В разговорите си с художничката Стефанка Стойчева около подготовката на голямата й ретроспективна изложба преди година неведнъж споменавахме имената на нейни съученици в Националната академия – Андрей Даниел (1952–2020), Валентин Колев (1948–2023), Мими Добрева (1953), Николай Каранфилов (1951), Стефан Янев (1952), Стефка Аройо (1951). Едно от тях обаче се явяваше настойчиво с особено мелодичност – Милко Божков. Художникът, който ще израсне под наставничеството на професор Добри Добрев в ателието по живопис в София, който по думите на Стефанка Стойчева, им е дал най-ценният урок, а именно, че „изкуството е бягане на дълги разстояния“.
Днес, разглеждайки изложбата на Милко Божков „P.S.“, подредена в залите на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна, няма как да не се убедим тъкмо в това – изкуството действително е бягане на дълги разстояния през пространства, почерци, техники, теми и времена, а всяка една картина е свидетелство за усвоените уроци от съприкосновенията с големите вдъхновения, разочарования, полети, метежи, страсти и крушения – на мисълта, на чувствата, но не и на духа.
Пламен В. Петров
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
