Новото президентство в Полша вещае драма на вътрешната и международната политическа сцена. Карол Навроцки встъпва в длъжност, вече спечелил първи сблъсъци с управляващата коалиция на премиера Доналд Туск. Решаващите битки обаче предстоят и най-вероятно ще засегнат целия ЕС. Унгарският премиер Виктор Орбан неслучайно изтъкна пред полска телевизия, че с колективни усилия патриотичните лидери от V4 (Вишеградската четворка, включваща Чехия и Словакия) могат да блокират предлагания от Урсула фон дер Лайен бюджет за 2028–2034 г.
Полша е пета сила в Евросъюза икономически, демографски и териториално, наш партньор в НАТО и „Три морета“. Стратегическата тежест на страната се допълва от близките връзки със САЩ. 42-годишният Навроцки е привърженик на Доналд Тръмп, в предизборната си кампания посети Белия дом и занапред ще има важна роля в напрегнатите отношения между Вашингтон и Брюксел.
Основателни са тревогите, че Полша отваря нова глава в трудното съжителство между проевропейското правителство на Туск и консервативен държавен глава. Полагайки клетва на 6 август, Карол Навроцки поема поста от изкаралия два мандата Анджей Дуда – също подкрепян от дясната партия „Право и справедливост“.
Минималната победа (50,9%) за историка Навроцки над фаворизирания Рафал Тшасковски в балотажа на 1 юни илюстрира обществената поляризация и се възприе като сериозен удар срещу управляващата от декември 2023 коалиция. По всичко личи, че противоречията между Туск и Дуда ще ескалират с новия президент.
Либералите оспорваха изборния резултат, но на 1 юли Върховният съд го потвърди. Последваха словесни престрелки. Премиерът Туск заяви, че очаква спънки от Навроцки, но няма да допусне разпад на 4-партийната коалиция.
Напрежението започва от властовите правомощия. В Полша президентът влияе основно върху външната политика и отбраната, но има право на законодателни инициативи и вето. Туск предупреди: „Вътрешните и външните политики са от компетенциите на министерския съвет и казвам това на господин Навроцки, за да го запомни добре. Това е и ще бъде моя отговорност“.
Навроцки нарича Туск най-лошия премиер на страната от 1989 г. насам и обещава да притисне правителството с парламентарни инициативи по фискалната и селскостопанската политика.
Надеждите на редица анализатори, че двата лагера ще избегнат остра конфронтация при оставащи две години до редовния парламентарен вот, изглеждат прекалено оптимистични. Предпоставките за конфликт и извънредни избори са налице. Социологическо проучване дни преди инаугурацията на Навроцки отчете, че 48,6% от анкетираните искат оставката на Туск.
Липсата на политически опит изобщо не разколебава Навроцки за предстоящите битки с обиграния Туск. Новият президент ще бъде по-неудобен от предшественика си Дуда по линия на войната. В предизборната си кампания Навроцки се обяви против членство на Украйна в НАТО, упрекна Киев в неблагодарност за полската подкрепа и взе под прицел милионите украински бежанци. Все пак миналата седмица той разговаря по телефона с Володимир Зеленски и обеща лична среща за обсъждане на двустранното сътрудничество.
В отношението си към Русия и Путин новият полски президент се отличава коренно от унгареца Орбан, но имат сходни виждания за европейските ангажименти към Украйна. Навроцки имитира Тръмп с концепцията „Полша на първо място“, тоест споделя критиките на суверенистите в Европарламента.
Орбан нарече „украински“ предложения от Урсула фон дер Лайен нов 7-годишен бюджет, защото 30% от общата сума 2 трилиона евро ще отиде за Киев директно или чрез поемане на дългове от европейците.
Унгарският премиер предупреждава, че опитите за форсирано членство на Украйна в ЕС приближават Централна и Източна Европа към конфликта: „Ако приемем Украйна, приемаме войната“. Орбан вижда спасението така: в Унгария предстоят избори следващия април, Полша върви към връщане на властта в ръцете на Качински и Моравецки, в Чехия Бабиш ще се завърне като премиер още през октомври, в Словакия управлението на Фицо е стабилно. „Тогава ние четирите като Вишеградска група ще бъдем способни да спрем откачените идеи“, смята Орбан и добавя, че възраждане на кооперацията във V4 ще направи Централна Европа противотежест срещу доминацията на Германия и Франция в европейските дела.
Въпросният план може да изглежда пожелателен, но едно е сигурно – развоят в Полша ще се отрази върху огромна част от Стария континент.
Теодор ЦЕКОВ