Кристина ПАТРАШКОВА
Няма велик филм или театрална постановка, която да не е създадена от забележителен режисьор. Изключително важни са сценарият и пиесата, актьорската игра, музиката. Но без режисьор не става.
Това е сложна професия за хора с богати познания, необятно въображение, способни да откриват пластове в елементарния бит. Мъдреци, дарени с уникалния талант да разказват истории. Всеки по свой си начин.
Режисьорската професия у нас преживява истински упадък. Не че няма и добри примери, но тя е принизена до дейност, с която може да се захване почти всеки. Най-вече актьорите. Масово по-известните поставят на конвейер пиеси – при това не само елементарни комедии, но тежки класики. Привличат публика в салоните, защото имената им в афиша действат като магнит. В повечето случаи, освен че са режисьори, те се изявяват на сцената. Резултатите рядко са добри, защото режисьорският занаят изисква специални знания и дарба, която често няма нищо общо с майсторлъка да се превъплъщаваш. Актьорът-режисьор най-често изиграва пред колегите си представата за образа, но рядко може да направи задълбочен анализ на творбата, да извади дълбоко послание. Просто едните са учили за едно, другите за друго.
Разбира се, пазарът е свободен. Всеки може да прави каквото иска. То и актьори днес станаха всички – инфлуенсъри, чалга звезди, дневни и нощни красавици.
Няма чуждестранен режисьор, който да не оцени забележителната дарба на артистите ни. Но всички са категорични – добрите режисьори се броят на пръстите на едната ръка.
Полезно е всеки да си знае мястото и да се занимава с това, което може да прави най-добре. Не че този принцип действа в нашата държава. Девалвирането на режисьорската професия е също толкова опасно, колкото девалвацията на министри и депутати.
Не може всеки десети актьор у нас да е и режисьор. Ако ще е така, да се закрива специалността в НАТФИЗ. Макар че кой днес гледа дипломи и ценз. Колкото си по-необразован, толкова повече шансове да успееш.