Милена Фучеджиева
И в този текст ще продължим казуса с обидите на Радостин Василев към Наталия Киселова, но от една друга гледна точка, която никой не коментира никъде. Василев е ясен. Той е груб простак, за когото може да се каже: „Ти па си много убав“. В България всеки мъж на средна възраст, който не е оплешивяващ, се смята за хубав. Това е трагичната истина, с която не искаме да обиждаме никого. Просто, изглежда, такъв е генът по тези земи.
Липсата на коса не означава липса на интелигентност, както и наличието на коса не е признак на интелигентност. И така, г-жа Киселова изведнъж се оказа в ситуация, в която не само не й се извиниха публично за обидата, а и обиждащият я се превърна в неин заместник, нейна дясна ръка. Тази ситуация е недопустима от гледната точка на жена с достойнство. Първото най-недопустимо нещо е такъв човек да стане заместник- председател на Народното събрание, а второто, за което никой не говори, е липсата на достойнство на жената, която приема безропотно да бъде поставена в тази позиция. В името на какво? На стабилността на държавата? Държавата не би станала по-нестабилна, ако Киселова обяви, че тя не приема да й бъде назначен Василев като заместник, ако не получи публично извинение за грубостта.
Ако примерът с недопустимото поведение на Василев към жена и към шеф на най-важната институция в България е лош за обществото, то какъв пример дава Наталия Киселова с поведението си на човек, „опрощаващ“ всичко? Нито му е майка, нито му е съпруга, нито любовница. Това са трите всеопрощаващи категории. Тя показва на българските жени от най-високата си позиция, че един мъж може да те нарича „маймуна“ и „много грозна“, а ти да се правиш, че нищо не е станало, защото властта е сладка. Явно е много сладка, за да преглъща и премълчава публично назначението му след такива грозни обиди. И това е не по-малко отблъскващо от поведението на Василев.
Г-жа Киселова демонстрира на българските жени, че могат да бъдат безобразно нагрубявани дори публично, и от това да не последва нищо от нейна страна. И наистина смайваща е липсата на реакции в социалните мрежи спрямо нейното „благородно“ мълчание. Нищо благородно няма в публичното приемане, че Радостин Василев ще е неин заместник-председател. Има само доказателство, че властта притъпява рефлексите на нормалния човек и в крайна сметка корумпира. И някой ден, ако падне това правителство, г-жа Киселова може да бъде кандидат за министър-председател. Нали това беше целта на нейното назначение. Една жена публично приела всичко, което й набутват в гърлото. Надяваме се да не се е отказала да съди Василев. Или да не са я отказали. Това поне малко ще изчисти достойнството й, а и ще даде пример на българските момичета и жени, че не могат да бъдат мачкани безнаказано. Макар и примерът да е точно обратното. Българските мъже видяха, че могат да обиждат грубо жени и това никак не пречи да „растат в кариерата“. Някои читатели ще кажат, че това е буря в чаша вода. В цивилизования свят не е. Пишем от негова гледна точка, макар и да се намираме в България в момента. Много добър пример за достойно поведение е отпорът, който новият канадски министър-председател даде на Доналд Тръмп и обяви, че с приятелството между Канада и САЩ е приключено. Съответно Тръмп смекчи тона.
С идването на Тръмп на власт станахме свидетели на всякакви странни и безпрецедентни ситуации, които със сигурност действат „вдъхновяващо“ на хората без възпитание и принципи. Наскоро Джей Ди Ванс и жена му Уша бяха публично и заслужено унизени от Гренландия. Беше им показано, че не са добре дошли, отказвайки им разни разходки из Нуук, столицата на най-големия остров в света, които г-жа Ванс си беше насрочила, и им се наложи да стоят затворени в американската база. След което президентът Тръмп обяви, че Гренландия ще бъде „придобита“. Всички се чудим какво е това маниакално желание за присъединяване на Гренландия към САЩ.
