Непредсказуемият свят на Емил Стойчев

През август и септември на 1981 година в множество критически издания в Чехословакия са публикувани отзиви за едно българско присъствие в Старата градска община в Прага. Във вестник „Свободно слово“ отбелязват, че „експозицията от тридесет големи маслени картини и двадесет акварела и рисунки, представя творчеството на един от изтъкнатите представители на модерното течение в съвременното българско изкуство. Най-голямата сила в изкуството на този художник е колоритът и той умее да си служи с него знаменито, за да подсили идеята на картината. Цветовете му са чисти и изключително искрящи както в общото съотношение на формите, така и в акцентите“.

Във вестник „Лидова демокрацие“ пък е посочено, че в картините на този художник „свързването на противоречия като илюзия и материя, израз и форма, условност и конкретност, представа и действителност в една картина е отражение на философския подход към сюжета и обекта, към диалектиката на живота“. Културният седмичник „Творба“ обръща внимание на факта, че в картините на автора е изявено особено ярко „хармоничното съотношение на формите, създаващи драматично напрежение, с което зрителят е ангажиран към вътрешната динамика на картината“.

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg