Любослав КОСТОВ*
Преди няколко дена работодателите отново извадиха калкулаторите, за да пресметнат колко ни струва почитта. Твърдят, че един почивен ден в повече щял да струва на бюджета между 90 и 120 млн. евро. Първо, колеги от бизнеса, икономиката не е линеен процес от XIX век, в който производството зависи единствено от броя часове, прекарани пред машината. Съвременната икономика зависи от мотивацията, здравето и възстановяването на работника. Преумореният работник е неефективен работник. България и в момента е сред страните с най-дълго работно време в ЕС и най-нисък БВП на глава от населението. Очевидно е, че проблемът ни не е в „почивните дни“, а в ниските нива на технологично обновяване и в това, че капиталът все още вижда в човека „разход“, а не „актив“. Тези около 100 млн. евро „загуби“ са виртуални, те не изчезват, те се преразпределят в потребление, туризъм и вътрешен пазар през тези същите дни.
Второ, да претегляш саможертвата на героите от Априлското въстание в „пропуснати ползи“ е, меко казано, цинично. Април 1876 г. не беше бизнес проект. Той беше акт на върховна икономическа и човешка саможертва. Онези занаятчии и селяни подпалиха собствените си дюкяни и къщи, целия си натрупан капитал, за да купят свободата ни. Когато държавата предлага 20 април да бъде официален празник, тя не ни дава „просто почивка“. Тя ни дава време да спрем, да заведем децата си в Копривщица, Панагюрище или Батак и да им обясним, че има ценности, които не влизат в таблиците. Че българската нация съществува днес, защото някой някога е решил да работи „по-малко“ за султана и „повече“ за историята.
Трето, правенето на бизнес чрез експлоатация на свободното време на хората е модел, който издиша. Настояването да се отмени „автоматичният почивен понеделник“ е опит за кражба на малкото останало време за семейство и почивка. Доходите не растат от стоене в офиса до полунощ. Доходите растат, когато трудът е уважаван, когато социалният диалог е честен и когато печалбите се споделят справедливо, а не се трупат само в едната страна на везната.
Няма да станем по-богати, ако забравим кои сме. Няма да станем по-богати, ако превърнем държавата в хангар, в който почивката е престъпление срещу БВП. Защото народ без памет и работници без почивка не строят икономика. Те строят задънена улица.
* Авторът е вицепрезидент и главен икономист на КНСБ