НИКОЛА ХРИСТОВ
Напрежение и размяна на реплики между депутати и магистрати белязаха вчерашното обществено обсъждане на Закона изменение и допълнения (ЗИД) на Конституцията в ресорната парламентарна комисия. Нейният председател Радомир Чолаков изтъкна, че в последните 10 години Народното събрание е било конфронтирано с непрекъснати призиви за промяна на основния закон, но когато се е стигнало до възможност за нейното осъществяване ведомствата от съдебната власт не са подготвени с конкретни текстове.
„В крайна сметка всички становища, които чуваме са, без да се засягате, на корпоративния интерес, който имат отделните организации на съдиите, прокурорите, следователите и адвокатурата. Тук обаче говорил за държавен интерес и би следвало да има по-отговорен подход в тази посока“, каза Чолаков, който е депутат от ГЕРБ-СДС.
Проектът за промени в Конституцията претърпя най-сериозни критики от председателя на Съюза на юристите Владислав Славов. „Нашата позиция е ясна от самото начало. Тя е по-скоро обръщение: Оттеглете този проект, защото той е противоконституционен“. От него не става ясно какви точно са целите на тези промени. Споменава се от колегите, че се търси отчетност и независимост на прокуратурата, но ние в крайна сметка искаме да бъде и ефективна. Трябва да се направи анализ какво не се случи след реформите, които веме повече от 30 години се правят, за да не видим резултатите, които искаме. След това да си поставим ясни цели, какво искаме да направим. От проектът не става ясво какви са те. Не виждам как чрез него ще се намали политическото влияние върху прокуратурата. Тя е изолирана и в момента. Взима решенията си с единодушие“, коментира Славов. Той бе подкрепен и от представителя на „Възраждане“ в парламентарната комисия Златан Златанов.
„Защо не допуснем, че депутатите сме почтени хора. Не сме членове на организирани престъпни групи“, обяви председателят на комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков, след като и от Асоциацията на прокурорите изразиха, че се чувстват обект на политическо вмешателство заради по-голямата парламентарна квота в предложения бъдещ Висш прокурорски съвет (ВПС), който заедно с Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да подели функциите на настоящия пленум на ВСС.
„Как съдебната власт произтича от народа? Къде и записано, че присъдите се произнасят в „Името на народа“, както е прието? Ще започнете ли да ги произнасяте в Името на независимата съдебна власт?“, коментира още Чолаков по време на заседанието.
„Същото се отнася и за нас. А това, че имало калпави главни прокурори, не означава, че всички следващи ще са такива“, контрира зам.-главния прокурор Мария Павлова.
Съгласие
Представителите на съдиите, прокурорите, следствието и адвокатурата, които участваха в обсъждането отчетоха, че дискусията е ползотворна и се аргументираха с това, че в крайна сметка са излезли с общи позиции по доста въпроси. Министърът на правосъдието Атанас Славов обобщи по кои теми в крайна сметка има консенсус, след като са били изслушани професионалните становища. Той подкрепи съдия Галина Захарова от Върховния касационен съд (ВКС) за редакция в чл. 117, ал. 2 на основния закон, за да бъде записано, че „Съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът“. Този член обаче не е в обхвата на вече внесения проект за ЗИД. Въпреки това министър Славов обяви и че е редно текстът да бъде допълнен и с това, че „прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт“.
Налице е и единомислие относно това, че за да има баланс в разделението на властите, президентът ще продължи да легитимира изборът на председателите на ВКС и Върховния административен съд (ВАС) и ще се запази действащият модел те да се назначават с указ на държавния глава.
„По отношение на разпределението на квотите във Висшия съдебен съвет (ВСС) плътно ще се следва позицията на Венецианската комисия, която подкрепя напълно предложеното разпределение. Важно е да се добави към изискванията за избор на техните членове, че те ще са „доказано политически независими и неутрални“. Конкретните постановки, определящи тези категории, ще бъдат развити в Закона за съдебната власт“, каза още министър Славов и разясни, че ще се предвиди антиблокиращ механизъм и при две неуспешни гласувания с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, членовете от парламентарната квота на ВСС и Висщия прокурорски съвет (ВПС) ще могат да се избират със 140 гласа от общо 240-те.
Общи заседания
В министерството на правосъдието приемат и необходимостта за сътрудничество между съдийския и прокурорския съвет, които ще заменят настоящия пленум на ВСС. Тези съвместни заседания в присъствието на министъра на правосъдието по конкретни въпроси ще обсъждат въпроси, свързани с финансирането, имуществото и методиката за подготовка на кадри. Тази форма на взаимодействие между бъдещите висши съвети на съдиите и прокурорите обаче няма да е самостоятелен орган на съдебната власт.
„Не бива да има нов тип пленум, който чрез закони да обрасне с всевъзможни правомощия, както се получи“, коментира министър Славов. Той подкрепи и становището на адвокатурата да има представители в двата съвета, които да бъдат предлагани в парламентарната квота. „Това трябва да е институционализиран процес и да има механизъм, по който адвокатурата да прави своите номинации“, уточни Славов.
Вижте запис от цялото заседание на Комисията по конституционни въпроси (28.11.2023)!
