През последните няколко десетилетия движенията за защита на природата се превърнаха в своеобразна тотална политика на планетата. Нещо повече – природозащитниците намериха свое място в управленските елити на множество държави, а протестите, сигнализиращи за екологичната катастрофа, пред която сме изправени, се превърнаха във всекидневие.
Глобалното затопляне, в което всеки сам избира дали да вярва или не, все повече като че ли ни припомня за идващата заплаха. Така наречените природни катаклизми всякога се изправят срещу ни, за да ни припомнят колко малки сме в усилията си да опитомим силата на природата, колкото и да си мислим, че нямаме естествени врагове освен самите себе си.
А тя – природата, съвсем естествено, всякога е вълнувала умовете на художниците и е оставяла своите отпечатъци в творчеството на човека. Днес рефлексията на визуалните артисти към екологичните проблеми се е обособила в творческа тема, дала повод за подреждането на не една и две изложби. Тъкмо подобна изложба бе подредена в триъгълната кула, филиал на Регионален исторически музей в София.
„Естествено пространство“ е част от културната програма на австрийското посолство в София и с нея за пореден път се поставя акцент върху съпоставката в работата на австрийски и български творци.
Експозицията, както уточняват от екипа на посолството, представя творбите на 16 австрийски и български художници от сдружението Кunstaraumarkade в град Мьодлинг и е посветена на особено важна, актуална и гореща тема днес – предлага импулси за размисъл и повдига въпроси: какво е отношението ни към природата, как можем да влезем в нова връзка с нея в ерата на изкуствен интелект и разширена реалност, какви трябва да бъдат бъдещите модели на действителността, така че ние, хората, да водим достоен живот, като зачитаме достойнството на природата и всички живи същества.
Какви възможности имат художниците да използват своята художествена работа, за да помогнат за привеждането на човешкото достойнство в хармония с достойнството на природата?
В „Естествено пространство“ са подредени творби на Хелга Смелка, Бабси Даум, Ингрид Гайер, Георг Лебцелтер, Хенриете Лайнфелнер, Лариса Леверенц, Олег и Людмила, Елена Панайотова, Бетина Патермо, Хавиер Перес Гил, Дарина Пеева, Марта Стаменов, Роберт Свобода, Герлинде Тума, Десислава Унгер, Флора Циметер. По думите на организаторите художествените изображения на природата винаги са заемали централно място в изкуството. Очарованието ѝ се крие в нейната противоречива двойственост: природата като място на копнеж по едно по библейски девствено, райско състояние, и в същото време като място на опасности и екстремни предизвикателства.
Творбите предразполагат към размисъл и ни приканват да преосмислим собственото си отношение към безценните естествени пространства. Да спрем, да възстановим природата като източник на сила и вдъхновение, да я осъзнаем като фундамент на собственото ни съществуване, е повелята на днешния ден.
Но творбите поставят и сериозните въпроси за отдалечаването ни от природата и неспособността ни да се възвърнем към нея. За всекидневните битки между стремежа ни към глобализация и вика за съхранение на собствената ни идентичност – битка, която най-често се случва върху територията тъкмо на природата. Уж в нейна защита, а резултатът като че ли е все в неин ущърб.
Към това препращат творбите на Роберт Свобода, Дарина Пеева, Десислава Унгер. Изложбата „Естествено пространство“ обаче е и повод за надежда, за вдъхновение за зрителя. Защото в работата си Марта Стаменов, Елена Панайотова, Флора Циметер отразяват нужния ни баланс в диалога ни с природата. Баланс всякога крехък, но със сигурност постижим, въпреки завоевателните ни и често абсолютно необмислени политики за живеене, влизащи в раздор с природата.
И да, без природата в дигиталната реалност можем – реалност, в която дигитализираме чувства, сексуални нагони, желания за успех. Реалност, в която животът ни може да бъде побран в един мегабайт информация от нули и единици. Реалност, от която обаче излезем ли, срещата с природата, с истински важните проявления на битието, става все по-плашеща и ни изправя пред ужаса, в който не можем да общуваме един с друг, а още по малко с нея – Природата.
