правата си онлайн.
Ако сте срещнали проблем с онлайн търговец, регистриран в друга страна от ЕС, Исландия или Норвегия, трябва незабавно да се свържете се с ЕПЦ в България, който е част от Европейската мрежа на потребителските центрове (ECC-Net). ECC-Net е създадена през 2005 г. от Европейската комисия, за да се укрепва потребителското доверие във вътрешния пазар.
Онлайн плащанията крият много рискове
Те предлагат удобство и бързина, но с тях идват и редица рискове и проблеми, с които потребителите трябва да са наясно. Ето кои са основните:
. Киберпрестъпления – най-сериозният проблем при онлайн плащанията е опасността от хакерски атаки и финансови измами. Злонамерени лица често използват фалшиви сайтове (фишинг), за да откраднат лични и банкови данни. Ако потребителят въведе информацията си на такъв сайт, тя може да бъде използвана за кражба на пари или самоличност.
. Липса на сигурна интернет връзка – много хора извършват онлайн трансакции през публични Wi-Fi мрежи, например в кафенета или на летища. Това крие огромен риск, защото такива мрежи често не са защитени и се улеснява прихващането на данни от хакери.
. Слаба защита на личните данни – не всички онлайн магазини и платформи използват достатъчно надеждни мерки за защита на потребителските данни. Това може да доведе до изтичане на информация при хакерска атака, като номера на кредитни карти, адреси и телефони.
. Технически проблеми – системни грешки, прекъсвания в интернет връзката или сривове на банковите системи могат да доведат до двойни плащания, непотвърдени транзакции или задържане на средства, което понякога изисква дълги процедури по връщане на пари.
. Измамни търговци и платформи – онлайн пространството изобилства от измамни търговци и сайтове, които изглеждат легитимни, но реално целят да заблудят потребителите. При плащане към такива субекти клиентите рискуват да не получат поръчаната стока или да пристигне нещо различно и с ниско качество.
. Ако сайтът се окаже фалшив, можете да се обърнете към банката, чиято карта сте използвали, и да поискате оспорване на плащането. По правило кредитните карти имат по-голяма защита. Ако търговецът настоява за плащане чрез директен паричен превод, има голяма вероятност да станете жертва на измама.
. Недостатъчно познаване на дигиталната сигурност – много потребители не знаят как да се защитят – използват слаби пароли, не включват двуфакторна ауторизация, не проверяват дали сайтът е криптиран (началото на адреса да е https), и не следят за сигнали за фалшиви имейли или съобщения.
. Обмяна на валута и скрити такси – при международни плащания често възникват неочаквани такси – валутни курсове, банкови комисиони и други скрити разходи, които оскъпяват крайната сума за потребителя.
Маргарита ДИМИТРОВА
