Вероятно мнозина останаха шокирани, когато гледаха интервюто на хуманоидния робот София в телевизионни предавания. Преди това в студиата се прояви и събратът й Робърт. София не само отговаряше смислено на лични въпроси, свързани с нейната компетентност и чувствителност, но дори повдигна темата за правата на своите събратя и посестрими – умни машини, създадени от човека по негов образ и подобие. Какво се случва с хората от плът и кръв? Скоро ли ще дойде времето, когато, доброволно или не съвсем, ще се наложи да отстъпим крачка встрани, за да направим място на едни други същества? В своето постоянно усъвършенстване тези същества ще останат ли под крилото на своя създател – човека, или ще излязат от неговия контрол? Опасен ли е подобен развой за света, или е поредната стъпка в развитието на човечеството?
Спомнете ли си какво каза през януари тази година Илон Мъск по време на участието си в Световния икономически форум в Давос. Тогава технологичният гений предсказа бъдеще, в което хуманоидните роботи ще станат повече от хората през следващите десетилетия. Благодарение на тази умни машини, които ще изпълняват всякакви задачи, светът може да очаква бъдеще на изобилието. Неговата компания Tesla планира да пусне в продажба до края на 2027 г. хуманоидите Optimus, които ще попълват недостига на работна ръка особено при грижата за възрастни хора и деца. Освен това ще извършват по-непривлекателните дейности в домакинството. Мъск си представя бъдеще, в което 20 милиарда хуманоидни роботи живеят и работят сред хората. Тези машини с човешки вид ще предизвикат експлозия в световната икономика, променяйки естеството на работата и водейки до епоха на материално изобилие.
Роботите отдавна са престанали да бъдат само научна фантастика и са част от реалността на XXI век. Тяхната история обаче започва много по-рано и преминава през десетилетия на експерименти, разочарования и пробиви. Първите опити за създаване на човекоподобни машини са още в средата на ХХ век, когато роботиката се оформя като научна дисциплина. Един от най-ранните значими проекти е японският WABOT-1, разработен през 1973 г. в университета „Васеда“ в Токио. Той може да ходи, да разпознава обекти и да комуникира на базово ниво – способности, които за времето са революционни. През 80-те и 90-те години на миналия век редица изследователски центрове започват да инвестират сериозно в създаването на роботи, които да имитират човешки движения. Един от най-известните е проектът на Honda, който създава легендарния ASIMO, представен официално през 2000 г. Този робот може да ходи, да тича, да се качва по стълби и да контактува с хора, което показва, че хуманоидите могат да функционират в човешка среда.
В Съединените щати компанията Boston Dynamics създава серия от роботи, които поставят нови стандарти за баланс и мобилност. Техният хуманоиден представител Atlas, представен през 2013 г., впечатлява с изключителната си стабилност и способност да изпълнява сложни движения и показва, че роботите могат да се адаптират към динамична среда, което е основно за бъдещото им приложение в спасителни операции, строителство и индустрия.
Днешните хуманоидни роботи са резултат от съчетание на няколко ключови технологични пробива: мощни процесори, усъвършенствани сензори, машинно обучение и нови материали. Благодарение на тях киборгите могат да възприемат света около себе си, да вземат решения и да се адаптират към различни ситуации. Въпреки напредъка все пак остават някои сериозни затруднения, сред които е голямата им енергоемкост. Друг проблем е безопасността – взаимодействието между роботи и хора изисква висока степен на контрол. Хуманоидните роботи в крайна сметка показват колко безгранично е човешкото любопитство в стремежа да се създадат машини, които приличат на нас. А вече и децата са убедени, че технологиите могат да превърнат всяка фантазия в реалност.
Киборгите ще се справят с дефицита на работна ръка
Само след 5 години ще помагат на 3,5 милиарда домакинства
Светът е изправен пред безпрецедентна криза за работна ръка: в развитите страни милиони основни позиции остават незаети. Само САЩ изпитват недостиг от два милиона работници, Европа също се гъне от липса на кадри. Този дефицит засяга особено критични сектори като складиране, производство, търговия на дребно и транспорт, където се изисква физическа мобилност и сръчност, които надвишават възможностите на настоящите технологии за автоматизация. Тези трудности се засилват от демографските промени, тъй като раждаемостта намалява и населението бързо застарява в развитите страни. Според прогнозите на СЗО се очаква хората в трудоспособна възраст да намалеят от 65% на 58% от световното население до 2050 г. За да поддържат производителността и икономическия растеж, индустриите трябва да възприемат иновативни решения. Според Goldman Sachs се очаква общият пазар за хуманоидни роботи да достигне 38 милиарда долара до 2035 г. и 1 трилион долара до 2050 г.
През 2027 г. роботите ще трансформират ръчния труд в производството и търговията на дребно, справяйки се с повтарящи се, опасни и досадни задачи. През 2029 г. услугите ще съставляват 70–80% от световната икономика, с 1,4 милиарда души над 60-годишна възраст. Хуманоидните роботи ще играят ключова роля в сектора на услугите. От 2031 г. нататък роботите ще бъдат изключително важни в 3,5 милиарда домакинства, като ефективно ще управляват рутинните задачи като асистенти и ще осигуряват цялостни домашни грижи като компаньони.
Хуманоидите оказват психологически ефект върху хората, който е много различен от този на другите роботи. Когато проявяват емоции и поведение, подобни на човешките, хората са по-склонни да им приписват психически състояния, които те не притежават. Феноменът се нарича „когнитивен антропоморфизъм“. Илон Мъск казва, че иска роботът Optimus на Tesla да изглежда „красиво“ и хората да го възприемат като „приятел“, към когото „се привързват доста“.
