30.8 C
София
неделя, 14 юли 2024 г.

Наздраве! За здравето на народа! – от Калин Терзийски

Калин ТЕРЗИЙСКИ

Това не е покана за наливане на по още една чаша, за още едно „наздраве“, а леко солена, леко горчива и леко кисела история; но и с опит за сътворяване на лек оптимизъм. Моя история.

Ще започна с мое наблюдение, което на пръв поглед няма връзка с темата. То е: в медиите се пускат новини. И се коментират „актуални събития“. А под невинната дума „новина“ обикновено се разбира нещо, което е „спуснато отгоре“.
Или в съвремието – някак появило се изневиделица, наситило въздуха и етера, изместило всички други „събития“, наложено (от кого ли?) по брутален начин. Това е „новината на деня“ и точка! Писането и говоренето за „други неща“ е ирелевантно, тоест – приема се за несериозно.

Като ти е казано кое е „водеща новина“, журналисте клет, говори за нея и не ми философствай много! – Това е девиз в много от медиите.

Преди години, когато си другарувахме със стария Левчев, големия мъдрец (не забравяйте, като се сетите за неговото комунистическо минало, че и Езра Паунд е приятел с Мусолини), той обичаше да казва: Знай, млади приятелю, че „новина“ е всяко нещо, което се появи в общественото пространство и е било неизвестно дотогава на „широката общественост“. Примерно, ако се открие, че фараонът Аменхотеп е бил луд, и се съобщи в медиите – това ще е новина, въпреки че неговата лудост не се е случила сега, нали така?

В наше време обаче в медиите се говори и пише само за това, което е „определено за важно“. Кой определя „важните неща“? Защо новина е това, че полицейски служител е стрелял по момче, а не е новина това, че (да речем) в Хасковско един фермер е отгледал в последната година рекорден брой скални яребици – кеклици?
Новините в сегашния им вид изглеждат като елементарна, но целенасочена и злонамерена манипулация.

Защо журналистите „говорят само едно и също“? Защо във всеки даден момент във всяка отделна медия т.нар. „новини“ са едни и същи с тези в другите медии?
Може би просто защото в целия осеммилиарден свят се случват само тези неща, които са „нарочени за водещи новини“? Глупости на търкалета. В осеммилиардния ни свят, та дори и в шестмилионната ни родина всеки ден се „случват“ толкова много събития, достойни да се превърнат в новини, че е само въпрос на желание те наистина да „станат новини“. Новина, скъпи приятели, е това, което ни кажат, че е новина! Въпросът е кой ни го казва и какви намерения има той.

И така. Сега – за здравето на народа.

Мен продължават да ме търсят хора със здравни проблеми, които са се отказали да търсят помощ от „системата“. Често – хора с психиатрични проблеми, и особено често – такива със зависимости. След издаването на романа ми „Алкохол“ аз станах „най-известният алкохолик в България“, както с възторг и умиление каза един пациент в Центъра по зависимости, когато гостувах там, за да поговоря за литература с лекарите и лекуващите се.

Преди месец към мен се обърна господин на моя възраст, беше намерил телефона ми в интернет. Той ми каза думи, които определено са трогателни, но в наше време не е модерно да се трогваш: „След като прочетох книгата ви, реших, че вие сте единственият човек, който може да ме разбере и да ми помогне“.
Естествено – алкохол. Господинът имаше обаче и сериозни неврологични проблеми, общото му здравословно състояние беше лошо. Сложен случай.

Аз, естествено, спрял отдавна да работя за „системата“, никога не си позволявам да „лекувам“. Просто давам съвети, окуражавам, давам ключови напътствия и най-често насочвам към лекар, който ми се струва най-подходящ за дадения човек. Не казвам „пациент“, още по-малко „случай“, защото това са дехуманизиращи, нечовешки думи, запомнете това, скъпи медици!

И от един месец аз се опитвам да помогна на този господин – той е безпомощен, слабоподвижен, със стара, болна майка, опитва се да спре алкохола, но това е чудовищно трудно – особено без сериозна медицинска помощ. А сериозна, именно сериозна и последователна медицинска помощ и грижа… нямаше кой да му даде!
В България е чутовен героизъм „да си уредиш лечение“! Господинът с алкохолния проблем беше за болнично лечение – категорично. Но аз – с моите поизтънели, но все още работещи връзки със „системата“ – за месец не успях да намеря лечебно заведение, което да склони да го приеме.

Навсякъде се оправдаваха, че е: отпускарски сезон (!), че е препълнено (!) (което май показва, че не е отпускарски сезон, поне болестите не са в отпуска), че не могат да приемат за лечение… чуйте сега внимателно вие, хора, и най-вече вие, медици – не могат да приемат човек, който е толкова зле! Нима човек трябва да е здрав, пъргав и в добра форма, за да го приемат на лечение, си казах аз.

Психиатричните клиники (тоест лекарите в тях) се оправдаваха, че човек с такъв сериозен неврологичен проблем… не е за при тях. А неврологичните отделения са оправдаваха, че проблемът му е психиатричен.

В този месец често ми се обаждаше и майката на този господин. Тя страдаше не по-малко от него. (И запомнете, некадърници такива, наричащи себе си лекари, които наричате такива хора с обидни думи като „пияни свине“ и „пияндета“ – болните от алкохолна болест страдат ужасно много, умират по ужасен начин и болестта им е по-тежка и смъртоносна от рак! А освен това би трябвало да знаете, че не са „си я причинили те сами“. И думите „те са си виновни“ са лаически, направо фашистки глупости!) Майката се разплакваше и ми казваше, че може би с оглед това, че той често говори за самоубийство, трябва да го настанят на задължително лечение.
Аз повдигах безсилно рамене – при алкохолната болест задължително лечение не може да се прилага, или поне процедурата е ужасяващо затруднена. Безизходица. Тогава се обадих на моя стар учител и голям приятел. Доктор Б. Той не е българин. Може би това го прави някак „по-особен в морално отношение“ – тоест по-морален.
Страшно се надявах на него. Знаех, че той не се отказва, че помага и в най-заплетени случаи. Тогава той освен уклончивите и изпълнени с безсилна горчивина думи ми каза следното: „Сегашното българско здравеопазване е най-нехуманното нещо на света. Ще плачат хората за социалистическото здравеопазване“.

Аз казах: „Не смея да говоря за това, защото колегите ми лекари ще ме изядат“.
А той ми каза: „А кой да говори тогава? Все едно. Това е огромна тема. Все пак прати ми твоя човек“.

Аз си помислих да му кажа, че този човек е просто предан мой читател, а не „мой човек“ в оня, стария пошъл смисъл.
Но не му казах. Всички сме „свой човек“ на всеки добър и безкористен, готов да помага.

А системата на здравеопазване в България трябва да бъде третирана като природно бедствие. И срещу нея да бъдат взети най-строги, крути мерки!

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини