Кристина Патрашкова
Законова промяна, която можеше сериозно да ограничи свободата на словото, не мина през парламента, макар да бе на път да се промуши. Хората на Слави Трифонов предложиха промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха затвор за „престъпления против личния живот“. За разследванията предлагаха да се използват дори специални разузнавателни средства, т.е. журналистите да бъдат подслушвани и следени.
В скандалния законопроект като информация за личния живот се определяха всички данни за личните, семейните и интимните отношения, както и за здравословното състояние на физически лица. За нарушения се предвиждаха наказания от 1 до 6 години затвор и глоба от 2000 до 5000 лв. В особено тежък случай или при настъпили тежки последици щеше да се лежи зад решетките от 2 до 6 години и да се плаща глоба от 3000 до 8000 лв.
Макар че безобразните законови промени бяха спрени, те бяха одобрени в правната комисия. И вероятно куп депутати съжаляват, че журналистите са „помилвани“. Идеята за въвеждането на подобни наказания за медиите показва пълното самозабравяне на управниците, които търсят пореден ход да крият далаверите и кражбите си. Ако е засегнат личният им живот, те и сега могат да завеждат дела. Друго е обаче законът да им отреди роля на недосегаеми. Ако той беше приет, куп измами на депутати и министри, в които са замесени близки и роднини, щяха да бъдат потулени. Никой нямаше да разбере, че любовниците и съпругите им получават скъпи подаръци, купени с пари на данъкоплатците. Нямаше да научи за луксозни къщи, вили и воаяжи, защото всичко щеше да мине под графата личен живот.
Същият Слави Трифонов, който иска да прокара мракобесния закон, години наред се занимаваше непристойно с личния ми живот в своето предаване, заради което го осъдих. Защо той може да се гаври с хората, а журналистите да мълчат за неговите и на колегите му безобразия? Това не е двоен аршин. Безобразна наглост е.
Със сигурност броят на политиците, които трябва да влязат в затвора, е много по-голям от прегрешилите журналисти. И докато някои от първите не влязат зад решетките, нищо няма да се промени към по-добро.
Грешниците са всеизвестни. Но си живеят живота. Защото ги търпим.