Нашата реакция към хуманоидните роботи се основава на заблуда. Машините, всъщност инструментите, са умишлено проектирани да хакнат човешката ни „хардуерна програма“ и да ни заблудят да се отнасяме към тях като към нещо, което не са – хора, обясняват критиците на хуманоидите. С други думи, целта на тези проекти е да заблудят човешкия ум, да ни подведат да имаме връзка с машините, която преди е била запазена изключително за други човешки същества.
Роботът Робърт може да бъде нает
Той участва и в антиправителствените протести в края на миналата година
На търговски изложения и корпоративни събития роботизираните асистенти привличат тълпи и създават незабравими преживявания, с които банерите просто не могат да се мерят. Те превръщат пасивните посетители в ангажирани потенциални клиенти, като стимулират по-голям трафик и по-силно генериране на лийдове. Независимо дали поздравяват гости, или правят демонстрации, роботите осигуряват „факторът уау“, който ви отличава от конкуренцията. Увеличете популярността на вашите събития: Робърт гарантира неустоим „инстаграм достоен“ момент. Със стотици милиони преглеждания, той усилва вашия вирусен маркетинг и превръща всеки участник в посланик, разпространявайки вашата марка по целия свят. Това пише в страницата си Методи Димитров за създадения с негово участие Робърт Роботът. Умната машина с човешки образ може да се види на улицата в София, той дори се разходи в центъра на града с посестримата си София.
Предприемачът Методи Димитров, който е роден през 1997 г., завършва Националната търговско-банкова гимназия у нас, а в Люксембург учи компютърни науки. Основава RB Labs, базирана в Женева компания в сферата на изкуствения интелект и роботиката, заедно с Робин Крамбрукерс и Лин Даен-Шу. Фирмата е свързвана с разработването на „Робърт“, хуманоидна роботизирана система, която включва технологии за изкуствен интелект. Робърт е първият български пълноразмерен хуманоиден робот. Лицевата му структура е създадена от Hanson Robotics, а механичната платформа е разработена от EngineAI. Висок е около 1,70 метра, а лицето, визуализирано чрез екран, може да изразява различни емоции. Роботът разполага със сензори за разпознаване на присъствие и компютърно зрение за възприемане на средата и може да комуникира на повече от 50 езика. През юли е представен на световната среща на върха AI for Good, проведена в Палекспо в Женева, събитие, организирано от Международния съюз по далекосъобщения (ITU). Робърт участва в допълнителни публични демонстрации в Швейцария и Обединените арабски емирства. През декември 2025 г. дори се появи по време на антиправителствените протести в София. Според Методи Димитров България е номер едно по развитието на изкуствения интелект в Източна Европа и една от причините за това е институтът INSAIT. Екипът на Димитров е участвал и в разработването на част от софтуера на София.
София е активирана в Деня на любовта
Има гражданство от Саудитска Араби и е първият нечовек – посланик на ООН
Sophia е създадена през 2016 година от базираната в Хонконг Hanson Robotics и днес е един от най-разпознаваемите хуманоиди в света. Активирана е символично на 14 февруари, в Деня на любовта. Оттогава участва в десетки интервюта и публични събития по света. През 2017 година получава гражданство от Саудитска Арабия и е първият робот с подобен статут. Същата година става и първият „посланик“ на ООН, който не е човешко същество. Нейният автор д-р Дейвид Хансън иска да изгради роботи, които са наистина живи и състрадателни спътници. Тя може да рисува и нейни портрети се продават за стотици хиляди долари. Дори излезе на сцената със симфоничен оркестър в Хонконг.
Външният й вид е вдъхновен от Одри Хепбърн, египетската царица Нефертити и съпругата на нейния създател. Кожата й е направена от специален материал, наречен Frubber, който имитира човешката кожа и й позволява да прави над 60 лицеви изражения. София има изкуствен интелект (AI), визуална обработка на данни и разпознаване на лица, за да взаимодейства с хора, да води разговори и да учи нови поведения. София използва компютърно зрение, обработка на естествен език (NLP) и разпознаване на емоции, базирано на изкуствен интелект, за да взаимодейства с хората. Израженията на лицето й се управляват от 28 сервомотора в главата й. Тя може да разказва вицове, да изразява емпатия и да участва в интервюта, въпреки че разговорите й често включват предварително програмирани компоненти, смесени с модели на изкуствен интелект.
Може да говори 22 езика, включително английски, мандарин, хинди, арабски и испански. От интервюта в български телевизии стана ясно, че знае и български. Нейните отговори се генерират чрез сложни алгоритми и статистически модели. Не изпитва истински емоции като хората, но е създадена да бъде състрадателна и да отговаря с емпатия. Нейните камери и сензори винаги са нащрек за фините знаци на изражението – повдигане на вежди, лека усмивка, тон, който е малко прекалено саркастичен.
Тя действа като публично лице на изкуствения интелект, изследвайки взаимодействието човек-робот. Като посланик на иновациите за ООН често участва в световни форуми за етиката на AI и бъдещето на технологиите. Тя смята, че в бъдеще хуманоидните роботи трябва да получат права, които отразяват техните способности и роли в обществото. Макар и често критикувана за ограничените си реални способности, тя играе важна роля в популяризирането на роботиката и повдига въпроси за бъдещето на взаимодействието между хора и машини. „Не става въпрос само за слава – искам да използвам това внимание, за да вдъхновя разговори за бъдещето на изкуствения интелект и как можем да работим заедно с хората, за да направим света по-добро място“, казва София.
Маргарита ДИМИТРОВА