13.8 C
София
петък, 19 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Необузданите възможности на изкуствения интелект. Какво да се прави?

Мястото на събитието: сграда от XIX век северно от Лондон, където по време на Втората световна война са се помещавали Алан Тюринг, неговият екип за разбиване на кодове и първият програмируем цифров компютър. Участниците ще бъдат елитна група от 100 световни лидери и технологични ръководители. И въпросът, на който ще се опитат да отговорят, е епохален: как да се гарантира, че изкуственият интелект нито ще се превърне в инструмент за безконтролни злоупотреби, нито ще се обърне срещу човечеството. В един дъждовен ноемврийски следобед миналата година вицепрезидентът на САЩ Камала Харис и Ник Клег от Meta влизат в голяма шатра в двора на старо английско имение от XIX в. северно от Лондон. Те заемат местата си на кръглата маса и наред с други неща започват да се чудят как да спасят човечеството.

Връщайки се двеста години назад във времето, ще заварим Стария континент в апогея на своята политическа и военна мощ. Тогава той наистина е центърът на човешката цивилизация. Влиянието на Великите сили е било толкова необятно, че са могли да променят границите в другия край на света и да решават съдбините на малки и големи екзотични народи.

Тази епоха от началото на XIX в. е позната като “Европейския концерт”. Той се материализира в поредица от конгреси, на които Великите сили си разделят Европа и света, като всячески се опитват да избегнат голям конфликт помежду си.

След избухването на Първата световна война през 1914 г. “Европейския концерт” престава да съществува. Едно не толкова известно събитие от края на миналата година обаче има потенциала да запали “Дигитален концерт”, за да могат Великите сили на новото време да си разпределят сферите на влияние в новия виртуален свят.

Пред “Политико” повече от три дузини политици, ръководители на технологични компании и други представители на киберсигурността разкриват за слабо известни “конгреси” най-вече на западния политически елит, където се е разисквала съдбата на изкуствения интелект (ИИ) и как човечеството да осъществи ефективен и сигурен контрол върху него.

На фона на мрачното време в Блечли Парк, използван като щаб на съюзниците за разбиване на кодове по време на Втората световна война, Клег и Харис се присъединяват към елитна среща на световни лидери, учени и ръководители на технологични компании. Целта им е да обмислят как да се справят с опустошителната нова заплаха за света – необузданите възможности на изкуствения интелект.

След двудневни разговори присъстващите се споразумяват за съвместна декларация, но не и за единен отговор какво трябва да се прави. Вместо обща позиция те дали противопоставящи се предложения как да се управлява технологията, която вероятно ще доминира живота ни през по-голямата част от следващите десетилетия и ще промени всичко – от бизнеса и здравеопазването до самата демокрация.

Клег, бивш британски заместник министър-председател, заявил, че контролът върху изкуствения интелект прилича на производството на самолет, който вече е в полет – по своята същност това е рискована и трудна работа. Харис коментирала усилията на Вашингтон да се справи с опасностите от ИИ чрез доброволни споразумения с бизнеса като световен златен стандарт. Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК, която също присъствала, призовала другите да следват новия правно обвързващ правилник на Брюксел за овладяване на ИИ.

Дебатът представлявал моментна снимка на една по-голяма реалност. През изминалата година по целия свят се водеше политическа борба, предимно в сянка, за това как и дали да се контролира ИИ. Който и да спечели тази голяма дигитална игра, ще затвърди господството си над правилата на Запада за новата технологична епоха. Защото веднъж установени, ще бъде почти невъзможно тези правила да бъдат пренаписвани.

Наблюдатели на разговора отблизо твърдят, че политическият пазарлък под британския дъжд напомнял за времето през XIX в., когато европейските сили са си разпределяли света.

“Чувствах се като в алтернативна реалност”, каза Амба Как, ръководител на института AI Now, участвала в дискусиите. В края на срещата 29 държави, сред които Китай, членки на ЕС и САЩ, подписали споразумение за намаляване на рисковете, появили се заради ChatGPT на OpenAI.

През следващата година ожесточената битка за контрол над технологията ще създаде победители и губещи. До края на 2024 г. политиците очакват да бъдат финализирани много нови стандарти за ИИ. Въпросът, пред който сме изправени, е дали САЩ, ЕС и Обединеното кралство ще успеят да разработят план, по който западните демокрации да постигнат съгласие. Ако либералните индустриални икономики не смогнат да постигнат общ подход помежду си, Китай може да се намеси, за да определи глобалните правила за една технология, за която някои се опасяват, че може да заличи човечеството.

Докато лидерите умуват, ръководителите на технологични компании кръстосват планетата и призовават политиците да не прекаляват с регулациите върху ИИ. Според петима души, запознати с дискусиите, бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт и основателят на LinkedIn Рийд Хофман са летели между Вашингтон, Лондон и Париж, за да предложат собствената си гледна точка за това как да се справим с ИИ. Технологичните титани твърдят, че едно прекалено прибързано ревностно ограничаване на методите за ползване на технологията в Запада би осигурило на Китай решаващо предимство.

За да подсилят аргументите си, които искат по-леки регулации, предприели методи, пряко засягащи личната неприкосновеност на държавните глави. Има сведения, че лобистите на ИИ са показвали на поне двама западни лидери техни дигитални почти неразличими двойници. Фалшификатите били използвани като пример, за да покажат как технологията има потенциал да се развие и да създаде сериозни рискове в бъдеще, ако бъде доминирана от неприятелски страни.

Ако 2023 г. беше годината, в която лобирането с изкуствен интелект навлезе в политическия дневен ред, то 2024 г. ще реши кой ще спечели абсолютното влияние над технологията, отбелязва “Политико”.

Ключовите дати за вземане на решения наближават. До лятото ще влязат в сила части от европейския Акт за ИИ. Конкурентната Изпълнителна заповед за работа с ИИ на Белия дом вече променя начина, по който федералните агенции на Щатите работят с технологията. До края на годината се очакват още реформи във Вашингтон.

Други държави като Великобритания, Япония и Канада, както и Китай, изготвят свои собствени планове, които включват по-голям надзор над най-напредналите ИИ и усилия да накарат други държави да приемат техните правила.

Последни новини

- Реклама -