Иво ДИМИТРОВ
Да изтеглиш числото 41 в играта на държавния спортен тотализатор „5 от 35“, е все едно да сложиш табела „Зверилник“ пред Народното събрание, да обнародваш президентски указ в „Държавен вестник“ и да го подпишеш отдолу с Ганьо Сомов, Бай Ганьо или Ганьо Балкански, да напишеш в учебниците по география, че България граничи с Горна Волта вместо със Северна Македония, да откриеш в учебниците по история, че река Нил е била в пределите на Третата българска империя, че Панчо Виля не е водач на Мексиканската революция, а на Априлското въстание…
Шантава държава, шантав народ и шантави управници. Гледам как уважаеми колеги от гилдията на спортните журналисти шумно страдат, че двукратният световен и европейски шампион по борба и сребърен медалист от олимпиадата в Сеул Живко Вангелов успял да спре регистрацията на Весела Лечева за председател на БОК. Сякаш животът им зависи от фирмите на Лечева и от схемите на нейните приятели Николай Копринков и Георги Гергов. Лично аз съм за спорт, който не е обвързан с хазартния бизнес и бързите кредити, но не всички колеги мислят така. А и президентът на държавата е на друго мнение. Иначе нямаше преди изборите за председател на Олимпийския комитет да привиква един по един шефове на федерации и да ги агитира за Весела Лечева.
Че държавата е шантава, няма съмнение, след като депутат публично заплашва друг депутат, че къщата му щяла да гори като къщата на Цар Киро. Продължавам упорито да настоявам за задължителни прегледи при психиатър преди парламентарни избори. Както настоявам и сегашните ни представители в парламента да минат незабавно на подобни прегледи. Ако се установи, че пироманът Радостин Василев е невменяем, би трябвало да му се отнемат депутатските пълномощия. В противен случай препоръчвам на прокуратурата скоростно да се самосезира. Няма как в една демократична държава това да се случва. Както и няма как в демократична държава обвиняем по целия Наказателен кодекс, какъвто е Васил Божков , да се появява на протест, организиран от неправителствена организация. Но каквито протестиращите (сред които една дузина политици също с повдигнати сериозни обвинения), такива са и неправителствените ни организации. Въпросното „Правосъдие за всеки“ е едно от многобройните НПО-та на пряко подчинение на един червенобузест клептоман, роден, отгледан и закърмен с правилните за времето си идеи в Разград и развит впоследствие в Иван-Костовите лаборатории по антибългарщина. Трябва съвсем да си изключен от централното захранване, за да не виждаш с невъоръжено око всичко това, което се случва пред очите ти. А още по-унизително е, когато се оставиш Ивайло Мирчев или Венко Сабрутев да те будалкат, че протестът не бил политически, а граждански.
Вчера гледах едно доста старо видео, в което Кирил Петков, сричайки, се опитва да ни разкаже за първите си стъпки в бизнеса. Момчето говори за БрУксел и за това как му се наложило да прави маНгАНстратура в университета. Първо се посмях, докато го слушах, после шизофренно ми стана тъжно, замисляйки се, че всичко това ни се причинява сега. Вероятно имаме да плащаме някаква карма от миналото. Сигурно затова се препъваме редовно в разни амбициозни и невнятни идиоти, които на друго място и за клоуни няма да ги вземат. Орисани сме да преживяваме годините си сред агресивна глупост. Ако не ни понася, свят широк…