Собствениците на групата от криптокомпании Nexo ще се затруднят сериозно да намерят съд, пред който да заведат милиардния си иск срещу България, с който ни заплашиха, че ще плащаме като данъкоплатци.
Причината е, че международните арбитражи служат за уреждане на инвестиционни спорове, когато се приеме, че една държава е нарушила правилата за третиране на инвеститори от други страни. Не така обаче стои въпросът с Nexo, тъй като крайните собственици на групата от компании са именно българи. Няма значение дали техните фирми са регистрирани в Швейцария, Естония или Великобритания. Водещо за арбитражните институции е крайната собственост и ако тя е в същата държава, която се съди, арбитражите не започват дела, просто защото това не попада в тяхната юрисдикция.
Този принцип е залегнал в международното публично право. То приема, че арбитражите се създават и регулират от международни договори и конвенции, по които държавите приемат да бъдат страна, за да покажат благоприятен инвестиционен климат и, че няма безотговорно да третират чуждестранните инвестиции. Сключват се и двустранни или многостранни договори за насърчаване на инвестициите, отново за да гарантират, че държави няма да експроприират произволно бизнеса на чуждестранни инвеститори, както и че при всички обстоятелства ще дължат да ги компенсират по справедлива цена.
Такива договори са например Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове, регулиран от Вашингтонската конвенция, правилата за арбитраж на Международната търговска палата в Париж, и други съдилища и трибунали, за който предварително страните са се споразумяли да регулират техни спорове. Всички тези правила обаче не обхващат хипотеза, когато крайният собственик на една инвестиция се явява гражданин на същата държава, срещу която възнамерява да заведе своя иск.
Стопанската история познава поне един случай, в който български олигарх с бизнес в сферата на енегетиката решава да съди България пред международен арбитраж и го обявява публично. Скоро обаче разбира как може да води делото си единствено пред българския съд и в крайна сметка се отказва.
Дело в щатски съд също има почти нулеви шансове да стартира, защото американската правосъдна система уважава суверенинета на отделните държави и факта, че те го упражняват в своите граници. По този начин е отхвърлен иск срещу Българската народна банка след фалита на Корпоративна търговска банка.
Собствениците на Nexo могат да разчитат да намерят „присъдружна жертва“, която да изнесе тежестта от една съдебна битка, каквато в случая с КТБ беше Оманският държаванен инвестиционен фонд. Ако прибегнат до подобен ход обаче, те ще трябва да докажат, че такъв инвеститор е имало преди действията, за които се заканиха на България.
