Огнян Дюкенджиев е координатор на Сдружението на притежателите на компенсаторки
Близо 130 000 българи чакат справедливост от държавата за отнетите им през комунизма земи и имоти след реституцията от 1990 година. Тъй като голяма част от тях не бяха възстановени в реални граници, те бяха обезщетени със закон с компенсаторни инструменти. С тях можеха да участват в приватизацията или да закупуват държавна земя.
През 2005 г. част от акциите на БТК бяха пуснати за продажба срещу такива книжа. През 2012 г. пък Земеделското министерство организира търгове за държавна земя срещу компенсаторки. И в двата случая цената на ценните книги се увеличи драстично и част от собствениците прибраха добри пари.
Трифон ПАНАЙОТОВ
Към настоящия етап обаче приватизацията свърши. Единствената работеща възможност да бъдат компенсирани тези хора е в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където е разписано, че държавата може да продаде притежавана от нея земеделска земя срещу такива инструменти по техния номинал. Така притежателите на компенсаторни записи и бонове могат да получат срещу отнетата им преди десетилетия собственост правото да притежават земеделска земя, която от своя страна би била достатъчно доходоносна в съвременните условия, твърди Огнян Дюкенджиев, координатор на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти (СПКИ).
По официални данни собствениците на компенсаторни инструменти са над 130 хил. Номиналната стойност на тези инструменти е за над 400 млн. лв. Това прави средно по над 3000 на притежател на компенсаторни инструменти. Част от тях се търгуват на фондовата борса, но цената им е много по-ниска от номиналната. Причината е, че при липса на приватизация и търгове за държавни ниви с тях няма какво да се купи.
Според специалисти в държавния фонд има достатъчно земя, по предварителни оценки – между 1,5 и 2 млн. декара, за да бъдат компенсирани всички, които притежават компенсаторни инструменти. Според собственици на компенсаторки в момента държавният поземлен фонд не се управлява добре.
„От годишните доклади за земеделието е видно, че между половината и една трета от управляваната от държавата земеделска земя не се отдава под наем или аренда. Това означава, че немалка част от нея пустее и не носи ползи нито за земеделците, нито за бюджета. Освен това държавната земя често представлява маломерни имоти – обикновено между 1 и 5 дка, които са трудни за управление. Голяма част от тези терени са съседни с масиви на селскостопански производители. Има случаи в средата на частен масив от 100 дка да има 1,5 дка държавна земя. Нека се даде възможност на фермерите да обработват и тази земя“, казва още координаторът на СПКИ.
По сметките на собствениците на компенсаторки приходите от продажбата на държавна земя ще бъдат между 300 и 400 млн. лв., тъй като част от средствата за придобиването на държавната земя ще се платят в брой (40%), а останалата – с компенсаторни инструменти от купувачите на земя. Тези средства могат да се използват целево – за изграждане на системи за напояване, за подпомагане на млади фермери или пък за насърчаване на цели отрасли като зеленчукопроизводството.
От друга страна, в дългосрочен аспект в ръцете на хората ще влизат минимум 100 до 200 млн. лв. годишно, които ще се въртят в икономиката и ще подпомогнат бюджетите им. Голямата полза обаче ще бъде, че земята ще се стопанисва по-добре, тъй като мярката ще способства за комасацията на частната собственост.
Компенсаторките датират от Френската революцияОказва се, че компенсаторките, като инструмент на историческата справедливост, не са български патент. След Френската революция (1789–1799 г.), Републиката извършва редица земеделски реформи. Част от тях е отнемането на земята от аристократите и църквата. Собствениците на одържавени терени са обезщетени с облигации, наречени „осигурителни бонове“ (Assignats). Гаранцията зад книжата е отнетата земя.
През XIX век подобни реформи се случват и в Русия. Там през 1861 година се отменя крепостното право. Като част от реформите на селяните се дава право да купят земята, която обработват. На собствениците се дават специални облигации, наречени „купони“.
В България емитирането на тези държавни платежни инструменти започна през 90-те години като компенсация на земеделски стопани, чиято национализирана собственост по някаква причина (застрояване, урбанизация и др.) не можеше да се възстанови в реални граници.
С компенсаторки бяха обезщетени и българските изселници от Беломорска Тракия между Балканската и Втората световна война.
Според доклад на Сметната палата общото количество на издадените компенсаторки по Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти, Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и емитираните по реда на чл. 44 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, е 3 728 998 002 лв. по номинал.
От тях над 3,3 млрд. лв. са били използвани в приватизацията и други сделки за държавно имущество. В момента налични са около 400 млн. лв.
Книжата се търгуват на борсата
Компенсаторките в страната са три вида.
Поименни компенсационни бонове, издадени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСВГЗГФ);
Жилищни компенсаторни записи, издадени по Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ);
Компенсаторни записи, издадени по Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ).
И трите инструмента се търгуват на фондовата борса, което дава възможност за продажбата им и съответно придобиването им на борсова, пазарна цена.
Важно е да се отбележи, че гражданите не могат сами да ги продават на борсата, а трябва да ползват услугите на лицензиран инвестиционен посредник. Върху получената сума от продажбата не се заплаща данък, ако продавачите са обезщетените лица чрез съответните компенсаторни инструменти. Ако тези инструменти са закупени на борсата и получената сума е резултат от спекулативна сделка, то тогава се заплаща данък.
