Властта и моралът са трудни за съчетаване за хора може би с добро образование, но с неизграден нравствен компас
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
„Тази сграда е френското посолство. От тук тръгна всичко… Всичко, което е сега, започва от тук… През януари ’89 г. тук бяха поканени за среща с президента Франсоа Митеран подбрани интелектуалци, уж дисиденти… То дисиденти нямаше, но тези бяха малко по-смели… Беше подготовка за сваляне на комунистическия режим…“.
Три поколения бавно вървят по „Оборище“ на Цветница, наслаждавайки се на светлия ден. Бащата на семейството дава урок по съвременна история. Децата слушат мълчаливо. Не дочаках да стане разговор по темата и ги задминах. Франция продължава да бъде до голяма степен демократичният лидер на Европа. Президентът Макрон обаче смята, че разполагането на ядрени оръжия на територията на Полша може да унищожи Европа. Полският президент Анджей Дуда пък иска ядрено въоръжаване на Полша. След излизането на Великобритания от ЕС Франция е единствената държава в съюза, която разполага с ядрено оръжие. В реч пред студенти от Сорбоната Макрон е предложил дебат по темата, наблягайки върху това, че Русия е заплаха за съществуването на Европа. Ако Франсоа Митеран беше жив, може би щеше да се чувства като хамстер в клетка. 35 години по-късно Западът и Русия са врагове на ново ниво. И отново се говори за ядрено въоръжаване.
Вчера на една голяма маса събрани от приятели по случай светлия празник, седяхме група бумъри, както наричат в Америка хората, родени през 60-те. Лекари, адвокати, художници, историци, интелектуалци, живели половината си живот в комунизъм, другата половина в демокрация. Умората от политическите процеси в България пролича във всеки. Нямаше обаче нито един човек, подкрепящ Русия. Не обсъждахме конкретни български политици, защото се оказа, че всички сме стигнали до такова ниво на отвращение, че единственото, което искаме, на което настояваме, е България да бъде член на НАТО и ЕС. Другите свинщини на политическата класа ще преглътнем, само и само България да не се върне към руската сфера на влияние. Доброто възпитание на компанията не ни позволи да обсъждаме поредното падение на участници в българската политика – фалшифицираните от Лена Бориславова подписи със съгласието на Кирил Петков. Мълчахме от неудобство, срам, които не би трябвало да са наши. Трудно е да обсъждаш позорното поведение на млади хора, която биха могли да ти бъдат деца. Ние възпитахме децата си, че властта е мръсно занимание, без истински да подозираме до каква степен тя има способност да окарикатури участващите в нея. В миналото, комунистическо или не, подобни неща сигурно са се случвали, но задкулисно. Сега благодарение на социалните мрежи процесите на разкриване и разпространяване на нечий морален, престъпен провал са светкавични. В крайна сметка възпитахме отлично децата ни, които успяват навсякъде, но не пожелахме да допуснем те да си цапат ръцете с управлението на България. Тези, които са позволили и позволяват, явно не седят на „нашата маса“, най-фигуративно казано.
Младостта е лекомислена, а властта наркотик. Желанието да я притежаваш е описано в безброй книги, пиеси и филми като една от най-добрите възможности за човешки провал. Моралният казус с фалшифицираните подписи е това – морален. Властта и моралът са трудни за съчетаване за хора може би с добро образование, но с неизграден морален компас. Ясно е, че такава „грешка“ няма как да бъде простена на Бориславова и Петков, което не прави по-лесна констатацията, че у почти всеки, който се докосне до българската политика, априори има нещо некачествено. Той е изначално неморален, лъжлив, безскрупулен, арогантен и в крайна сметка недостоен да разполага с българския народ.
В този конкретен провал тъжното е, че една млада жена е използвана като средство за вкарването на един мъж в политиката. Тя, разбира се, не е идиот, нито необразована, за да не знае какви биха могли да бъдат последиците за нея при разкриване на фалшифициране на подписи от нейна страна, особено като адвокат. Особено като адвокат! Махаме „жена“ и остава скандалното заглавие „Адвокат фалшифицира подписи“. Интелигентността и моралът нямат пол. Но защо никога не е обратното? Кирил Петков да беше фалшифицирал подписи, за да може Лена Бориславова да влезе в голямата политика. Досега не сме били свидетели на подобна жертвоготовност от мъж към жена. Нищо не оневинява Бориславова и Петков. Те повече нямат място в политиката. Дали са „сготвени“ или не, няма значение. „Бивол“ са добри, когато сготвят Борисов и Пеевски, но лоши, когато сготвят Лена и Киро. Всичко това е страшно жалко, защото ГЕРБ и ДПС не може и не бива да управляват България без силен и морално по-неуязвим политически опонент. Надеждите бяха, че тези млади хора ще бъдат точно това. Харвард дава образование, но не възпитава. Университетът не може да замести родителите. А адвокатската професия изисква строг, дисциплиниран професионализъм, който се изразява в едно-единствено правило – строго спазване на закона. Единствената възможност за гъвкавост на един юрист, който участва активно в управлението на държава, ако не с конкретен пост, то с непрекъснати интервюта от най-големите медии тук, е да намира вратички в закона, през които да прокарва решенията и поведението на политиците, с които работи. Друга възможност е недопустима. В Америка Лена Бориславова не само би била изхвърлена от политиката, но и би загубила правото си да бъде адвокат.
Тук не е Америка. И все пак, независимо кой влиза или излиза от българската политика, надеждите и твърдите желания на „нашата маса“ остават НАТО и ЕС. Личностите, останали непоклатими в политическата игра, са спорни и с много по-големи прегрешения от тези на „Киро и Лена“. Това е повод симпатизантите на тази комична двойка да искат да си затворим очите за всяка глупост, която тя съучастнически извършва. Стигна се обаче до предел. Фалшифицирането на подписи е абсурдно с ниската си интелигентност и безскрупулност, действие, напълно подценило личностите на хората, чиито подписи фалшифицира. То е точно толкова неприемливо и разкриващо, колкото кандидатурата на Елена Йончева за евродепутат от листата на ДПС. Можем да бъдем лъгани, приели сме, че лъжата е част от ежедневието ни, дори се съгласихме, че без лъжи не може, но ни остава правото да се дивим на способността на разни хора да ни изненадват с двойните си стандарти. Бориш се с корупцията и Бойко Борисов, но не плащаш данъци. Водиш се журналист. Както Бориславова се води адвокат. Публична девалвация на тези професии. Ужасен пример за младите. Ако си затворим очите за фалшифицирането на тези подписи, какво показваме на младите българи? Че целта оправдава средствата? Това не е нищо ново, разбира се, но досега се правеше по-прикрито. Имаше някакво старание – а и ум, липса на глупост, интелигентност, какво друго?! – да не става лесно публично достояние. Да не ни се дава възможност да пишем такива текстове. Да се правят сериозни журналистически разследвания, а не да се дават изключително лесни, като за хора с умствен дефицит поводи за политическо тричане. Жалко. Но дори и тези хора да отпаднат от политическата сцена, за да върнат предишните или да дойдат следващите, „нашата маса“ няма да отстъпи от изискването НАТО и ЕС. Точка. Ние не можем да запорираме сметки, нито да не даваме визи като санкциите „Магнитски“, но със слово и социални мрежи няма да отстъпим от правото си да бъдем европейци, да сме съюзници с Франция, Великобритания, Америка. Тук повече никога няма да бъде вариант на руска република.