С началото на сезона за алпинизъм в Хималаите през 2024 г. ще бъде възобновен високопланинският проект за премахването на тонове боклук от връх Еверест. Според непалската армия, кампанията за почистване на планините е събрала 110 тона отпадъци между 2019 г. и 2023 г. Армията, която провежда инициативата за почистване в партньорство с мултинационалната марка Unilever, ще ръководи кампанията и тази година.
Понастоящем повечето от тези, които се опитват да изкачат 8849-метровия връх, го правят през Непал. Миналата година непалското правителство е издало рекордните 478 разрешителни за изкачване на Еверест. Това обаче не е общият брой на хората, които ще бъдат в планината, тъй като с групите за изкачване присъстват водачи шерпи, помощен персонал и други. В резултат на това, пренаселеността и боклукът са два от най-големите проблеми, които тормозят Еверест през последните години.
Сезонът за катерене през 2024 г. ще бъде първият, в който всички катерачи ще бъдат задължени да използват торбички за изпражнения, раздадени от правителството, и да носят отпадъците си обратно, когато слизат от по-високите планински лагери.
„Всеки човек отделя по 250 грама екскременти на ден и ще прекара две седмици в по-високите лагери, за да се изкачи на върха“, казва Дивас Покрел, първи вицепрезидент на Асоциацията на изкачващите Еверест, пред CNN миналия месец. Освен това през 2024 г. за първи път на всички катерачи на Еверест ще бъдат издадени чипове за проследяване, които могат да помогнат при издирвателни и спасителни мисии.
Еверест е в буквалния смисъл на думата връх на смъртта. Всеки алпинист, който го щурмува, знае, че има вероятност и да не се върне. През 1984г. нашият алпинист Христо Проданов загина под върха, след като съобщи, че го е достигнал. Той не носеше кислородна маска, което щеше да е своеобразен рекорд.
Една от причините за смъртта е именно недостигът на кислород, сърдечна недостатъчност, измръзване или травма. Към смъртта водят и нелепи случайности. Нещо повече: пътят нагоре е толкова сложен, че както казва един от ветераните на руските хималайски експедиции Александър Абрамов, изкачил Еверест 6 пъти, “на височина от повече от 8000 м (наричана от познавачите “зона на смъртта”) човек не може да си позволи разкоша на морала. При такива екстремни условия нямаш излишни сили, за да помогнеш на другаря си.”
Светът още си спомня за ужасната трагедия през 2006 г., когато покрай бавно замръзващия англичанин Дейвид Шарп минават 42-ма алпинисти, атакуващи върха или връщащи се от него, но никой не му помага.
Статистика на загиналите никой не води особено когато става дума за самотни играчи, или пък за малки групи от трима до петима души.
Едно изкачване на Джомолунгма (на тибетски) или Сагарматха (на непалски) струва между 25 000 и 60 000 долара. Често смъртта настъпва именно заради липса на достатъчно финанси, добра екипировка, възможност за наемане на шерпи.