Тя е на практика колонизирана от Дания, въпреки че като територия е част от континента Северна Америка не само географски, но и етнически. Като автономна държава, тя е част от Дания от 1721 г. Гренландия се стреми към автономия не само от Америка, но и от Дания. Новите външнополитически амбиции на Гренландия са изложени в документ, наречен „Гренландия в света – нищо за нас без нас. Стратегия за външна политика, сигурност и отбрана 2024–2033 г.“ Преди 3–4 години във Фейсбук се появи едно впечатляващо видео, което така и не се разбра кой го е произвел. В него се обясняваше, че САЩ са много изостанали в покоряването на Арктика спрямо, на първо място, китайците, и на второ – руснаците. Бяха показани новопостроени китайски и руски ледоразбивачи, докато за Америка се каза, че има само два такива стари кораба и строи още един. Видеото обясняваше, че Арктика се превръща в ценна плячка за ресурси и ценни минерали и американците не са в състояние да се борят за тях, защото са много изостанали в строежа на ледоразбивачи спрямо Китай и Русия. Видеото беше на американски английски, но с неясен произход и цел.
Сега, от гледна точка на случващото се между Тръмп, Гренландия и Дания, става ясно, че той би искал да навакса загубеното спрямо китайския и руски враг. Интересното е, че самите гренландци биха искали да са истински независими, тоест да не зависят и от Дания, която налива в икономиката им всяка година 3,5 милиарда крони, без които те буквално не могат да съществуват. Гренландия е богата на ресурси, но въпреки промените в климата, разкриващ повече земя, освободена от лед, тя има нарастващи социални харчове, застаряващо население, нискоквалифицирана работна ръка и намаляващи печалби от риболов. През 2013 г. е гласуван Закон за минералните ресурси, който дава възможност да се копае широкомащабно. Гренландските политици смятат с основание, че това е начинът да постигнат самостоятелна икономика. Този закон им дава възможност да допуснат китайски компании на територията си и освобождава копаенето на уран.
Гренландия не може да се издържа сама въпреки все по-сериозното си отдалечаване от Дания. Експлоатацията на тези ресурси е напълно зависима от чуждестранни компании и китайците масирано са там, което създава нови проблеми. През 2013 г. Китай става наблюдаващ член на Арктическия съвет. Със Закона за проекти с голям мащаб Гренландия се опитва да си осигури някаква автономност в наемането на работници от чужди страни, докато опазва регулациите на околната среда, както и контрола и безопасността над ценните минерали и водите. Китай обаче има геостратегически цели, които могат да бъдат достигнати чрез експлоатацията на минералите на Гренландия. С допускането на 5000 китайци като работна ръка срещу само 17 000 жители на Нуук, се оказва, че културните различия стават проблем и застрашават гренландската идентичност. Изглежда, че опазването на традиционния начин на живот и биоразнообразието са проблем с допускането на толкова много китайци на гренландска територия. И все пак те са ги допуснали в името на икономическата си независимост, а за Китай това е добре дошло в контекста на стратегическите му геополитически амбиции. Там няма никакви американски компании, нито американски работници, макар и като територия Гренландия да е част от Северна Америка. Тоест американските интереси в Арктика са напълно несъществуващи на този етап благодарение на незаинтересоваността и в крайна сметка неадекватността на досегашните американски политици. Разбира се, тонът и липсата на разбиране на дипломацията на правителството на Тръмп са видимо неправилни като подход, но целите са ясни и резонни – не може Гренландия да бъде подарена на Китай. Промените в климата разкриват нови територии за печалба и разширение. Лошото е, че непремереният речник, незачитането на желанията на местното население, което не иска да е част от Дания, а Америка, за разлика от китайците, е изпуснала момента да му предложи компаниите си, които да експлоатират ресурси, не предизвикват желание в гренландците да станат изведнъж американци. Интересен геополитически сюжет, който ще наблюдаваме в развитие.
