Теодор ЦЕКОВ
Подмяната на европейците с пришълци от юг/изток вече не е конспиративна теория. Цифрите „крещят“ за остра нужда от милиони имигранти – в разрез с политическия завой към ограничения.
Лица на една монета са демографската криза, дефицитът на работници и външният наплив. Неглижирането на проблемите осигури възход на „крайнодесни, ксенофоби и популисти“.
Евросъюзът трудно ще се измъкне от спиралата на безконтролен прием, прескъпа неефективна интеграция, социално-икономически напрежения и насилие. Закъснелите мерки по затягане на границите и ремиграция (вкл. отказ или отмяна на бежански статус) се сблъскват с военни конфликти в Близкия изток и половин Африка.
Най-сложно ще е възстановяването на Украйна заради стотици хиляди жертви и милиони бегълци от войната. Актуалните данни сочат необходим „внос“ на 8,2 млн. работници. Президентът на украинската асоциация на компаниите по международно трудоустройство Василий Воскобойник цитира изчисления от агенциите към ООН и заключи: „Ние сме в демографска катастрофа. Или ще окуражаваме нашите жени да имат повече деца, което би рефлектирало върху трудовия пазар чак след 18-20 години, или трябва да търсим миграция от чужбина“.
За евентуални източници се спрягат държави и региони като Бангладеш, Индия, Непал, Северна Африка и Централна Азия, макар редица изследвания да доказват, че незападните имигранти са огромна нетна загуба на публични финанси в други европейски страни.
От дистанция десет месеца вече не звучи толкова скандално прогнозата на английския журналист Рахим Касам, че след 10–15 години Украйна ще е първата африканска нация в Европа. Въпросните 8 милиона биха означавали дял 20–25% неевропейско население.
Противоречието между по-строги имиграционни политики и нужда от вносна работна ръка касае повечето държави в ЕС. Италия, която пробва да отбие наплива през Средиземно море чрез финансиране на бежански център в Албания, сега е изправена пред обратен завой. На 8-9 юни предстои референдум за намаляване от 10 на 5 години задължителния престой на кандидати за гражданство. Премиерът Джорджа Мелони и заместникът Матео Салвини обяснимо са против, но третият партньор в дясната управленска коалиция и също вицепремиер Антонио Таяни не е толкова категоричен. Опозиционните сили и промигрантски организации предизвикаха вота като изпълниха изискването с над 500 000 подписа. Евентуална победа ще означава моментално натурализиране на 2,5 милиона чужденци и още милиони в близко бъдеще.
Идентичен конфликт между антимигрантски настроения и липси на трудовия пазар изпитват повечето водещи страни от ЕС. В Германия, Франция, Австрия успяха да сглобят „защитни стени“ срещу крайнодесните партии чрез коалиции от центъра до крайно ляво. Такива идейно несъвместими комбинации носят риск от катастрофа на следващи избори. Извънредно трудни са балансът и навигацията през икономически и бюджетни кризи, без да се тласне обедняващото население към национализъм и евроскептицизъм.
Обществените нагласи не отслабват, а се засилват поради спадащия жизнен стандарт и криминалните прояви на чужденци. Най-новото изследване в Австрия показва, че 81% от населението иска по-стриктни изисквания към имигрантите, включително замразяване (нулева квота) събирането на бежански семейства. 59% от анкетираните изразяват твърда подкрепа, 22% – умерена, а едва 12% са против. Рестриктивните мерки са популярни сред целия политически спектър и се тълкуват като утешителен жест към Партията на свободата, която спечели последните избори, но беше изолирана от властта чрез управленска коалиция на останалите партии.
Факторът, наклоняващ везните към неизбежен импорт на чужденци, е твърдият демографски курс към намаляване на населението. Според подробен нов анализ на ООН за глобалните перспективи, базиран върху раждаемост, смътност и миграционни тенденции, от 2025 до 2100 година континентът Европа ще загуби общо 152,2 милиона или 20% от своята популация.
Най-негативни за ЕС са процесите в Италия (минус 23,8 милиона/-40%), Полша (-18,8 млн./-49%), Испания (-14,8 млн./-31%), Германия (-13,1 млн./-16%) и на Балканите. Румъния върви към свиване с 8,1 млн., Гърция – 3,7 млн., България – 3,2 млн., Сърбия – 3 млн. В процентно изражение това означава към 40%, за България – минус 47%. Украйна ще се обезлюди с 24 млн., или 61%, Беларус – с 4,6 млн., или 52%, а Русия – минус 17,6 млн. или 12%. Единственият скромен плюс ще е в държави с демографски прираст от имиграция – Великобритания, Франция, Швеция, Швейцария, Монако, Люксембург, Лихтенщайн.
Ще се наложи масов внос на чужденци, ако Европа иска да запази икономиката и потреблението. Подмяната, доскоро определяна като конспиративна теория, няма да стане бързо и цялостно, но в дългосрочен план ще се случи постепенна промяна на генофонда.
