Изкуството рядко се зачева в залите на институциите – то по-скоро ги създава, когато мащабът на една творческа личност надхвърли границите на собственото си ателие. Историята на художествените процеси у нас от втората половина на XX век познава малко фигури, които така органично да са слели личния си творчески философски възглед с изграждането на цяла регионална културна инфраструктура, както Никола Николов (1926–1998). Настоящата мащабна ретроспективна експозиция, разгърната върху 1500 квадратни метра изложбена площ в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово, отбелязва столетния юбилей от рождението на автора. Изложбата, озаглавена „Стената преди Апокалипсиса“, отворена до 31 октомври, е не просто жест на институционална памет, а важна среща с изкуство, което функционира като преддверие към крайните въпроси на човешкото съществуване.
Експозицията, подготвена под кураторското ръководство на изкуствоведа д-р Нели Недева, обединява над 200 живописни произведения, извлечени от фондовете на Съюза на българските художници, ХГ „Христо Цокев“, Музея „Дом на хумора и сатирата“, регионалните галерии в Пазарджик, Търговище, Шумен и личния архив на наследниците на художника. Този прочит на творчеството на автора осветлява както публичната, монументална страна на Николов, така и неговите най-интимни, непоказвани досега пластични търсения.
Официалното откриване на изложбата събра колеги, изследователи, общественици и съмишленици на твореца. Сред гостите в залите на габровската галерия бяха дъщерята на художника журналистката Ива Николова, скулпторът Вежди Рашидов и кметът на Община Габрово Таня Христова.
Кольо Николов остава в историята като родения в пловдивското село Куклен творец, който пристига в Габрово през 1957 г. като учител по рисуване в Априловската гимназия и само за няколко десетилетия се превръща в основен двигател зад създаването на ХГ „Христо Цокев“, Дома на хумора и сатирата, архитектурния резерват „Боженци“ и Международното биенале на хумора и сатирата. Неговата административна и организационна енергия обаче никога не е засенчвала чистия пластически радикализъм на живописта му. Изложбата разкрива онзи негов вътрешен свят, който го прави толкова различен, оригинален и по думите на Вежди Рашидов – гениален. Наследството му е свят на свобода, философия, чиста форма и силни човешки послания. Това е изложба, която излиза извън рамките на конвенционалното обяснение и изисква да бъде преживяна в дълбочина.
За да разберем мястото на Никола Николов в тъканта на българското изкуство, е необходимо да се върнем към ранната рецепция на неговото творчество. Още през 1974 г. по повод първата му самостоятелна изложба в София изкуствоведът Иван Маразов прави проницателен анализ на неговия специфичен, силно интелектуален подход към формата, който го отличава от битовия реализъм или повърхностния експресионизъм на епохата. „Негова характерна черта е склонността към пластичен анализ на сюжетите и формите. Художникът не се ограничава в точното предаване на външните очертания или пъстротата на реалната цветност. Той прониква през разнообразието на света, за да достигне до неговото вътрешно единство. А то се изразява в структурата на нещата, здравата конструкция на формите, в архитектониката на композицията. Разкриването на тези черти изисква насочен анализ. Такъв творчески метод е по-скоро интелектуален, отколкото интуитивен или емоционален. Да се анализира структурата на нещата, значи да се разкрият вътрешните връзки между съставящите ги елементи. Съвсем естествено е за постигането на тази цел да се използуват уроците на кубизма. Но разлагането на мотива от анализа не е достатъчно за Никола Николов. След като е установил характера на формите и подреждането им в една пространствена конструкция, той се стреми да ги обедини в едно завършено цяло, което се подчинява не само на впечатленията от реалния обект, а и на вътрешната му логика, разкрита чрез анализа.“
Този ранен прочит на Маразов улавя фундаменталното свойство на Николов да редуцира и удържа формата, за да изведе на преден план нейните тектонични архитектурни качества. Пейзажите от Монголия, Африка и Италия, включени в настоящата експозиция, доказват именно това удържане на колорита в строги, степенувани гами, които трансформират конкретното географско място в монументално обобщение.
