Престоят на Младен Кръстаич начело на футболните национали се изчерпа от смисъл, но не от съдържание. 49-годишният сърбин свърши нещо непосилно за български треньор. Радикално и безкомпромисно подмлади отбора като дори „изкопа“ потомци на емигранти (един чака паспорт). Ще е нечестно да отречем наличието на фундамент. В момчетата има хляб и положителен подход. Липсва обаче най-важното.
За жалост на Кръстаич, в треньорската професия времето е кът и оценката се определя от цифрите на таблото. Тези на Младен са меко казано негативни. Той твърде бавно сглоби селекция и се оказва неспособен за прехода към резултати. След началния импулс с успех във враждебно Скопие и още две победи, летвата на очакванията се вдигна за европейските квалификации, но отборът не издържа на напрежението.
Да те надвият или надхитрят Унгария, Сърбия, Черна гора е обяснимо, понякога и с късмет. Да играеш 75 минути с човек повече за 1:1 в Литва, а сетне в София да си изкараш глупав червен картон и да паднеш 0:2 – това вече е непростимо.
Кръстаич пое поста с идеята да изгради млад, енергичен и амбициозен отбор, който до 2-3 години да стане конкурентен на силните. Изглеждаше подходящ – със самочувствие на успешен футболист и амбиции да се развива като треньор, нито либерален, нито твърде строг и ретро за специфичния манталитет на младото поколение.
За 16 месеца тимът явно задълба в рутинност, приличаща на затворен кръг. Треньорът говори едно и също, играчите повтарят грешките мач след мач. Опитните лидери Десподов, Делев, Чочев защитават Кръстаич, поемат вина за резултатите и определено показват ангажираност, а не апатия. Отборът демонстрира хъс, но в ключови моменти губи концентрация и дисциплина.
Дали грешката е в треньора, или момчетата страдат от хиперактивност с дефицит на вниманието, може да каже само свидетел на тренировките. Техническият директор Георги Иванов твърди, че Младен работи добре, а играчите невинаги изпълняват указанията му. Факт е, че Кръстаич никога не обвини своите възпитаници: „Критиките – към мен, за играчите – само подкрепа“. Преди злополуката с Литва той изтъкна, че работата на щаба е да стабилизира психологически отбора, момчетата не бива да се затормозяват с мисли и поддават на емоции. На терена лъснаха нерви и хаос. Кръстаич призна, че отборът играл с напрежение и на моменти уплашено. Това означава, че той няма контрол.
И децата знаят, че нямаме изпълнители в силни отбори. Капитанът прави трансфер в ПАОК (Солун), основни халфове са резерви английската втора дивизия и лигата на САЩ, защитниците се лутат и борят за изява из второто ниво в Италия. Затова е досадно Кръстаич да ни убеждава, че такава е реалността и по-добри играчи нямаме. Изискванията тласкат към прогрес. В този смисъл е хубаво, а не глупаво българският запалянко да има високи очаквания, въпреки че големите успехи отлежаха четвърт век, а последното участие на голям форум беше преди 20 години.
Сърбинът започна работа с акцент върху патриотизма и сякаш завършва така: „Ние на Балканите сме хора на крайностите – или вдигаме до небето, или закопаваме в земята. Най-важно не е дали аз ще остана, а момчетата да бъдат подкрепени. И друг път съм бил в тежки ситуации. Ако не се вдигнете, значи нямате характер. За мен най-важна подкрепа е тази от футболистите, те са лакмусът за работата на един треньор. Сега не е момент да говоря за най-големия проблем, за да не звучи като оправдание. Сравнете със Сърбия и Хърватия колко чужденци играят в техните първенства.
Ако в българското не играят българи, по-добре да го закрием. Аз се чувствам като българин. Трябва да се грижим за своите деца. И не би трябвало аз да уреждам български паспорти за тях. Ако тази тенденция продължи, вас скоро няма да ви има“.
Покрай осемте мача без победа мнозина искат уволнение на сърбина и то се смята за сигурно. Без да е оправдание, в последните три години България имаше още две такива серии.
Наследството на Кръстаич е скромно и все пак е нещо пред алтернатива с някой конформист, който само ще угажда. По-тревожно е, че в БФС изглеждат изчерпани откъм идеи. Пробваха много треньори, остана един Илиан Илиев неупотребен. Ще продължат ли с такива, които да се учат в крачка? Генерално кадровият дефицит идва от основата на пирамидата, а БФС не прави достатъчно да я разшири.
Упорство в грешките
Дефицитите на Кръстаич са очевидни –от скромния треньорски опит, неспирните експерименти със състава, липсата на тактическа гъвкавост до рецидивите с голове в последните минути и от неуредици след корнери. Чашата преля от упорството в повтарянето на грешките. Сякаш на инат сърбинът настоява да докаже, че идеите му са гениални. Най-фрапиращите се оказаха фатални и срещу Литва. В Черна гора изглеждаше, че Кръстаич най-сетне се отказал да налага халфа Илия Груев като ляв вътрешен защитник. Сега пак го пусна отзад. Груев не е силен с глава, изкара една висока топка в корнер и после изпусна човека си да вкара отблизо за 0:1.
Друг проблем е Марин Петков. В „Левски“ от години не могат да му намерят точна позиция и го пускат за малко минути като резерва. Той се чувства най-добре като крило, но за Кръстаич е титулярен ляв халф-бек. Неумението да играе защитник често носи бели. Двамата халф-бекове на Литва изнесоха показно в София. Десният лесно размина Марин и центрира на левия за втория гол.
Кръстаич може да си вземе бележка от коментара на литовския треньор Янкаускас: „Имаме традиция да тренираме възможни ситуации за развоя на мачовете. Например, ако получим червен картон кой коя позиция заема, или ако противникът остане в намален състав. В София имахме късмета да бъдем с човек повече, но по-важно е да знаеш как да реализираш предимството“.
Нашият тим определено не знае, защото и в Подгорица игра 11 срещу 10 над половин час, а допусна гол в последния момент.
Кралица на драмата
Селекционерът на младежките национали Александър Димитров показа, че е рано да бъде смятан за естествен наследник на поста в „А“ отбора. 47-годишният специалист демонстрира след мача с Германия (2:3), че има накъде да узрява като темперамент. Без сериозна причина, вероятно под адреналин от приличния резултат срещу силен противник, Димитров се изяви като личност, каквато в англоезичния свят наричат Drama Queen. Този типаж опитва да е център на внимание като реагира свръхдраматично на дреболии. Нещо подобно на нашенското „прави от мухата слон“, но с добавка – преекспонира своите проблеми и неглижира чуждите.
Димитров изригна срещу тези, които критикуват вратаря Пламен Андреев за зачестилите фатални грешки и се оплака, че някои хора пречат на младежкия тим. После уточни, че го боли, защото Кръстаич не пуснал Марин Петков да играе в тима до 21 г. На другия ден призна, че след преспиване емоциите са други и няма проблем със сърбина.
Димитров натрупа треньорски опит в последните 15 години предимно при юношите и младежите на България, но няма успехи в мъжкия клубен футбол. БФС методично и търпеливо го развива, затова от близо три години е спряган за „А“ отбора. Сега също е вариант, редом с Илия Груев-старши.
