„Нека танцът да започне“, 2023, Аржентина/Испания, сценарист и режисьор Марина Сересески, оператор Федерико Риварес, в ролите: Дарио Грандинети, Мерседес Моран, Хорхе Марале, Пастора Вега. Награди: за поддържаща роля на Хорхе Марале и на публиката от Малага, „Златна Афродита“ за главна роля на Дарио Градинети и на гилдия „Критика“ към СБФД от „Любовта е лудост“. Разпространява „Бета филм“.
Най-завладяващата екранна радост на тазгодишния международен кинофестивал „Любовта е лудост” (25 август-3 септември) във Варна, където гледахме много и очарователни филми.
Геновева ДИМИТРОВА
Аржентинецът Карлос (Дарио Грандинети), който не иска да се примири с оплешивяването, е режисьор на тв сериали в Мадрид. Има съпруга Елвира (Пастора Вега) и дъщеря Хулия (Агостина Поци). Въпреки че са семейство отдавна, жена му продължава да го ревнува от Маргарита – негова бивша любима и партньорка на дансинга. Преди четири десетилетия те са били най-прославената танго двойка в света. Изведнъж му се обажда старият приятел Пичукито (Хорхе Марале), за да му съобщи, че Марга е починала. Карлос тутакси поема към Буенос Айрес. Убеден е, че отива за два-три дни. Поклонението е вяло.
После обаче Пичукито го води в своя едновремешен танго салон, където сега тренират деца – а в нищожно и окаяно пространство живее Маргарита. Остаряла, забравена, обградена със снимки от старата им слава. Навремето тя е наричана „краката на Аржентина”. Карлос е стъписан. Още повече го изопва фактът, че има син от нея, когото тя е оставила на отглеждане в провинцията. Отдалече се е грижила за него, но никога не му е казала истината за произхода му. И сега е решила с Карлос да му съобщят истината – заедно.
Потеглят с раздрънкания бус на Пичукито. Преспиват в окаян хотел „Savoy”. Маргарита и Карлос са все на нож. Тя и Пичукито нещо заговорничат. Една вечер Пичукито се напива зловещо и признава на Карлос, че цял живот е обичал само него. На сутринта умира. Маргарита и Карлос продължават пътя си с тялото му. По нелепо стечение на обстоятелствата се натъкват на полиция. Но когато са разпознати, настава еуфория. Едва се спасяват. Така и не танцуват тангото си. С триста зора успяват да погребат Пичукито. Наоколо – дивна планинска красота. А какво се случва нататък, ще разберете, като гледате филма.
Не си спомням да съм попадала на омайващо трагикомедийно road movie с възрастни актьори. И тримата са аржентинци, а мъжете са пленителни. Филмът се занимава с любов и раздяла, с вина и бедност, с успех и забрава, със спомени и състрадание. И е тъжно, и е смешно, и е любовно. И, разбира се, звучи вълнуващо танго. Това е четвъртият филм на режисьорката Марина Сересески (1969), родена в Буенос Айрес. В творчеството си тя се занимава с маргинали с широки сърца. Въпреки своята макабреност, „Нека танцът започне“ е изключително витален филм.
Във влюбването на стари години е фокусиран и душевният италианско-френски филм от конкурса на „Любовта е лудост“ „Никога не е късно за любов“ (2022) на Джани Ди Грегорио. Той играе главната роля, а партньорка му е Стефания Сандрели. Но за този филм – като излезе на екран. „Нека танцът започне“ откри новия сезон на Дома на киното – с нов мениджър и стария екип. На добър час!