Централната ос на изложбата, както указва и нейното заглавие, е цикълът „Стената“, разгледан в паралел с по-ранния цикъл „Дувари“ и късните търсения на автора. Тук темата за апокалипсиса не е представена чрез традиционната религиозна или външна повествователна иконография, а като вътрешно, есхатологично и екзистенциално състояние на духа преди финалното разпадане на времето. Стената при Николов има двояка функция. От една страна в цикъла „Дувари“ тя е защитно съоръжение, материален зид, който брани човешкото пространство и удържа изконните ценности на битието. От друга страна в цикъла „Стената“ тя се превръща във философска категория – метафорична граница, напомняща за кафкианското усещане за лабиринт и социално отчуждение.
В тези платна Никола Николов изгражда сложни системи от монохромни цветни полета. Фигурите губят индивидуалната портретна характеристика и се сливат в аморфни, деиндивидуализирани маси. Това е мощен живописен коментар върху обезличаването на човека под натиска на идеологическата пропаганда и манипулативните информационни потоци на съвремието му. Стената е границата, пред която човечеството е изправено преди своя залез – тя е знак за комуникативен колапс, но и последно убежище на Аза.
Върху тази философска дълбочина на късното му творчество акцентира и Светлин Русев в своите критически равносметки за автора преди десетилетие: „Достатъчна е само жестоката картина „Апокалипсис“ като прозрение и сила на внушение, за да оправдае и болката, и усилията на един творчески живот… Преди всичко Никола Николов беше художник от класа, имаше проста и чиста форма, с дълбок усет за природата и човека. В по-късните зрели години той стигна до своя стилистика, особено с цикъла „Стената“, в която съчетаваше изконните начала на битието и човека с пластична материя, в която природата живееше в първична и груба вещественост. С този цикъл той откри своя територия, нова не само за нашето изкуство, но и изобщо за арт проблемите на нашето време. Преди да ни напусне, той ни изненада с няколко експресивни композиции, в които структурното начало живееше в друго пластическо пространство като от друга планета. Свободен дух, който не натрапваше свободата си, но я живееше като творческо и житейско поведение“.
Екзистенциалният прочит на творчеството на Николов неизбежно ни препраща към философията на Жан-Пол Сартр – разбирането, че човек е осъден да бъде свободен и изгражда своя ценностен свят единствено чрез радикализма на собствените си избори. Кураторският екип на ХГ „Христо Цокев“ умишлено търси този баланс между социалния коментар на „Стената“ и метафорите за абсолютна свобода. Нагледен израз на тази полярност са мащабните платна с изображения на диви, неоседлани коне, преминаващи през целия творчески път на автора. Конят при Николов е пластичен символ на непримиримостта, на отказа от вписване в нормативни рамки.
В изложбата ясно се проследява и преходът към една нова лиричност през 80-те години (циклите „Сахара“, „Годишни времена“, „Музика“), където детайлите отстъпват пред чистата абстракция, за да се достигне до кулминацията в края на 90-те години – цикъла „Скални рисунки“. Тези късни, непоказвани досега произведения демонстрират пълно пречистване на формата. Художникът се отказва от сложната фигурална архитектоника, за да се завърне към първичния, детски и чист знак, затваряйки житейския си кръг с мъдростта на абсолютното уединение.
Ретроспекцията „Стената преди Апокалипсиса“ доказва, че Никола Николов не е регионален феномен, ограничена фигура в рамките на локалното габровско пространство. Творчеството му е пластичен паметник на едно съзнание, което изследва границите на човешкото присъствие и отсъствие в света, оставайки будно пред лицето на историческите и екзистенциални апокалипсиси. Експозицията в Габрово предлага именно това – преживяване на формата като последна отбранителна линия на свободния дух.
Пламен В. Петров
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg